Ключови фрази
Разваляне на договор * Разваляне на договор по съдебен ред * договор за гледане и издръжка * алеаторен договор * доказателствена тежест * трансформация на задължението за гледане в парично * съпружеска имуществена общност * наследяване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 615

София 09.03. 2010 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на девети ноември, две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 3824/2008 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. К. и Р. П. К., гр. К., чрез а. Ч. Л. , срещу въззивно решение от 09.05.2008г. по гр. дело № 692/2007 г. на Плевенския окръжен съд.

С определение от 06.03.2009г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК поради наличие на противоречие с практиката на ВКС в т.ч. с указанията, дадени в т.3 и т.4 на ТР № 30/1981г., ОСГК, отнасящи се до неделимостта на задължението, поето към повече от едно лице – прехвърлител при алеаторния договор за издръжка и гледане и възможността на някой от прехвърлителите при условията на активна солидарност да иска разваляне на договора за неизпълнение и по отношение на другия прехвърлител, както и преминаването в наследственото имущество на правото да се иска разваляне на договора поради неизпълнение, което е било допуснато приживе на кредитора – прехвърлител. Във връзка с правото на преживелия прехвърлител да иска разваляне на договора за своята прехвърлена, респ.наследствена част, при смърт на другия прехвърлител е налице разрешение и в Р №372/1984г. на ВС.

В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Д. Х. Д. оспорва същата като неоснователна.

След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното:

С обжалваното решение е отменено решение от 28.06.2007г. по гр.д. № 257/2006г. на РС – К. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД договор за издръжка и гледане, сключен между Д. Х. Д. и Ц. П. Д. като прехвърлители и Д. П. К. като приобретател, обективиран в нот.акт № 46/1999г. за прехвърляне на недвижим имот – дворно място, заедно с находящата се в него жилищна сграда, срещу задължението на Д. К. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите докато са живи. Отхвърлен е предявеният от Д. П. К. и Р. П. К. против Д. Х. Д. насрещен иск за трансформиране на задължението за издръжка и гледане в паричен еквивалент.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с договор от 25.03.1999г., обективиран в нот.акт № 86/99г. Цвятко Д. и Д. Д. са прехвърлили на Д. П. по време на брака му с ответницата, процесния недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Цвятко Д. е починал на 22.10.1999г. От фактическа и правна страна решаващият съд е установил, че скоро след сключване на договора е починал прехвърлителят Д. /22.10.1999г./, а от доказателствата е установено неизпълнение на задълженията от страна на приобретателите. Въззвният съд е приел, че задължението, поето за издръжка и гледане по отношение на две лица срещу придобити вещни права и право на собственост, е неделимо. Правоимащият прехвърлител при неизпълнение на задължението по отношение на някое от лицата, на които се дължи издръжка, може да иска разваляне, ако има интерес от това. При поискано частично разваляне съобразно неизпълнена част от задължението, не може да бъде отказано частично разваляне. С оглед установеното неизпълнение по договора и предвид неделимостта на поетите задължения, договорът следва да се развали изцяло.

Искът е бил предявен от преживялата прехвърлителка срещу приобретателите за разваляне изцяло на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като ищцата е твърдяла пълно неизпълнение – по отношение на нея и по отношение на починалия съпруг.

По въпроса за активната легитимация по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД при неделими задължения, поети от приобретателя, следва да се имат предвид разясненията, дадени в т.3 и т.4 на ТР№30/81г. ОСГК, като се изхожда и от наследственото правоприемство, от което ищцата в качеството си на наследник на другия прехвърлител може да иска разваляне на договора поради неизпълнение освен за своята част, но и съобразно наследствените си права като наследник на починалия в обема на наследеното право на иск. Следователно когато е поето неделимо задължение към повече от един кредитори по алеаторен договор, преживелият прехвърлител, може да иска разваляне на договора поради пълно неизпълнение спрямо двамата прехвърлители след смъртта на другия прехвърлител за частта, отговаряща на правата му в съсобствеността /респ.прекратената със смъртта СИО/, както и за частта, отговаряща на правата му на наследник на последния.

По основателността на касационната жалба.

Неоснователни са доводите за постановяване на въззивното решение при нередовна въззивна жалба. Няма категорични данни по делото, от които да се установява, че въззивната жалба не е подписана от ищцата,освен това тя е поддържана във въззивното производство и от пълномощника и – а. Н.

Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в преразпит на свидетели във въззивното производство, както и в отмяна на определението за даване ход на устните състезания. Съгласно разпоредбата на чл.205,ал.1 in fine ГПК /отм./ въззивният съд може да постанови преразпит на разпитани в първоинстанционното производство свидетели и вещи лица, ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. Разпоредбата на чл.195,ал.2 ГПК /отм./ пък се отнася до подлежащите на отмяна от постановилия ги съд определения,които не турят край на делото, вследствие на грешка или опущение. В разглеждания случай въззивният съд не е допуснал визираните от касаторите процесуални нарушения. С оглед изясняване фактическата обстановка по реда на чл.186 ГПК /отм./ той е постановил събиране на доказателства по делото, което не е в нарушение на състезателното начало, а в съответствие със задължението му да изясни спора от фактическа страна.

Въззивният съд, в правомощията си на инстанция, решаваща спора по същество, е направил анализ на всички релевантни за спора факти и доказателства, обсъдил е всички относими за спора писмени и гласни доказателства по реда на чл.188 ГПК /отм./ и е направил съответни правни изводи след разпределяне доказателствената тежест в процеса относно твърдяното в исковата молба неизпълнение на алеаторния договор. Изводът за неизпълнение на задълженията от ответниците непрекъснато и ежедневно е основан на доказателствения материал. По вътрешно убеждение, по реда на чл.136 ГПК /отм./ са преценени гласните доказателства. Съобразно разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ решаващият съд преценява всички доказателства по свое убеждение, а съгласно алинея 2, той основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и закона. Изводите съответстват на събраните по делото доказателства, съгласно които приобретателите са живели на друго място и са посещавали епизодично прехвърлителите. Около половин година след сключване на договора единият от прехвърлителите –Цвятко Д. , е починал. След смъртта му задълженията по договора не са изпълнявани и по отношение на прехвърлителката Д. К. , която е на възраст около 80 години. От данните по делото не може да се направи извод за това, че са полагани изискуемите при този вид договори системни грижи и издръжка, а не епизодични такива. Съдържанието на насрещните права и задължения по този тип договори не е определено в закона. В случая приобретателите са се задължили да осигуряват издръжка и гледане на прехвърлителите. При липса на конкретно ограничение в договора на обема на дължимата грижа и издръжка, следва да се приеме, че страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима на прехвърлителите издръжка и да бъдат полагани всички грижи, необходими за тях в ежедневието им. Доказателствената тежест в процеса да установят изпълнението по отношение и на двамата прехвърлители, при твърдяното от ищцата пълно неизпълнение, е на ответниците. Те не са доказали да са полагали дължимите грижи и издръжка за двамата прехвърлители. С оглед доказателствата по делото не може да се направи извод за това, че престираното от тях е изпълнение в пълен обем на поетото задължение за гледане и издръжка. Такова само по себе си не е и извършването на ремонт на придобития имот. Данните по делото сочат на силно влошени отношения с ищцата. Оплакването в касационната жалба, свързано с възражението за забава на кредитора - отказ да получи изпълнение, също е неоснователно. Задължението по договор за издръжка и гледане трябва да бъде изпълнявано точно по вид и обем и по своята същност и характер не търпи забава. При неизправност на длъжника кредиторът има право да поиска трансформация на задължението от натура в парично, но такова право няма неизправният длъжник. При забава на кредитора пък длъжникът, за да е изправен следва веднага да престира паричен еквивалент на дължимата грижа и издръжка, каквито данни по делото няма. Едва след завеждане на иска по чл.87,ал.3 ЗЗД приобретателите са предявили насрещен иск за трансформиране на задължението в парично. Ето защо и изводите на въззивния съд, че този иск е неоснователен е законосъобразен.

Съобразно приетото по-горе относно правата на ищцата с оглед качеството и на кредитор, както и на наследник на починалия прехвърлител, то тя е легитимирана да иска разваляне на договора за 5/6 ид.ч. За останалата 1/6 ид.ч. не е налице материалноправна легитимация, видно от удостоверение за наследници и удостоверение за граждански брак между Ц, сключен на 25.05.1947г. С такава разполагат призованите да наследят починалия кредитор Ц. П. Д. наследници на брат му В. Д. , поч.2002г., които обаче не са предявили такъв иск.

Изложените съображения за материална незаконосъобразност налагат касиране на обжалваното въззивно решение в посочената част. В останалата част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 09.05.2008г. по гр. дело № 692/2007 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД над размера от 5/6 ид.ч. и е развален за 1/6 ид.ч. договор за издръжка и гледане, сключен между Д. Х. Д. и Ц. П. Д. като прехвърлители и Д. П. К. като приобретател, обективиран в нотариален акт № 46/1999г. за прехвърляне на недвижим имот – дворно място, заедно с находящата се в него жилищна сграда, срещу задължението за гледане и издръжка и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД, предявен от Д. Х. Д. срещу Д. П. К. и Р. П. К. за разваляне на договор по нотариален акт № 46/1999г. за прехвърляне на недвижим имот – дворно място, заедно с находящата се в него жилищна сграда, срещу задължението за гледане и издръжка за размера от 1/6 идеална част.

ОСТАВЯ в сила въззивното решение в останалата част – с която е уважен искът с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД до размера от 5/6 ид.ч. и е отхвърлен насрещният иск за трансформиране на задължението за издръжка и гледане в паричен еквивалент.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: