О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 05.03.2010 г.
Върховният
касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в
закритото заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и десета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил
Марков
при
секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………...…………………………………..,
като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 92 по описа за
2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 3, т. 1 - във вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна
жалба с вх. № 9697/3.ХІІ.2009 г. на „Балкан
мениджмънт груп” ЕАД-София, подадена против
определение № 1630 на Софийския апелативен съд, ГК, 6-и с-в, от 17.ХІ.2009 г.,
постановено по ч. гр. дело № 2840/09 г.,
с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу първоинстанционното определение № 2857 на СГС, ГК,
от 15.Х.2009 г. по гр. дело № 375/09 г.: за връщането, на основание чл. 129,
ал. 3 ГПК, на исковата молба на търговеца-настоящ
частен касатор с вх. № 13257/20.ІІІ.2009 г., подадена срещу „Европрефабрикати” АД-София.
Единственото оплакване на частния
касатор „Балкан мениджмънт груп” е за
незаконосъобразност на атакуваното въззивно
определение, поради което се претендира касирането му и връщане на делото в
първостепенния съд – за по нататъшни процесуални действия по администриране на
редовната искова молба срещу „Европрефабрикати” АД –
София.
В изложението си по чл. 284, ал. 3,
т. 1 ГПК частният касатор обосновава приложно поле на касационния контрол с
наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като с
обжалваното определение САС се е произнесъл по процесуалноправен
въпрос, който бил от значение за точното „тълкуване” и прилагане на закона и за
развитие на правото, свеждащ се до това дали при положени две клейма върху
пощенския плик, с който уточнителната молба по чл.
129, ал. 2 ГПК се изпраща до първостепенния съд, следва да се приеме, че срокът
за поправянето на констатирани недостатъци на исковата молба не е бил
пропуснат, ако една от датите във въпросните печати /клейма/ попада в рамките
на този срок.
Върховният
касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че
като подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1
ГПК и от надлежна страна в частното въззивно
производство пред Софийския апелативен съд, частната жалба на „Балкан
мениджмънт груп” ЕАД-София ще следва да се преценява
като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице
приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Произнасянето по процесуалноправния въпрос за срочността на подадено по
пощата уточнение към нередовна искова молба, с което се цели нейното поправяне,
се основава във всички случаи върху фактически констатации по данните за
редовността на пощенската пратка от външна страна: има ли клеймо на станцията
на изпращача и на получателя, чиито кодове са различни /съответно 1124, където
е адреса на кантората на пълномощника на частния касатор и 1000 - на адреса на СГС/, препоръчано ли е писмото,
евентуално с приоритет за срочност, или е обикновена пощенска пратка.
Действащият понастоящем закон за пощенските услуги (обн. ДВ,
бр. 64 от 4.VІІІ.2000 г.) не съдържа
подробна регламентация нито на универсалната пощенска услуга, нито на
пощенските марки и пощенските отпечатъци. Ето защо към конкретния случай
приложение следва да намерят постановките, залегнали в Директива 97/67/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 15.ХІІV1997 г. относно общите правила за
развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряване
качеството на услугата. Това налага извод, че релевираният
от търговеца-частен касатор процесуалноправен въпрос
е от значение не само за точното прилагане на закона, но също и за развитие на
правото.
Разгледана по същество частната
касационна жалба на „Балкан мениджмънт груп” ЕАД –
София е основателна.
Според дефиницията на чл. 2, т. 9
на горецитираната Директива препоръчната
пощенска пратка е услуга, представляваща договорено осигуряване срещу рискове
от загубване, кражба или повреда, и предоставяне на подателя – при необходимост
и по негово искане, „доказателство за подаване на пощенската пратка и/или за
нейната доставка на получателя”. Видно от пощенския плик /формат А-4/, който е
приложен като лист № 179 в съдебното досие на гр.д. № 375/09 г. по описа на
СГС, ТК, с-в VІ-2, че той не съдържа препоръчана, а обикновена пощенска пратка,
т.е. посоченото като подател адвокатско д-во „Стайкова&Брага” със седалище в гр. София, ул. „Мизия” № 23 и
пощенски код 1124 не би могло да разполага с въпросното „доказателство”.
Следователно единственото доказателство за приемане и доставяне на обикновената
пощенска пратка до нейния адресат: СГС, Търговско отделение са т.нар. „датни клейма”, използвани от българския пощенски оператор
за подпечатване на пощенските марки и на документите за приемане и предаване на
пощенските пратки.
В случая въпрос на фактическо
установяване е било наличието на поставени общо три пощенски клейма върху двете пощенски марки /от 0.10 лв. и от
0.60 лв./, залепени върху лицевата страна на въпросния плик, с който „Балкан
мениджмънт груп” ЕАД-София е изпратило до
първостепенния съд уточнителната си молба по чл. 129,
ал. 2 ГПК за поправяне на подадената на 20.ІІІ.2009 г. нередовна искова молба
срещу „Европрефабрикати” АД-София. Фактическа е и
констатацията, че двете пощенски клейма от станцията на получателя съдържат
една и съща дата: 13 октомври 2009 г., докато „средното”, което очевидно е от
станцията на изпращача и е поставено по начин едновременно да бъдат „унищожени”
и двете марки, има ясно разчитаема дата: 5.10.09
г. При това положение макар САС правилно да е съобразил продължителността и
началния момент на дадения от първата инстанция срок за поправяне на
нередовната искова молба на „Балкан мениджмънт груп”
ЕАД – София, той обаче е направил съвършено погрешен извод за неспазването му в
конкретната хипотеза на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК, игнориращ тези факти по делото. Щом веднъж е било
надлежно констатирано от въззивната инстанция, че
първоинстанционното разпореждане за оставяне на исковата молба на „Балкан
мениджмънт груп” ЕАД-София без движение е получено от
този ищец на датата 29.ІХ.2009 г., то едноседмичният
срок по чл. 129, ал. 2 ГПК следва да се счита изтекъл на 6.Х.2009 г. В случая
обаче този срок е бил спазен в хипотезата на чл. 62, ал. 2, изр.
1-во ГПК, понеже още на 5.Х.2009 г. изпращането на уточнителната молба е станало по пощата. Без значение е кога
тя е била доставена на адресата й – СГС, Търговското отделение. Завеждането й
по входящия регистър на този съд на датата 14.Х.2009 г. напълно кореспондира с
момента на доставянето й според датното клеймо на
пощата: 13.Х.2009 г.
Мотивиран от горното Върховният
касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1630 на
Софийския апелативен съд, ГК, 6-и с-в, от
17.ХІ.2009 г., постановено по ч. гр. дело № 2840/09 г.
О
Т М Е Н Я определение № 1630 на САС,
ГК, 6-и с-в, от 17.ХІ.2009 г., постановено по ч.гр. дело № 2840/09 г., КАКТО И потвърденото
с него определение № 2857 на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-2, от 15.Х.2009
г. за прекратяване на производството по гр. д. № 357/09 г. в хипотезата на чл.
129, ал. 3 ГПК.
В р ъ щ а делото на
първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия по надлежното
администриране на исковата молба на „Балкан мениджмънт груп”
ЕАД – София с вх. № 13257/20.ІІІ.2009 г. по описа на СГС.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2