ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 65 гр. София, 14.06.2022г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА При становището на прокурора от ВКП Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия МИТЕВА КНЧД № 398/2022 г., като взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК. С разпореждане от 08.04.2022 г. по ВНОХД № 4056/2020 г. по описа на СГС, НО, 15-ти състав, съдия при СГС е върнал касационните жалби на подс. П. С., адв. Г. И. и допълнението към касационната жалба от адв. Ж. Ж. против присъда от 30.06.2021 г. по ВНОХД № 4056/2020 г. по описа на СГС, 15-ти състав. Срещу разпореждането е постъпила касационна частна жалба от адв. Ж. Ж., в която се твърди, че атакувания съдебен акт е незаконосъобразен, за което се излагат пространни съображения и се иска разпореждането на съдията при СГС от 08.04.2022 г., постановено по ВНОХД № 4056/2020 г. на СГС, 15-ти състав, с което по отношение на подс. П. С. е отказано да бъде образувано касационно производство за обжалване на присъдата по обвинение в съучастие с подс. А. Д. за извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, да се отмени, а депозираната касационна жалба бъде разгледана по същество, като подадена срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Прокурорът от ВКП Атанас Гебрев дава становище, че касационната частна жалба е допустима и основателна и следва да бъде уважена, като се позовава на ТР № 5 от 21.05.2018 г. на ОСНК н ВКС. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доказателствените материали по делото намери за установено следното. Касационната частна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. От материалите по делото е видно, че НОХД № 3779/2018 г. по описа на СРС е било образувано по обвинителен акт на СРП, с който спрямо А. Н. Д. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.346, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и спрямо П. В. С. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 2 вр. чл. 346, ал. 1 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1НК. С присъда от 17.06.2020 г. по НОХД № 3779/2018 г., СРС, НО, 109 състав, е признал подсъдимия А. Н. Д. за невинен в това, да е извършил престъплението по чл. 346, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и го е оправдал изцяло по обвинението, а подсъдимия П. В. С. е признал за виновен по обвинението, че е извършил престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 2 вр. чл. 346, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като го е признал за невинен в това, че е извършил престъплението в съучастие с подсъдимия А. Н. Д. и го е оправдал по обвинението във вр. чл. 20, ал. 2 НК. По протест на СРП и жалба от подсъдимия П. В. С. е било образувано ВНОХД № 4056/2020 г. по описа на СГС, 15-ти състав. С присъда от 30.06.2021 г. по ВНОХД № 4056/2020 г. СГС, 15-ти състав, е отменил присъда от 17.06.2020 г. по НОХД № 3779/2018 г., на СРС, НО, 109 състав, в частта, с която подсъдимия А. Н. Д. е признат за невинен и оправдан за извършеното престъпление по чл. 346, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК; в частта, с която подсъдимия П. В. С. е оправдан по обвинението, че е извършил деянията в съучастие с А. Н. Д., също извършител, както и по квалификацията по чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК; в частта, с която П. В. С. е осъден за разноски, които да заплати на СДВР и СРС; признал е подсъдимия А. Н. Д. за виновен по обвинението, че е извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и му е наложил наказание 2/две/ години и З/три/ месеца „лишаване от свобода", което да изтърпи при първоначален „строг" режим; признал е подсъдимия П. В. С. за виновен по обвинението за извършване на деянията в съучастие с подсъдимия А. Н. Д., също извършител, както и по квалификацията по чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Потвърдил е присъдата в останалата част. Присъдата е била обжалвана от адв. Р. - защитник на подсъдимия А. Н. Д., от подсъдимия П. В. С., от адв.Г. И. - защитник на П. В. С.. Изготвени са и допълнения към касационните жалби от адв. Р. и адв. Ж. - защитник на П. В. С.. С Разпореждане № 49 от 15.03.2022 г. председателят на Трето н.о. при ВКС е отказал да образува касационно производство и е върнал делото заедно с жалбите на СГС, като е приел, че съдията от въззивния съд не е извършил дължимата проверка дали окончателния съдебен акт на въззивния съд в частта му, касаеща подс. С., попада сред актовете, подлежащи на касационен контрол по чл. 346, т. 2 НПК. В изпълнение на разпореждането, съдия от въззивния състав е върнал касационните жалби от подсъдимия П. В. С., неговия защитник адв. Г. И. и допълнението към касационната жалба от адв. Ж. Ж.. Видно е от материалите по делото, че СГС като въззивна инстанция, е осъществил правомощието си по чл. 334, т. 2 НПК и е отменил първоинстанционната присъда на СРС, като е постановил нова присъда, с която е осъдил оправдания от първа инстанция подсъдим А. Н. Д., осъдил е подсъдимия П. В. С. по обвинението за извършване на деянията в съучастие с подсъдимия А. Н. Д., също извършител, както и по квалификацията по чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Разпоредбата на чл. 346, т. 2 НПК повелява, че новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а НК, подлежат на касационно обжалване. В случая СГС, като въззивна инстанция, е постановил нова присъда, но това по естеството си е нова присъда единствено по отношение на подс. А. Д.. По отношение на подс. П. С., съдебният акт има характер на решение, тъй като факта на осъждането му за престъплението, за което е обвинен не се променя. Налице е изменение единствено по отношение на това дали престъплението е извършено в съучастие с подс. А. Д.. Позоваването на ТР № 5 от 21.05.2018 г. на ОСНК на ВКС, постановено по ТД № 5/2-17 г. /както в частната касационна жалба, така и в становището на прокурора при ВКП/ в случая е неудачно, тъй като цитираното Тълкувателно решение е посветено на съвсем различна проблематика, свързана с влизането в сила на различни съдебни актове при различни хипотези, обсъдени подробно от ОСНК на ВКС. Настоящият казус обаче е друг и се отнася до това дали касационните жалби на подс. П. С. и неговите защитници са допустими. В конкретния случай необжалваемостта на атакувания съдебен акт по отношение на подс. П. С., е по силата на закона и подадените касационни жалби срещу него като фактическо действие не могат да дерогират законовата норма. Това е така, защото по естеството си новата присъда на въззивния съд не е нова присъда за подс. П. С. във връзка с неговата престъпна деятелност. В заключение Върховният касационен съд приема, че атакуваното разпореждане е законосъобразно, защото депозираните касационни жалби от подс. П. С. и неговите защитници са недопустими, предвид на това, че акта, който се обжалва не подлежи на обжалване по касационен ред. С оглед на изтъкнатите по-горе съображения разпореждането на Софийския градски съд, НО, 15 въззивен състав следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАСАЦИОННАТА ЧАСТНА ЖАЛБА на адв. Ж. Ж. срещу разпореждане от 08.04.2022 г. по ВНОХД № 4056/2020 г. по описа на Софийския градски съд, НО, 15 въззивен състав. Настоящото определение е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.