Ключови фрази
Частна касационна жалба * редовен от външна страна документ * редовно заявление за издаване на заповед за изпълнение


3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№79
Гр.София, 30.01.2012 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отд., в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 813 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н, [населено място] срещу определение № 2034/30.06.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 1115/11г. от Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против разпореждане № 17032/21.04.2011г. по ч.гр.д.№ 5527/11г. на Варненския районен съд за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че документът, въз основа на който се иска издаването на заповед за изпълнение по чл.417, т.7 ГПК, не е редовен от външна страна, тъй като не е подписан от изпълнителния директор на НАП съгласно чл.3, ал.8 ЗНАП; не са представени доказателства, че актът за установяване на частно държавно вземане е влязъл в сила и заявлението е подадено от пълномощник, за който няма данни, че притежава юридическо образование.
Частният жалбоподател поставя следните въпроси: “Какъв е обсегът на проверката на документа от външна страна, съгласно чл.418, ал.2 ГПК и следва ли тя да се разпростира и спрямо съдържанието на документа, респ. правомощията на лицето, подписало акта за установяване на частно държавна вземане?”; “Необходимо ли е при подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение чрез пълномощник да се представи удостоверение за юридическа правоспособност?” и “Какъв е характерът на акта за установяване на частно държавна вземане и в кой момент същият влиза в сила?”.

Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира следното:
По част от поставените въпроси липсва задължителна за съдилищата практика на ВКС, а видно от приложените към частната жалба актове на първоинстанционни съдилища, същите въпроси са разрешавани противоречиво.
Отговорът за въпроса за обхвата на проверката на документа по чл.418, ал.2 ГПК се извежда от нормата на закона – редовност на документа от външна страна. Документът, представляващ основание за издаването на заповед за незабавно изпълнение, е акт за установяване на частно държавно вземане, издаден съгласно чл.3, ал.8 ЗНАП и органът, който го издава е посочен в закона – изпълнителният директор на Агенцията или оправомощено от него лице. За редовността на документа от външна страна е от значение и легитимацията на органа, като законовоуредената делегация, следва да се удостовери пред съда в заповедното производство.
Отговорът на въпроса за представяне на удостоверение за юридическа правоспособност на пълномощника, подал заявлението, е даден от законодателя чрез препращането на чл.410, ал.2 ГПК чл.128, т.1 ГПК и представителството по пълномощие съгласно чл.32, ал.2 ГПК.
По третия въпрос за характера на акта за установяване на частно държавно вземане и момента, в който същият влиза в сила, следва да се има в предвид конкретният акт на НАП, представен със заявлението:
Актът е за установяване на частно държавно вземане, определено като такова съгласно §36, ал.3 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на РБ за 2010г., и подлежи на събиране от НАП по реда на Закона за националната агенция за приходите. Нормата на чл.3, ал.8 ЗНАП препраща към реда по чл.418 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
По реда на §36, ал.3 ПЗР на ЗДБ частни държавни вземания са вземанията на изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти и управляващите органи на оперативните програми, които възникват въз основа на договор. В случая – договор за безвъзмездна помощ за финансиране на проект “Алтернативни услуги за деца”, сключен по програма “” с М . Възможността ............ да поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение въз основа на акт за установяване на частно държавно вземане произтича от специалния закон – чл.3, ал.8 ЗНАП. Актът за установяване на частното държавно вземане е издаден като констатация за неизпълнени задължения по договор, сключен между длъжника и М.... Актът не подлежи на контрол по административен ред, тъй като няма характер на индивидуален административен акт и събирането на вземането, както и оспорването му се извършват по гражданскоправен ред.
По изложените съображения съставът на ВКС намира, че по поставеният въпрос за характера на акта за установяване на частно държавно вземане и за влизането му в сила, следва да се отговори само съобразно целите на заповедното производство по конкретното заявление, а именно: Актът за установяване на частно държавно вземане, издаден на основание чл.3, ал.8 Закона за Националната агенция за приходите и §36, ал.3 ПЗР на Закона за държавния бюджет на РБ за 2010г. за вземане, произтичащо от договор за финансиране на проект по програма “ФАР”, е за частно държавно вземане, което подлежи на събиране по реда на чл.418 ГПК. За редовността на акта от външна страна е необходимо същият да е издаден от изпълнителния директор на...... или от оправомощено от него лице съгласно чл.3, ал.8 ЗНАП, като за оправомощаването заявителят следва да представи доказателства със заявлението за подаване на заповед за незабавно изпълнение.
Предвид на отговорите на поставените правни въззивното определение е правилно като краен резултат, поради което следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


О П Р Е Д Е Л И :


ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2034/30.06.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 1115/11г. от Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.