Ключови фрази
допустимост на иск * установителен иск * възстановяване правото на собственост * косвен съдебен контрол


3


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 513

София,22.12.2010 година

Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и десета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 524 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №500,постановено на 12.12.2010г. от Апелативен съд-В. по ч.гр.д.№505/2010г. е потвърдено определение №2073/29.06.2010г.,с което производството по гр.д.№118/2010г. е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
Определението е обжалвано от [община] с оплаквания,че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато за произнасяне по същество по предявения иск. Поддържа,че в административното производство,в което е признато право на възстановяване върху процесния имот на праводателите на ответника липсва диспозитив за признаване правото на собственост,т.е. не е налице идентичност на правния спор,което обуславя допустимост на предявения отрицателен установителен иск с оглед възможността за осъществяване на косвен съдебен контрол в исковото производство върху акта,постановен в производството по възстановяване на собствеността. Поддържа,че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК,тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса за възможността да бъде осъществен косвен съдебен контрол върху акта,постановен в административното производство по възстановяване на собствеността в противоречие с указанията, дадени в ТР №6/10.05.2006г. на ОСГК на ВКС по т.гр.д.№6/2005г.,т.4. Поддържа също така,че въпросът за допустимостта на искове за собственост между общината и лица,на които е възстановено правото на собственост е разрешаван противоречиво и от различни състави на В. окръжен съд,като в подкрепа на поддържаната теза представят решение на В. окръжен съд по гр.д.№1049/2008г., постановено на 23.02.2009г.Представя и решение №13919/19.11.2010г. по адм.д.№4216/2010г. на В. административен съд,с което съдът се е произнесъл по отношение тълкуването на решение №979/18.12.2007г. по адм.д.№464/2007г. на В. окръжен съд досежно пределите,в които е възстановена собствеността на праводателите на ответното дружество, с оглед на което поддържа,че предявеният иск е допустим.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът по жалбата [фирма] изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, касаещ предпоставките за допустимост на отрицателен установителен иск,предявен от община срещу правоприемник на лицата,на които правото на собственост върху имота е било възстановено по административен ред с влязло в сила съдебно решение като е приел,че след като в полза на праводателите на ответника с влязло в сила решение,постановено по адм.д.№464/2007г. на В. окръжен съд е възстановено правото на собственост върху имота,това решение има обвързваща материална сила както по отношение на правоимащите по реституция,така и по отношение на [община],който е страна в административното производство,т.е. по отношение на [община] спорът за правото на собственост върху имота е разрешен със сила на пресъдено нещо и общината не може да твърди вещни права върху възстановения имот и да предявява отрицателен установителен иск,с който да цели упражняване на косвен съдебен контрол по отношение на законосъобразността на административното разрешение.
По въпроса за възможността в исковото производство да бъде упражнен косвен съдебен контрол върху акта по възстановяване на собствеността, постановен в административното производство в случая не е налице разрешение,което да противоречи на указанията,дадени в ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС,тъй като в обжалваното определение е прието, че е налице идентичност между правните субекти,взели участие в административното производство и участвуващите в исковото производство лица,като следва да се отбележи също така,че въпросът за възможността да бъде упражнен косвен съдебен контрол в исковото производство върху актовете,постановени в административния процес в случая не е решаващ за крайния извод за допустимостта на отрицателния установителен иск,доколкото според настоящия състав не може да се приеме, че е налице идентичност на спора,разрешен в административното производство и спора по настоящето дело.
Налице е обаче основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали е допустимо предявяване на иск за установяване,респ. за отричане правото на собственост върху имот,което е възстановено по реда на ЗВСВОНИ по З.,ЗПИНМ и др. от община по смисъла на чл.280,ал.1, т.3 ГПК.
Според настоящия състав не съществува пречка общината да предяви иск за установяване на своето право на собственост,респ. за отричане правото на собственост на друг правен субект върху имот, правото на собственост върху който е било възстановено по реда на ЗВСВОНИ по З.,ЗПИНМ и др. със съответен административен акт или решение на административен съд,когато е налице спор за обема права, които са били възстановени. Още повече,че както вече беше отбелязано, в административното производство не се разрешава спор за принадлежността на правото на собственост,а само спор за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността.
Разгледана по същество частната жалба е основателна,като съображенията за това са следните:
Както вече беше отбелязано,при спор за обема от права,които са били възстановени по реда на ЗВСВОНИ по З.,ЗПИНМ и др. общината разполага с правото да предяви иск за отричане правото на собственост на лицето,легитимиращо се с решение за възстановяване на собствеността, респ. на правоприемник на такова лице,като в исковото производство следва да бъде установен този обем от права и спорът за принадлежността на правото на собственост бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Обстоятелството дали в това производство съдът може да упражни косвен съдебен контрол за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността при положение,че общината е взела участие в административното производство чрез кмета,чийто отказ собствеността да бъде възстановена е бил обжалван по административен ред,е ирелевантно са допустимостта на иска, тъй като косвеният съдебен контрол се упражнява от съда при извършването на преценка за основателността на заявената претенция и може да обхване както материалната законосъобразност на административния акт,така и неговата валидност.
Изводът на съда за липса на правен интерес от предявяването на иска в настоящия случай е основан на становището за невъзможността от осъществяване на косвен съдебен контрол,което обаче,както вече беше отбелязано,касае основателността на предявения иск,а не неговата допустимост, както и на констатацията за наличие на сила на пресъдено нещо,която настоящият състав счита за неправилна,поради което следва да се приеме,че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено и делото бъде върнато на В. окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от [община] искова молба вкл. с оглед представеното с частната жалба решение №13919/19.11.2010г. на В. административен съд, постановено по адм.д.№4216/2010г.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване определение №500, постановено на 12.12.2010г. от Апелативен съд-В. по ч.гр.д.№505/2010г.
ОТМЕНЯ определение №500,постановено на 12.12.2010г. от Апелативен съд-В. по ч.гр.д.№505/2010г. и потвърденото с него определение №2073/29.06.2010г. на В. окръжен съд,с което производството по гр.д.№118/2010г. е прекратено поради недопустимост на предявения иск и
ВРЪЩА делото на В. окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.118/2010г. по подадената от [община] искова молба.


Председател:

Членове: