Р Е Ш Е Н И Е № 186 гр. София, 09 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на единадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Колова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 532 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. Р. Ч. против решение № 22 от 13.02.2012 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 12/2012 г. В жалбата са изтъкнати доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не са отчетени смекчаващи отговорността обстоятелства и целите по чл. 36 от НК. В съдебно заседание защитникът (адв. С.) поддържа жалбата с изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 50 от 12.12.2011 г. по н. о. х. д. № 725/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд подсъдимият А. Р. Ч. е признат за виновен в това, на 15.04.2011 г. в гр. П. да е отнел от владението на Й. Н. С. една златна обица на стойност от 56 лева, като е употреби за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал.1 вр. чл. 29 б. „а” и „б” вр. чл. 58а НК е наложено наказание от пет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец обезщетение за имуществените вреди и в негова тежест са възложени разноските по делото. С решение № 22 от 13.02.2012 г. по в. н. о. х. д. № 12/2012 г.на Пловдивския апелативен съд първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Наказанието е определено при условията на чл. 54 НК и при съобразяване на всички обстоятелства, включително на смекчаващите отговорността, на които отново се позовава защитникът на подсъдимия Ч.. Съдът обаче не е могъл да игнорира и отегчаващите отговорността обстоятелства със значение при избора на наказанието. Законосъобразно е взел предвид и специфичните фактически белези, очертаващи тежестта на конкретното престъпление (упражнена принуда спрямо малолетно лице – на 11 години и сериозна настойчивост за постигане на съставомерните последици), както и неблагоприятните данни за личността на подсъдимия (множество предходни посегателства срещу собствеността на гражданите; извършване на престъплението само около месец след изтърпяване на наказание лишаване от свобода). При тези данни, наказанието на подсъдимия, определено в съответствие с разпоредбите на чл. 54 НК и редуцирано с една трета според изискванията на чл. 58а НК не разкрива белези на явна несправедливост, поради което не се налага намесата на Върховния касационен съд за неговото намаляване. В рамките на изтъкнатото касационно основание жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22 от 13.02.2012 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 12/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: