РЕШЕНИЕ № 96 София, 14.07. 2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА с участието на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3150 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Д. А. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Д. Г. срещу решение № 3733/10.5.2016 г, постановено по гр.дело №3707/16 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Г“ въззивен състав, с което е отменено решение от 23.11.2015 г по гр.дело № 60780/14 по описа на СРС, ГО, 79 състав и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Б. Д. А. срещу Медицински университет-София искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ. Ответникът по касация М.У.-С., представляван от проф.д-р В. М. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния представител по делото юрисконсулт Р. А..Подържа, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С въззивното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Б. Д. А. срещу М.У.-С. искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ за отмяна на уволнението му извършено със заповед № 232/11.9.2014 г за възстановяването му на длъжност „доцент, висше училище“ в Катедра „Офталмология“ на М.Ф. при М.У.-С. и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за периода 3.10.14 г-16.12.14 г в размер на 1015, 53 лв, ведно със законната лихва, считано от 7.11.2014 г до окончателното плащане.Въззивният съд е приел, че трудовият договор на ищеца за допълнителен труд е законосъобразно прекратен на основание чл.334 ал.1 КТ с изтичане на 15-дневно предизвестие, считано от 3.10.14 г. За неприложима е приета разпоредбата на чл.35 ал.1 ЗРАСРБ, която дерогира приложението на общите норми на КТ, относно правото на работодателя на едностранно прекратяване на трудовите договори на лицата, заемащи академична длъжност, тъй като прекратяването на трудовия договор за допълнителен труд не е предвидено в специален закон, а единствено в Кодекса на труда. С определение № 38 от 13.1.2017 г, постановено по гр.дело № 3150/2016 г, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материално правния въпрос : Прекратяването на трудовото правоотношение за допълнителен труд, сключено с член на академичния състав може ли законосъобразно да се извърши без да е необходимо решение по смисъла на чл.35 ал.3 ЗРАСРБ, взето от факултетния съвет. По отговора на поставения въпрос. Съгласно разпоредбата на чл.35 ал.1 от Закона за развитието на академичния състав на Република България /обн.ДВ бр.38 от 21.5.2010 г/ от академична длъжност се освобождава лице : 1/когато бъде установено, че трудовете или значителни части от тях, въз основа на които е придобита научна степен или е заета академична длъжност са написани или създадени от другиго ; 2./когато в качеството си на член на жури или на факултетен научен съвет е дало становище в резултат на извършено от него престъпление, установено с влязла в сила присъда ; 3/ което е получило отрицателна оценка при две последователни атестации.В случаите по т.1 и 2 се отнема и придобитата научна степен.Отнемането на научната степен и освобождаването от длъжност се извършва от ректора на висшето училище, съответно от ръководителя на научната организация, по предложение на факултетния съвет/научния съвет-ал.3.Следователно съгласно специалния закон предложението на факултетния/научния съвет е елемент от фактическия състав на прекратяване на трудовото правоотношение само при освобождаването от длъжност на посочените в разпоредбата на чл.35 ал.1 от ЗРАСРБ основания. С оглед отговора на поставения въпрос и по оплакванията в касационната жалба, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното : Разглеждания случай не попада в приложното поле на чл.31 ал.1 от ЗРАСРБ, тъй като уволнението на ищеца не е извършено на нито едно по посочените основания. Видно от представения трудов договор ищецът Б. А. е полагал труд по допълнителен трудов договор, без да става ясно дали се касае за вътрешно или външно съвместителство.Заемал е длъжността „доцент, висше училище“ в катедра „Офталмология“ на М.ф..В случай, че ищецът е осъществявал по допълнителното трудово правоотношение преподавателска и научно изследователска дейност, в съответствие с утвърден план и програма, той не може да бъде уволнен на основание чл.334 КТ с писмено предизвестие от работодателя и тогава уволнението би било незаконно на това основание.Съгласно чл.58 ал.1 т.3 от Закона за висшето образование, членовете на академичния състав се освобождават от длъжност, когато не може да им се осигури изпълнение на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или квалификация в сродна научна дисциплина, след като е взето решение от съвета на основното звено.Ответникът не е приложил това уволнително основание и от делото не става ясно дали се касае за невъзможност за осигуряване на изпълнението на преподавателската дейност.В случай, че се касае за хипотеза по чл.58 ал.1 т.3 ЗВО работодателят не може да приложи уволнителното основание по чл.334 КТ.Ако служителят обаче на основание договора за допълнителен труд изпълнява функция, несвързана с преподавателска дейност /напр.осъществяване на прием и прегледи на пациенти/, то той и могъл да бъде уволнен на основание чл.334 КТ. Горните обстоятелства обаче са останали неизяснени и спорът не може да бъде разрешен по същество в настоящата инстанция.Тъй като основанията за прекратяване на трудовия договор са уредени с императивни правни норми, то за да приложи същите въззивният съд е следвало да укаже на страните, че не сочат конкретни доказателства необходими за изясняване на правния спор, съобразно ТР 1/2013 от 9 декември 2013 год по тълкувателно дело № 1/13 г на ОСГКТ.Извършеното процесуално нарушение не може да бъде отстранено пред настоящия съд, поради което след отмяна на въззивното решение делото следва да бъде върнато на друг състав на същия съд, който да допусне и изслуша съдебна експертиза със специалист Т., който да извърши проверка при работодателя дали сключеният трудов договор е такъв за вътрешно или външно съвместителство и дали по него ищецът е осъществявал преподавателска и научно изследователска дейност, в съответствие с утвърден план и програма и в какво се е изразявала тази дейност.Едва след събиране на това доказателство може да се направи извод относно законосъобразността на проведеното уволнително основание. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 3733/10.5.2016 г, постановено по гр.дело №3707/16 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Г“ въззивен състав и ВРЪЩА делото на друг състав на въззивния съд за произнасяне по същество след изпълнение на задължителните указания, дадени с настоящото решение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.