Р Е Ш Е Н И Е № 517 гр. София, 30 януари 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……….Даниела Околийска………и в присъствието на прокурора……….……Руско КАРАГОГОВ……..…изслуша докладваното от съдия……Топузова…… касационно дело № 1620 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите И. Ф. В. и И. И. Х. срещу присъда по внохд № 142/13г. на окръжен съд гр. Благоевград. В жалбата на подсъдимия В., подадена чрез защитника му адв. Д. се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се настоява алтернативно за оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В допълнително писмено изложение се изтъква, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, свързани с игнориране на възраженията на защитата; липса на мотиви относно упражнената от този подсъдим принуда; противоречия в показанията на пострадалата и превратно тълкуване на доказателствата. Като нарушение на закона се визира осъждането на В. за престъпление, което той не е осъществил от обективна страна. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. Д. със същите аргументи. В жалбата на подсъдимия Х., подадена чрез защитника му адв. Я. се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като се настоява за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В допълнително изложение, изготвено от защитника адв. М. се изразява съмнение в достоверността на свидетелските показания и в частност на тези на пострадалата. Предлага се постановяването на оправдателна присъда или връщане делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция адв. М. поддържа жалбата със същите искания и с доводи, че окръжният съд не спазил дадените му указания от ВКС. Представителят на ВКП счита жалбите за неоснователни и предлага присъдата да се остави в сила. Дава становище, че съдът е изпълнил дадените указания от ВКС, присъдата е законосъобразна и наложените наказания са справедливи. Гражданската ищца и частен обвинител А. И., редовно призована, не се явява. Не се явяват и процесуалните й представители адвокати В. В. и Г. Б.. В последната си дума подсъдимият В. моли за отмяна на присъдата, а подсъдимият Х. моли съда да го признае за невинен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 2033 от 21.06.2010г., постановена по нохд № 1125/2007г., Гоцеделчевският районен съд признал подсъдимия И. И. Х. за виновен в това, че на 20.04.2002 г., около 21.20ч., в м. „Д.” в района на [населено място], се съвкупил с А. А. И., като я принудил към това със заплашване, поради което и на основание чл. 152 ал. 1, т. 2 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години, като го оправдал по обвинението по чл. 152 ал. 3, т. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК да е извършил деянието в съучастие като съизвършител с подсъдимия И. Ф. В.. Със същата присъда съдът признал подсъдимия И. Ф. В. за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 152 ал. 3, т. 1, вр. чл. ал. 1, т. 2, вр. чл. 20 ал. 2 от НК и отхвърлил предявения срещу него граждански иск в размер на 20 000 лв. Със същата присъда съдът осъдил подсъдимия Х. да заплати на А. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., считано от датата на предявяване на иска – 28.01.2008 г., като е в останалата част отхвърлил претенцията като неоснователна. Срещу присъдата бил подаден протест от прокурор при окръжна прокуратура гр. Благоевград с настояване подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения и наложени съответни наказания. Присъдата била обжалвана и от частния обвинител А. И. със същото искане, както и за уважаване на гражданската претенция в пълен размер. Присъдата била атакувана и от подсъдимия Х. с настояване за оправдаването му. С въззивна присъда № 125 от 09.03.2012г., постановена по внохд № 453/10г., Благоевградският окръжен съд отменил изцяло първоинстанционната присъда, като: - признал двамата подсъдими за виновни по повдигнатото им обвинение по чл. 152 ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 54 от НК и наложил на всеки един от тях наказание по 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което за подсъдимия Х. било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години, а по отношение на подсъдимия В. бил определен първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; - на основание чл. 68 ал. 1 от НК привел в изпълнение отложеното наказание на подсъдимия В. от 6 месеца лишаване от свобода по нохд № 271/1999 г. на Гоцеделчевския районен съд, търпимо при същия тип и режим; - осъдил двамата подсъдими да заплатят солидарно на А. И. 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 20.04.2002 г., както и направените по делото разноски. Срещу въззивната присъда била подадена жалба от адв. Д. – защитник на подсъдимия И. В. с оплакване за наличие на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. С решение № 423 от 25.03.2013г. на ВКС, ІІ н.о., присъдата била отменена по отношение и на двамата подсъдими и делото върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция с указания за провеждане на съдебно следствие с повторно събиране на гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите, както и отстраняване на евентуално възникналите противоречия между тях. С присъда № 2297 от 12.06.2013г., постановена по внохд № 142/13г. Благоевградският окръжен съд отменил изцяло първоинстанционната присъда като: - признал двамата подсъдими за виновни по чл. 152 ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 20 ал. 2 и чл.55, ал.1, т.1 от НК, като наложил наказание от две години „лишаване от свобода” за всеки от тях, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години за подсъдимия Х., а по отношение на подсъдимия В. бил определен първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип; - на основание чл. 68 ал. 1 от НК привел в изпълнение отложеното наказание на подсъдимия В. от 6 месеца лишаване от свобода по нохд № 271/1999 г. на Гоцеделчевския районен съд, търпимо при същия тип и режим; - осъдил двамата подсъдими да заплатят солидарно на А. И. 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 20.04.2002 г., както и направените по делото разноски, като отхвърлил предявения граждански иск до пълния му размер като неоснователен. По жалбата на подсъдимия И. В. Оплакването в жалбата за съществени нарушения на процесуалните правила от страна на въззивния съд, свързани със събирането и оценката на доказателствения материал е неоснователно. Не отговаря на действителното положение твърдението, че окръжният съд не е обсъдил възраженията на защитата. В мотивите си въззивният съд е изложил съображения, поради които е приел протокола за оглед на местопроизшествие за негодно доказателствено средство, предвид присъствието на едно поемно лице при извършване на това процесуално- следствено действие. Намерените при този оглед мъжки черни чорапи не са били иззети по предвидения процесуален ред и не представляват годно веществено доказателство, което да бъде предмет на изследване. При постановяване на съдебния си акт, въззивният съд е обсъдил доказателствата събрани при първоинстанционното разглеждане на делото, както и тези при проведеното въззивно съдебно следствие. Тезата, че липсват мотиви относно кредитирането на показанията на пострадалата И. не може да бъде възприета. Въззивният съд е констатирал противоречието в показанията на пострадалата относно причината за получаването на травмата в коремната област, довела до отстраняването на слезката й. Тези противоречия в показанията на И., окръжният съд е приел, че се дължат на стремеж на последната да омаловажи поведението на приятеля си - св. К., който предизвикал пътен инцидент след употреба на алкохол в резултат на който тя получила въпросната травма. Касационният съд се съгласява с изводите на въззивната инстанция, че тези противоречия в показанията на пострадалата не са основание за приемане на показанията й относно основния факт на доказване – осъщественото от подсъдимите насилствено съвкупление, за недостоверни. Неоснователен е упрекът от страна на защитата, че липсват доказателства за осъществените от подсъдимите полови актове с пострадалата. За това са събрани непротиворечиви преки доказателства както от показанията на И., така и от обясненията на подсъдимите и косвени такива от показанията на свидетелите К., М. И., Б. и К.. Противоречията между показанията на пострадалата от една страна и обясненията на подсъдимите – от друга, относно доброволността на съвкуплението, за каквото твърди защитата, са били обсъдени в мотивите на въззивното решение, като окръжният съд е изложил и аргументи поради които е приел показанията на И. за достоверни и е отхвърлил защитната теза. За да приеме липса на доброволност от страна на пострадалата за осъществяване на полов контакт с подсъдимите, въззивният съд е съобразил състоянието, в което последната се е намирала към момента на деянието – с болки в коремната област в резултат на спукан далак и кръвоизлив в коремната кухина, което снижило възможностите й за съпротива и бягство; насилственото й задържане в автомобила, косвено потвърдено от св. К.; състоянието в което се е намирала след деянието, потвърдено от показанията на свидетелите К., М. И., К. и Б.; фактът, че непосредствено след деянието уведомила полицейските органи за случилото се. На л.63 от мотивите въззивният съд е обсъдил защитната теза на подсъдимите, че пострадалата сама им предложила да осъществят орален контакт, а после се съгласила да прави секс с тях за да заплати превоза, която е приел за недостоверна предвид липсата на други доказателства, които да я подкрепят. Неподкрепено с доказателства останало и твърдението на подсъдимите, че пострадалата им била известна като „платено” момиче за любов, още повече, че към този момент последната била пред сключване на брак със св. К.. С оглед изложеното се налага извод, че не е налице игнориране на доказателства или превратно тълкуване на наличните такива за каквото се твърди в жалбата. В този смисъл не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд. На база събраните доказателства, окръжният съд е приел за установено отправянето на заплаха от страна на подсъдимия Х. към пострадалата, че ще я набие, ако не прави секс с него, допълнена от подсъдимия В., че ще бъде бит и приятелят й. Заплаха за саморазправа с пострадалата и близките й била отправена от В. и непосредствено преди осъществяване на половия контакт с И.. Обстоятелството, че и двамата подсъдими са упражнили принуда над пострадалата чрез заплашване и осъществили насилствен полов акт, основателно са мотивирали окръжния съд приеме, че са реализирали състава на чл.152, ал.3, т.1 от НК от обективна страна. Всеки от подсъдимите е съзнавал обстоятелството, че участва в извършването на престъплението заедно с другия, като съответно всеки от тях е изчакал реда си за извършване на насилственото съвкупление. Наличието на общност на умисъла безспорно сочи на осъществяването на посочения по- горе квалифициран състав на изнасилване и от субективна страна. С оглед изложеното се налага извод, че материалният закон е приложен правилно. По жалбата на подсъдимия И. Х. В жалбата на подсъдимия Х. се твърди, че присъдата на въззивния съд е постановена в нарушение на закона и е необоснована. Като нарушение на закона се визира осъждането на този подсъдим за по- тежко квалифициран състав на изнасилване в сравнение с първоинстанционната присъда и липса на елемент от състава на престъплението по чл.152, ал.1 т.2 от НК. Така наведените съображения за нарушение на закона касационният съд намери за неоснователни. Според приетите за установени от първоинстанционния съд факти, подсъдимият Х. е осъществил полов акт с пострадалата след упражнена принуда под формата на заплашване, с което съставът на престъплението по чл.152, ал.1, т.2 от НК е бил реализиран от обективна и субективна страна. Преценката на доказателствата, събрани от първостепенния съд и във въззивното съдебно следствие са дали основание на окръжния съд да приеме нови факти, сочещи на осъществено престъпление и от подсъдимия В., което е мотивирало въззивната инстанция да приложи квалифицирания състав на чл. 152 ал.3, т.1 от НК – извършено изнасилване от две лица. Оплакването за необоснованост не може да бъде разгледано, тъй като не представлява касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК. Представеното допълнение към жалбата на подсъдимия Х., изготвено от защитника му адв. М., касационният съд намери, че не следва да обсъжда по същество. В това изложение се навеждат доводи за неизпълнение на указанията на ВКС от страна на въззивния съд; превратно тълкуване на доказателствата и неоснователно кредитиране на показанията на пострадалата. Всички тези съображения сочат на оплакване за съществено нарушение на процесуални правила – чл.348, ал.1 т.2 от НПК, каквото касационно основание не е претендирано с жалбата и което се навежда след изтичане на срока за обжалване. Пределите на касационната проверка са лимитирани от разпоредбата на чл. 347, ал. 1 НПК. Цитираната процесуална норма допуска касационният контрол да бъде упражняван само по отношение на обжалвалите лица и в обжалваната част, поради което допълнителното разширяване обхвата на тази проверка с нови касационни основания е недопустимо. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 2297 от 12.06.2013г., постановена по внохд № 142/13г., по описа на Благоевградски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.