Ключови фрази
Установителен иск * топлинна енергия * отрицателен установителен иск * периодични плащания * погасителна давност

Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
София, 01.07. 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в открито съдебно заседание на 25.09.2012 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 135/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. М. С. от [населено място] против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1193 от 16.07.2010 год., по в.гр.д.№ 1453/2010 год., с което при условията на чл.271, ал.1 ГПК са отхвърлени предявените от касатора, в качеството му на ищец, срещу [фирма], [населено място] отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумите по издаден от ПРС на осн. чл.237, б.”к” ГПК /отм./ изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1801/2008 год. в полза на ответното търговско дружество, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение на ПРС за сумата 235.43 лв. – част от общо дължимата 1 058.85 лв., посочена, като неплатена топлинна енергия за периода 01.02.2004 год.- 31.03.2007 год. в изп. лист по ч.гр.д.№ 1801/2008 год. на ПРС, заедно със законната лихва върху тази сума.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, свързани с преценката на доказателствения материал по делото и обсъждане заключенията на изслушаните специализирани експертизи- съдебно- счетоводна и съдебно- техническа, както и на материалния закон - чл.147 ЗЕ/отм./,във вр. с чл.14, ал.1 ЗНА – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по касационната жалба, нито в срока по чл.287, ал.1 ГПК, нито в проведеното по делото съдебно заседание.
Третото лице помагач, при участието на което е постановен обжалвания съдебен акт – [фирма] също не е изразило становище по касационната жалба.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните касационни основания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
С определение № 805/21.12.2011 год., по горепосоченото дело, състав на второ търговско отделение на ВКС е допуснал касационното обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за релевантен за изхода на делото въпрос на материалното право: “Дали месечните задължения на потребителите към топлоснабдителното дружество имат характер на “периодични плащания” и дали към тях е приложима кратката погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД?”, чието разрешение е прието, че противоречи на създадената по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС,ТК, служебно известна на настоящия съдебен състав.
С определение от 20.03.2012 год. производството по делото е спряно на осн. чл. 292 ГПК до произнасяне на образуваното междувременно ТР на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 3/ 2011 год., имащо за предмет разглеждане на материалноправния въпрос “Какво е съдържанието на понятието “периодични плащания” по см. на чл.111, б.”в” ЗЗД и кои са неговите основни и задължителни характеристики?”, като с определение № 159 от 13.06.2012 год. същото е възобновено.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените отрицателни установителни искове за недължимост на сумата по издаден, на осн. чл.237, б.”к” ГПК / отм./, изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1801/2008 год. в полза на ответника [фирма], [населено място], въззивният съд е приел за доказано кредиторовото вземане в размер на сумите: 385.10 лв. - “такса мощност” и стойност на отдадената от сградната инсталация топлоенергия за претендирания период 01.02.2004 год.- 31.03.2007 год., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на молбата за издаване на изп. лист по ч.гр.д.№ 1801/2008 год. на ПРС- 18.02.2008 год., до окончателното и изплащане; 23.11 лв. разноски, признати с изпълнителния лист; 170.43 лв.- обезщетение за забава за периода 01.02.2004 год. - 31.03.2007 год.. В този си общ размер задължението на ищеца, според съжденията на ПОС, е съобразен изцяло със заключенията на изслушаните по делото съдебно- счетоводна и съдебно- техническа експертизи.
Изложени са в тази вр. съображения, че ищецът е потребител на топлинна енергия при условията на § 69, ал.10 от ПЗР на ЗИДЗЕЕ, независимо от извършения демонтаж на всички отоплителни уреди в жилището му през 1996 год., поради което е задължен да заплати стойността на “такса мощност” и отдадена от сградната инсталация топлинна енергия за посочения в исковата молба период. По съображения, че процесното вземане на кредитора няма периодичен характер и по отношение на него намира приложение общата петгодишна давност, която към релевантния за спора момент не е изтекла, Пловдивският окръжен съд е отрекъл основателността на своевременно въведеното от ищеца правопогасяващо възражение за давност, основано на чл.111, б.”в” ЗЗД.
Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна и следва да бъде уважена.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване е налице формирана задължителна съдебна практика - ТР № 3/18.05.2012 год. на ОСГТК на ВКС, според която понятието “периодични плащания” по см. на чл.111,б.”в” ЗЗД са всички онези плащания, нямащи еднократен характер и неизчерпващи се с едно единствено предаване на пари или заместими вещи, а задължението е за трайни изпълнения, при което длъжникът престира повече от един път в продължение на определен срок и това му задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации имат единен правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично, като не е необходимо периодите да са равни, а плащанията – еднакви, доколкото еднаквостта или различието в размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му на периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. Затова и изискуемостта, забавата и давността за всяка престация, явяваща се самостоятелно задължение от единен правопораждащ факт, настъпва поотделно. Сочените белези, според изрично приетото в мотивите на в цитираното ТР на ОСГТК на ВКС № 3/2012 год., дават основание да се счете, че вземанията на топлофикационните, електроснабдителните и водоснабдителните дружества са периодични плащания по см. на чл.111, б.”в” ЗЗД , поради което по отношение на тях се прилага кратката тригодишшна давност.
Следователно, като не е съобразил гореизложеното и е приел, че по отношение вземането на [фирма], [населено място] е приложима общата давност по чл.110 ЗЗД, отказвайки да разгледа въведеното от възражение за изтекла кратка погасителна давност, въззивният съд е постановил обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика, поради което касационната жалба подлежи на разглеждане по същество.
Оплакването на касатора, че като е отказал разглеждане на възражението му за погасяване вземането на ответното топлофикационно дружество ПОС неправилно е приложил материалноправната норма на чл.111, б.”в” ЗЗД е основателно.
Оспорваното вземане на ответника е формирано за исковия период 01. 02.2004 год.- 31.03.2007 год., като датата на постъпване в съда на молбата на последния за издаване на изпълнителен лист по чл.237,б.”к” ГПК/ отм./, във вр. с чл.154, ал.1 ЗЕ е 18.02.2008 год., означава, че с прилагане на кратката погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД същото се явява частично погасено по давност и доколкото и претенцията за заплащане на обезщетение за забава също се погасява с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност, то неправилното приложение на материалния закон от страна на въззивния съд е довело и до незаконосъобразен, като краен правен резултат, съдебен акт.
Същият следва да се отмени, а делото – да се върне на въззивния съд, на осн. чл.293, ал.3 ГПК, който при надлежно въведеното от ищеца възражение за давност, да приложили кратката погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД по отношение на главницата на задължението и по чл.111, б.”б” ЗЗД за обезщетението за забава, като съобрази падежа на всяко едно от дължимите периодични плащания – 30-то число на месеца, следващ този на ползването и размера на обезщетението за забава за всяко едно от тях, с оглед определяне на погасените по давност вземания на кредитора, вкл. чрез изслушване на допълнителна съдебно- счетоводна експертиза.
При новото разглеждане на делото въззивната инстанция по силата на чл.294, ал.2 ГПК следва да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски за касационното производство.
Води от изложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.3 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1193 от 16.07.2010 год., по в.гр.д.№ 1453/2010 год., в частта, с която са отхвърлени предявените от С. М. С. срещу [фирма] отрицателни установителни искове за установяване недължимост на сумите по издаден на осн. чл.237, б. ”к” ГПК/ отм./ изп.лист по ч.гр.д.№ 1801/2008 год. в полза на [фирма], [населено място].
ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на ПОС.
В останалата част въззивното решение на ПОС е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: