O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 362 [населено място], 04.08.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска Колегия, второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова ЧЛЕНОВЕ: Петя Хорозова Иванка Ангелова като разгледа докладваното от съдия Ангелова ч.т.д.№ 1284/2022 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Пропъртис Дивелопмънт Груп“АД срещу Определение № 527/ 07.02.2022г. по в.ч.гр.д. № 11697/21 г. на Софийски градски съд, с което е потвърден отказ № 1467/25.08.2021г. по преписка вх.№ 61166/25.08.2021г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд – да разпореди вписване на дружествения договор на жалбоподателя, отразяващ направена от вносители Надежда Й. П. и В. П. П. непарична вноска в капитала на „Пропъртис Дивелопмънт Груп“АД. Жалбоподателят се позова на обективно установима непълнота на доказателствения материал поради пропуск на Службата по вписванията да изпрати преписката в цялост и поради липса на процесуална активност от страна на решаващия въззивен състав – видно от съпоставянето на определението на съдията по вписванията относно съдържанието на преписката и съдържанието на изпратената за произнасяне от въззивния съд преписка, несъдържаща твърдян като приложен към молбата за вписване Препис от официален препис от Учредителен акт на „Пропъртис Дивелопмънт Груп“АД, издаден от Служба по регистрация – [населено място], с рег.№ 2024/24.08.2021г. на нотариус Б. Н. – СРС, отразяващ изменението на капитала чрез извършената непарична вноска, приемането на нови акционери и записването от тях на нови акции. Счита, че въззивният съд е бил длъжен служебно да изиска установимия като представен препис от официален препис от учредителния акт на дружеството или евентуално – да го изиска от жалбоподателя. Също така сочи, че въззивният съд не е взел становище по въпроса, противоречиво разрешаван от съдилищата, дали нотариално завереният препис по чл.591 от ГПК от официален препис по чл.33, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ удовлетворява изискванията на чл.73, ал.5 от ТЗ във връзка с чл.8, ал.2 от ПВп. Поддържа, че нотариално завереният препис по чл.591 от ГПК от официален препис по чл.33, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ на учредителния акт, издаден от АВ при МП, е равностоен на препис от оригинала и удовлетворява изискването за нотариална заверка на извлечението по чл.73, ал.5 от ТЗ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, заявени в хипотезите на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК, а именно: І.1. В охранителното производство по обжалване на отказ на съдията по вписванията, при обективно установима непълнота на преписката, видна от описаните приложения към молба за вписване и фактически представените документи при пренасянето на преписката пред въззивния съд, възниква ли задължение за служебното им изискване и прилагане от съдията по вписванията или от частния жалбоподател? Първият въпрос е предпоставен от твърдяното допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение и несъобразяване с практиката на ВКС, обективирана в Определение № 370/1.05.2014г. по ч.т.д. № 4638/2013г., І т.о. и Определение № 868/27.11.2014г. по ч.т.д. № 3 346/2014г., І т.о., съгласно която върху въззивния съд тежи служебно задължение за изиска в цялост преписката от службата по вписванията. І.2. В охранителното производство по обжалване на отказ на съдията по вписванията длъжен ли е въззивният съд да направи правния си извод по съществото на делото, базирайки се на всички събрани доказателства по делото и всички приложени документи по преписката, и осъществил ли е противоречие със задължителната и константна казуална практика на ВКС, напълно игнорирайки част от доказателствата по делото, които се нуждаят от самостоятелна правна оценка, като по този начин е решил изхода на спора? Допълнителното основание е обосновано с постановяване на обжалваното определение в противоречие с ТР № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по т.д. № 6/2017г., ОСГТК, и с константната казуална практика на ВКС по чл.290 ГПК относно задълженията на въззивната инстанция по събирането и оценката на доказателствата, съответно цитирана. І.3. В охранителното производство по обжалване на отказ на съдията по вписванията, длъжен ли е въззивният съд в мотивите си да изложи цялостната своя оценъчна дейност по отношение на доказателствата, включително когато тя се отличава от изводите на съдията по вписване? Като допълнителна предпоставка се сочи противоречие на обжалвания акт с т.19 на ТР №1/2000г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 1/1953г., както с цитирана непроменена при действието на новия ГПК практика на ВС, която е в съответствие с ТР№1 от 1.02.2010г. по т.д. №1 от 2009г. на ОСГТК на ВКС. ІІ.1. В охранителното производство по обжалване на отказ на съдията по вписванията, длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с казуалната практика на влезли в сила определения на ВКС по чл.274, ал.3 от ГПК предвид точка 2 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д. №1 от 2009г. на ОСГТК на ВКС, и дали наличието на противоречие между постановени влезли в сила актове на по-долустоящи инстанции с казуална практика на ВКС по чл.274, ал.3 от ГПК представлява основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и/или по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК? Сочи противоречие в практика на въззивни съдилища, съответно цитирана, както и изолирано Определение № 116 от 04.03.2020г. на ВКС по ч.т.д. № 249/20г., ІІ т.о., ТК, споделено и от въззивния състав на СГС в атакуваното определение, по въпроса дали нотариално завереното извлечение от дружествения договор/устава по чл.73, ал.5 от ТЗ трябва непременно да бъде снето от оригинала. Счита, че ВКС дължи произнасяне по този важен въпрос за точно прилагане на закона и развитие на правото. ІІ.2. Удовлетворява ли изискването на чл.73, ал.5 от ТЗ във връзка с чл.8, ал.2 от ПВп нотариално завереният препис по чл. 591 от ГПК от официален препис по чл. 33, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ? ІІ.3. Копия от документи, съдържащи се в делото на отделен търговец или на юридическо лице с нестопанска цел, заверени от длъжностните лица за вярност с електронния образ, имат ли силата на официални преписи /чл.33, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ/ или са „по-малоценни“ документи, които нямат същата доказателствена сила, както други официални преписи, издадени от държавни органи, вкл.нотариално заверени преписи? ІІ.4. Дали нотариално завереният препис по чл.591 от ГПК от официален препис от дружествения договор/устава по чл.33, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл.179, ал.2 от ГПК удовлетворява изискването на чл.73, ал.5 от ТЗ във връзка с чл.8, ал.2 от ПВп и дали именно той трябва да бъде предпочитан пред нотариално заверения препис от оригинала от същите, намиращ се в архива на дружеството, без данни за обявяване в ТРРЮЛНЦ /каквито данни за обявяване на дружествения договор/устава в ТРРЮЛНЦ можем да изведем от заверката на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията в официалния препис по чл. 33, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ/, в производството по чл.73, ал.5 от ТЗ във връзка с чл.4, б.“л“ във връзка с чл.8, ал.2 от ПВп. Допълнителната селективна предпоставка по формулираните в раздел втори материалноправни въпроси е основана на чл.280,ал.1,т.3 ГПК поради липса на произнасяне на ВКС по същите. Върховният касационен съд, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да остави без уважение искането на „Пропъртис Дивелопмънт Груп“АД за вписване на учредителен акт, с който се прави непарична вноска в капитала на това дружество, съдията по вписванията при Софийски районен съд е приел, че не са налице условията на чл.264 от ДОПК – не са представeни данъчна оценка по партидата на прехвърлителите, от която да се установи дали са погасили всички свои данъчни задължения, както и актуална данъчна оценка, което не позволява да се определи материалния интерес. Сезиран с частна жалба срещу отказа на съдията по вписванията, Софийски градски съд е потвърдил същия, макар и не по изложените от него мотиви. Констатирано е, че с частната жалба е представена данъчна оценка от 30.08.2016г., валидна до 31.12.2016г., за процесните имоти, от която се установява, че към 30.08.2016г. вносителите на паричната вноска – Надежда Й. П. и В. П. П. не са имали данъчни задължения. Дружеството е придобило вещното право върху предмета на вноската от момента на вписването в търговския регистър /арг. от чл.73,ал.4 от ТЗ, мотив към т.5 на ТР № 7/25.04.2013г. по т.д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС/, каквото вписване на увеличението на капитала на дружеството чрез непаричните вноски с предмет правото на собственост върху процесните недвижими имоти е извършено на 09.12.2016г., служебно установено от съда. Изложени са съображения, че задълженията на съдията по вписвания са не само да извърши проверка дали са спазени изискванията по чл.264, ал.1 ДОПК, но и дали са спазени изискванията за форма на акта, чието вписване се иска. Въззивният съд е установил, че в случая не е спазено изискването на чл.73, ал.5 ТЗ – представеният от молителя препис на учредителния акт на „Пропъртис Дивелопмънт Груп“АД е заверен от Агенция по вписванията, но липсва нотариална заверка на копието за вярност с оригинала на документа, извършена от нотариус по реда на чл.591 от ГПК. Неспазването на изискването за форма на акта е предпоставка за отказ на вписването – т. 6 от ТР №7/25.04.2013г. по т.д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС. Установеното в чл.73, ал.5 ТЗ изискване за представяне на нотариално заверено извлечение от учредителния акт е изискване за форма, което от приложените по делото документи съдът е установил, че не е спазено, с което е обосновал потвърждаването на отказа на съдията по вписване. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Формулираните в раздел първи три процесуалноправни въпроси досежно правомощията на въззивния съд за попълване, било чрез служебно изискване от Агенцията по вписванията или чрез прилагане от частния жалбоподател, на представени и описани документи към молбата за вписване, но несъдържащи се в изпратената до съда преписка, както и относно задължението му да обсъди всички събрани и представени доказателства и документи, като изложи цялостната си оценъчна дейност по отношение на доказателствата, включително когато се различава от изводите на съдията по вписванията, са значими за изхода на конкретното дело, съответно осъществяват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, но не са налице поддържаните конкретни основания по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. В случая, въззивният съд е основал крайните си изводи въз основа на преценката си за непредставяне на учредителния акт на „Пропъртис Дивелопмънт Груп“АД в установената в чл.73, ал.5 ТЗ форма, а именно - нотариална заверка на копието за вярност с оригинала, извършена от нотариус по реда на чл.591 от ГПК, която констатация не се оспорва от частния касатор. Оплакването на последния за непопълване на преписката, съответно за необсъждане на заверения от нотариус Н. на 24.08. 2021г. препис от официален препис на учредителния акт на дружеството от 29.11.2016г., представляващ заверен от АВ препис от електронен образ на документа, не е въпрос на обективно установима непълнота на преписката, доколкото на нотариалната заверка на препис на документ не е придадено правно значение. В този смисъл не е налице соченото противоречие на обжалвания акт с цитираната практика на ВКС, съгласно която въззивният съд е длъжен служебно да изиска в цялост преписката от службата по вписванията в случай, че описан в молба за вписване документ, но който е от значение за спора, не се съдържа в изпратената от АВ до съда преписка. По въпроса дали съдът може да потвърди отказа, но по съображения, различни от изложените от съдията по вписванията, атакуваното определение е постановено в съответствие с ТР № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по т.д. № 6/2017г., ОСГТК. Формулираните в раздел ІІ четири въпроса не попадат в обхвата на основния селективен критерий за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не съответстват на мотивите на въззивния съдебен акт и правната воля на съда. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Изложените от въззивния съд съображения, обусловили изхода на делото са, че само нотариално завереното копие на оригинала на документа, извършено от нотариус по реда на чл.591 от ГПК, удовлетворява изискването за форма по смисъла на чл.73, ал.5 ТЗ, каквото не се съдържа в преписката, съответно е отречено такова значение на представения препис на учредителния акт на „Пропъртис Дивелопмънт Груп“АД, издаден и заверен от Агенцията по вписванията. В случая, поставените от касационния жалбоподател въпроси не са правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а обективират поддържаните в частната касационната жалба оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, възпроизведени в изложението при аргументирането им, поради което не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на обжалването. Освен това, не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, по отношения на която, съгласно разясненията в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, следва да е налице неправилна, създадена поради неточно тълкуване, съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена, или да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, или наличието на непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. Разпоредбата на чл.73,ал.5 ТЗ е ясна и въпросът дали в службата по вписвания за вписване се представя нотариално заверен препис от първообраза, а не от препис, включително и официален такъв, на акта не се нуждае от допълнително тълкуване. В този смисъл е налице и казуална практика на ВКС, обективирана в Определение № 116 от 04.03.2020г. на ВКС по ч.т.д. № 249/20г., ІІ т.о., ТК и Определение № 868 от 27.11.2014г. на ВКС, по ч.т.д. № 3346/2014г., І т.о., която настоящият състав споделя. За пълнота на изложението, въпреки че не е сред актовете по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, соченото от частния жалбоподател Определение № 260468 от 23.06.21г. на ОС-София по в.ч.гр.д. № 226/21г., освен, че не е релевантна практика, не съдържа мотиви, в подкрепа на поддържаното от касатора становище. Съгласно действащата към момента на вписване на процесния апорт през 2016г. редакция на чл.17, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ, бр.34 от 2011г., в сила от 01.01.2012г./ заявленията за обявяване на актове се подават от акционерните дружества само по електронен път, т.е. чрез изпращане на сканирано копие от акта. Завереното от АВ копие от електронния образ на вписания в Търговския регистър учредителен акт ще удовлетвори изискването за форма по смисъла на чл.73, ал.5 ТЗ, ако е придружено с нотариална заверка на изпратеното за вписване сканирано копие от първообраза на акта, за каквато по делото няма данни. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 527/ 07.02.2022г. по в.ч.гр.д. № 11697/21 г. на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.