Ключови фрази


4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60660

София, 01.12. 2021 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Кристияна Генковска
Анжелина Христова

като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1293 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационните жалби на М. О. Ч., К. М. К. и В. М. К. срещу Решение № 2886 от 27.12.2019 год. по гр.д.№ 356/2019 год. на Софийски апелативен съд и постановеното по реда на чл.250 ГПК допълнително Решение № 10177 от 24.02.2021 год. по същото дело.
С основното решение, произнасяйки се по жалбата на М. О. Ч., К. М. К. и В. М. К. срещу отхвърлителната част на Решение № 6360/12.10.2018 год. по гр.д.№ 16989/2015 год. на Софийски градски съд, съставът на САС я е приел за частично основателна. Поради това е отменил решението на СГС в частта с която субективно съединените искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) на М. Ч. и В. К. са били отхвърлени, като е присъдил допълнителни суми за обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди. Посочил е, че потвърждава решението на СГС в останалите отхвърлителни части.
С допълнителното решение САС е оставил без уважение искането на М. О. Ч., К. М. К. и В. М. К. за допълване на основното решение в частта за законната лихва върху увеличените суми на обезщетението.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са посочени основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 КПК, както и основанието по чл.280 ал.2 ГПК.
Предявени са субективни искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.). Ищците К. и В. Кисьови са дъщеря и син на починалата на 06.11.2015 год. в резултат на ПТП С. И.. При същото пътно-транспортно произшествие е пострадал и ищецът М. Ч. – фактически съжител на С. И. и баща на другите двама ищци. Исковете са насочени срещу ЗК”Лев Инс”АД в качеството му на застраховател по риска „Гражданска отговорност” на водача на увреждащия л.а.”Ауди”. Заявените претенции за обезщетяване на вредите, произтекли от смъртта на С. И. са за по 200000 лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва от датата на деликта и до окончателното плащане. Претенцията на М. Ч. за обезщетяване на вредите от неговото увреждане са в размер на 80000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта. Ответникът-застраховател е направил възражение за намаляване на обезщетението на основание чл.51 ал.2 ЗЗД поради това, че И. и Ч. са се съгласили да пътуват в автомобил, управляван от водач употребил алкохол, а Ч. е бил и без поставен обезопасителен колан.
Първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от смъртта на С. И. неимуществени вреди е 130000 лв. за К. И. и по 100000 лв. за М. Ч. и В. И.. Предвид приетото съпричиняване 20% от страна на И., която е пътувала с водач употребил алкохол, след редукция присъденото обезщетение е 104000 лв. за К. И. и по 80000 лв. за М. Ч. и В. И..
Справедливото обезщетение за вредите, претърпени от Ч. поради собственото му увреждане, съдът е определил на 60000 лв. Приел е, че допринасянето за вредата е двуелементно - пътувайки с водач, който е употребил алкохол и при непоставен обезопасителен колан, Ч. е допринесъл с общо 40% за настъпване на вредите. Поради това СГС му е присъдил обезщетение в размер на 36000 лв.
Обезщетенията са присъдени ведно със законната лихва от датата на деликта. Отхвърлени са исковете за главниците в останалата им част.
Софийски апелативен съд е бил сезиран с въззивните жалби на ищците в отхвърлителната част на решението на СГС. С основното решение по делото, съставът на САС е приел, че справедливият размер на обезщетението е определен правилно. Не е възприел становището на СГС, че С. И. с поведението си (приела е да пътува с водач употребил алкохол) е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Присъдил е още 20000 лв. на Ч. и още 10000 лв. на В. К.. Същият елемент от съпричиняването САС не е възприел и спрямо увреждането на Ч.. По отношение на това, че той е пътувал без поставен обезопасителен колан липсват мотиви. Присъдени са му още 24000 лв. Не е присъдил обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва. С допълнителното решение е оставил без уважение искането за допълване в тази част, позовавайки се на липса на отхвърлителен диспозитив за лихвите в решението на СГС.
Становището на настоящия съдебен състав е, че за допускане на касационен контрол на въззивното решение е налице основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност.
Както бе посочено по-горе, САС е посочил че базата за справедливи обезщетения от смъртта на С. И. е определена правилно, но са посочени редуцираните размери, а този на В. К. е сбъркан. Нещо повече, ако справедливият размер приет от СГС би бил запазен, но редукцията би отпаднала с отпадане на приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, то това би следвало да рефлектира не само върху размера на обезщетенията на М. Ч. и на В. К., а и върху това на К. И.. САС не е променил размера на нейното обезщетение, въпреки, че и тя има качеството на въззивния. Потвърждавайки решението на СГС в отхвърлителната част, за К. К. остава редуцирания размер от 104000 лв. При еднакъв размер на справедливото обезщетение от 100000 лв. за М. Ч. и за В. К., и еднакви присъдени суми от СГС, САС е присъдил допълнително на единия 10000 лв., а на другия 20000 лв., без да изложи мотиви за разликата. Присъждайки пълно обезщетение до справедливия размер на Ч. за претърпените от собственото му увреждане болки и страдания, не е изложил мотиви за елемента на съпричиняване, дължащ се на непоставянето на обезопасителен колан.
Въззивното решение е постановено при явна необоснованост и грубо нарушение на правилата на формалната логика, което е довело до неговата логическа несвързаност. Поради акцесорния характер на иска за присъждане на обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от датата на деликта, касационен контрол ще следва да бъде допуснат и по отношение на допълнителното решение.
Поради това, че липсва жалба от застрахователя ЗК”Лев Инс”АД, както и поради забраната reformatio in pejus, въззивното решение подлежи на касационен контрол само в частите с които субективно съединените претенции на ищците-касатори са били отхвърлени.
Ищците-касатори са освободени от внасянето на държавна такса.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2886 от 27.12.2019 год. по гр.д.№ 356/2019 год. на Софийски апелативен съд в частта с която исковете на М. О. Ч., К. М. К. и В. М. К. са отхвърлени, както и постановеното по реда на чл.250 ГПК допълнително Решение № 10177 от 24.02.2021 год. по същото дело.
Делото до се докладва на председателя на Първо търговско отделение за насрочване.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.