О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 225/21.07.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в състав: Председател: Светлана Калинова Членове: Камелия Маринова Геника Михайлова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2823 по описа за 2016 г. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е разпореждане от 05.02.2016 г, с което на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК Софийски апелативен съд е върнал частната жалба на Е. Д. М. срещу определение № 1970/ 17.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2914/ 2015 г. на Софийски апелативен съд. Разпореждането се обжалва от Е. М. с бланкетна частна жалба. Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира допустима. Подадена е от легитимирана страна - лицето, чието потестативно право на частна жалба срещу предходно определение на въззивния съд обжалваното разпореждане отрича. Бланкетната частна жалба е с допустим предмет. Разпореждането прегражда по-нататъшното развитие на производството по частната жалба срещу предходно определение на въззивния съд (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК). Разглеждането й е допустимо. В ГПК няма изискване за точно и мотивирано изложение на доводите, с които жалбоподателят обосновава искането си за отмяна, а съобразяването на разпореждането с процесуалните правила касационната инстанция е длъжна да провери и служебно - производството по глава Х. ГПК е контролно. Разглеждането й е в компетентност на ВКС (арг. от чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК). Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост. Разгледана по същество, е основателна. Съображенията за това са следните: Определение № 1970/ 17.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2914/ 2015 г. на Софийски апелативен съд съдържа следните (две) части: · отказано е искането на жалбоподателя да бъде допуснат до правна помощ чрез процесуално представителство и · потвърдено е определение от 12.06.2015 г., с което Софийски градски съд е отказал да освободи жалбоподателя от заплащане на държавна такса по заведеното гражданско дело. Срещу това определение на въззивния съд жалбоподателят е подал частна жалба. Софийският апелативен съд я третира като нередовна и няколкократно дава на жалбоподателя следните указания и срок за тяхното изпълнение: 1) да приложи документ за внесена държавна такса от 15. 00 лв. по сметка на ВКС; 2) да бъде приподписана от адвокат; 3) да приложи пълномощното за това и 4) да приложи изложение, в което да обоснове основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на определението на въззивния съд до касационно обжалване. Впоследствие с определение № 3711/ 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 2914/ 2015 г. Софийският апелативен съд е освободил жалбоподателя от задължението да заплати дължимата държавна такса. Така е отпаднало задължението на жалбоподателя да изпълни първата част от указанията. За него не е възниквало задължение да изпълни останалите указания. Въззивният съд ги е давал, нарушавайки чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 ГПК. Чл. 284, ал. 2 ГПК изисква приподписване на касационната жалба и прилагане на пълномощното за това, освен ако касаторът има и докаже юридическа правоспособност. Нормата е изключителна, а в глава Х. ГПК няма разпоредба, която препраща към нея. Следователно изискването от чл. 284, ал. 2 ГПК не намира приложение за частните жалби, които са в компетентност на ВКС, включително и за тези, предвидени в чл. 274, ал. 3 ГПК (наричани от практиката „частни касационни“). Действително препращането в чл. 274, ал. 3 ГПК изисква от жалбоподателя да обоснове предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК откъм отправеното искане ВКС да отмени определението, с което въззивният съд е потвърдил отказа на първоинстанционния да го освободи от заплащането на държавна такса по заведеното гражданско дело. Настоящият състав на ВКС намира обаче, че оплакванията в частната жалба допускат извеждането на следния процесуалноправен въпрос (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГГК на ВКС): Длъжен ли е съдът, сезиран с молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, да съобрази, че молителят го е направил към момент, в който срещу него се изпълнява мярка за неотклонение „задържане под стража“?. Следователно с обжалваното разпореждане въззивният съд незаконосъобразно е приложил санкционната последица на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че следва да разгледа и частната жалба на Е. М. срещу определение № 1970/ 17.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2914/ 2015 г. на Софийски апелативен съд. Незаконното разпореждане за нейното връщане бе отменено, а процедурата по нейното администриране е изчерпана. По частната касационна жалба на Е. М. срещу определение № 1970/ 17.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2914/ 2015 г. в частта, с която Софийски апелативен съд е потвърдил определение от 12.06.2015 г. по гр. д. № 3348/ 2015 г. на Софийски градски съд. Производството по нея е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Частната касационна жалба е допустима. Подадена е от легитимирана страна – лицето, на което е отказано освобождаване от заплащане на държавна такса по гражданското дело. Тя е с допустим предмет. В тази част определението на въззивния съд е решил по същество въпроса за правото на жалбоподателя да бъде освободен от внасяне на държавна такса и този въпрос е от значение за исковото производство, образувано пред първата инстанция по предявения иск (чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК). Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба. Повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос обосновава изводите на въззивния съд и на настоящия състав не е известна практика на ВКС по него. Определението на въззивния съд в тази част следва да бъде допуснато до касационен контрол при основанията от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително). Съображенията за това са следните: Въззивният съд е потвърдил определението, с което първата инстанция отказва да освободи жалбоподателя от задължението за държавна такса по заведеното гражданско дело. Приел е, че първоинстанционният съд е предоставил възможност, но жалбоподателят не е доказал онези обстоятелства, които го затрудняват да я плати. И двете инстанции са игнорирали установеното обстоятелство, че жалбоподателят правил искането към момент, в който спрямо него се изпълнява мярка процесуална принуда „задържане под стража“. По въпроса, по който обжалването е допуснато, настоящият състав намира, че в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да зачете обстоятелството, че спрямо молителя се изпълнява мярка за процесуална принуда „задържане под стража“. Когато го констатира, съдът е длъжен да отчете, че ограниченията в правата на молителя, които следват от изпълнението на мярката, го затрудняват в доказването и да му изпрати образеца от декларацията, предвидена в чл. 83, ал. 2, изр. 2, т. 2 ГПК. Съдът може също така да изиска с нарочна декларация да бъдат потвърдени и други обстоятелства, изложени в молбата, да иницира събирането на доказателства за обстоятелствата, посочени в чл. 83, ал. 2, изр. 2, т. 1 – 6 ГПК и да взема пред вид факти, които молителят не сочи, но имат значение за имущественото му състояние. Обстоятелството, че спрямо молителя се изпълнява мярката за неотклонение „задържане под стража“ и следващите от това ограничения в неговите права, могат да се отразят върху имущественото състояние. Съдът е длъжен да го съобрази в крайния си акт, с който се произнася по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. Мотивите са следните: Конституционно е основанието на задължението за плащане на такси по водене на гражданско дело, както и на случаите на освобождаване от него. Съгласно чл. 60, ал. 1 КРБ, гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. Чл. 71 ГПК предвижда, че по водене на гражданското дело се събират държавни такси. Процесуалното ни право допуска също така освобождаване от публично-правното задължение по силата на закон (напр. чл. 83, ал. 1 и чл. 84 ГПК), но и по силата на съдебен акт, като за втората хипотеза предвижда нарочно производство (чл. 83, ал. 2 ГПК). Производството по подадена молба за освобождаване от задължението за такси и разноски по гражданското дело е предвидено в чл. 83, ал. 2 ГПК. То е охранително. Съдът не правораздава, а съдейства на възможността да бъде осъществено правото на съдебна защита по засегнато лично или имуществено право (чл. 2, пр. 2 ГПК). Това означава, че охранителното производство по чл. 83, ал. 2 ГПК е предвидено в ГПК и за него се прилагат общите правила от глава 49-та ГПК (чл. 530 ГПК). Въпросът, който съдът е длъжен да реши, е по същество - съдът установява или отрича правото на молителя на освобождаване от такси и разноски по гражданското дело (чл. 83, ал. 2, изр. 1 ГПК). Въпросът е от значение за основното производство - това, по повод на което се прави искането. Заплащането на държавната такса е предпоставка за допустимото сезиране на съда по отправената до него молба за защита (арг. от чл. 71 ГПК). Това означава, че определението на въззивния съд по чл. 83, ал. 2 ГПК е допустим предмет на частна касационна жалба (чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК). Имущественото състояние на физическото лице е материалноправното основание, което поражда правото на освобождаване от такси и разноски по гражданското дело. Имущественото състояние следва да е такова, че да изключи или да затрудни физическото лице откъм изпълнението на публично-правното задължение (правото по чл. 83, ал. 2, изр. 1 ГПК е проекция на чл. 60, ал. 1 КРБ). За това процесуалният закон изброява само примерно онези обстоятелствата, които съдът е длъжен да съобрази, за да установи съществуването или несъществуването на правото на освобождаване от такси и разноски (арг. от чл. 83, ал. 2, изр. 1, т. 7 ГПК). От охранителния характер на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК произтича възможността в процеса на доказване съдът да проведе и открито заседание, в което да постанови личното явяване на молителя, както и да изиска той да потвърди с нарочна декларация истинността на изложените обстоятелства. Така чл. 83, ал. 2, изр. 2, т. 2 е частен пример на общото правило от чл. 534 ГПК. От охранителния характер на производството произтича възможността съдът служебно да събира доказателства и да проверява всички обстоятелства, които имат значение за имущественото състояние на молителя (арг. от чл. 533 ГПК). Следователно когато в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК се установи, че спрямо молителя е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, съдът е длъжен да отчете следващите от изпълнението й ограничения в правата, включително затрудненията, които среща молителя в процеса на доказване. Тогава съдът е длъжен да упражни процесуална активност, включително да упражни възможностите, които му предоставят чл. 533 и чл. 534 ГПК. Ограниченията на правата, които следват от взетата мярка за неотклонение, могат да се отразят и върху имущественото състояние на молителя и съдът е длъжен да ги съобрази в крайния си акт. Според дадения отговор, настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната касационна жалба основателна. При разглеждането на молбата за освобождаване на жалбоподателя от държавната такса по заведеното гражданско дело и двете инстанции са игнорирали установеното обстоятелство на взетата и приведена в изпълнение мярка за неотклонение „задържане под стража“. Първоинстанционният съд е отрекъл правото по чл. 83, ал. 2, изр. 1 ГПК по съображения, които са без значение за неговото съществуване. Забраната за злоупотреба с права има конституционно основание (чл. 57, ал. 2 КРБ) и намира проекция в изискването за добросъвестност при упражняване на процесуалните (чл. 3 ГПК). Нейното нарушаване е възможен източник на деликтна гражданска отговорност, но не освобождава съдът от задължението да разгледа и разреши подадената до него молба за съдействие (чл. 2 ГПК). Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд по съображения, че жалбоподателят не е доказал затрудненията да плати таксата. Съобразил е указанията, които първата инстанция е дала по установяване на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2, изр. 2 ГПК, но не е отчел затрудненията жалбоподателят да ги изпълни в периода на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“. Въззивният съд не е упражнил и възможностите по чл. 533 и чл. 534 ГПК. Неговото определение, което се обжалва с частната касационна жалба, следва да бъде отменено, а искането за освобождаване от такса по делото, заведено от жалбоподателя, - да бъде уважено от касационната инстанция. Към многобройните молби, които жалбоподателят представя в производството по администриране на подадените частни жалби до ВКС, той прилага декларацията по образец, предвидена в чл. 83, ал. 2, изр. 2, т. 2 ГПК и официални удостоверителни документи за другите релевантни обстоятелства по чл. 83, ал. 2, изр. 2 ГПК. Касационната инстанция намира за установено, че от 19.12.2013 г. жалбоподателят е задържан в Софийския централен затвор и спрямо него продължава да се изпълнява мярката за неотклонение „задържане под стража“. Тоя не притежава имоти и няма доходи, но има непогасени публично-правни задължения. Дължи издръжка на малолетната си дъщеря, а съпругата му е безработна. Жалбоподателят страда от артериална хепертония – първа степен и множествена липоманоза. Единственият негов актив е лек автомобил „Форд С.“, произведен преди 20 години. Следователно неговото имуществено състояние е такова, че предполага да бъде освободен от внасянето на държавната такса по заведеното дело. По частната жалба срещу определение № 1970/ 17.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2914/ 2015 г. в частта, с която Софийски апелативен съд е отказал да предостави на Е. М. правна. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Е. М. има легитимация да обжалва определението и в тази част. Частната жалба е с допустим предмет. Чл. 95, ал. 5 ГПК предвижда, че е обжалваемо определението, с което се отказва правна помощ, а това осъществява изискването на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за допустимост и редовност на частната жалба, но в тази си част тя е неоснователна. В частната си жалба до въззивния съд жалбоподателят е направил и искане да му бъде предоставена правна помощ. Въпросът, който въззивният съд е бил длъжен да разгледа, е за съществуването на правото по чл. 83, ал. 2, изр. 1 ГПК за освобождаване от такса по заведеното дело, което първоинстанционният съд е отрекъл. Следователно поисканата правна помощ е в ограничен обем – за представителство по процесуалните действия, които следва да бъдат извършени по установяването на това право. Такава възможност законът изрично допуска (чл. 95, ал. 2 ГПК). от друга страна, касационната инстанция призна правото на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 ГПК. Това изключва неговия интерес от поисканата (ограничена по обем) правна помощ. Определението, с което въззивният съд е отказал да я предостави, подлежи на потвърждаване. То е правилно като резултат. Аргументът следва и от 24, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗПП. В исковата молба жалбоподателят е поискал да му бъде предоставена правна помощ по заведеното гражданско дело. По това искане няма произнасяне. То е в компетентност на първата инстанция и по него тя следва да се произнесе след връщането на делото. При връщането на делото първоинстанционният съд е длъжен също да даде указания и срок за поправяне на нередовностите на исковата молба (чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 т. 2 и чл. 128, т. 3 ГПК). Ответникът е неясен, а изясняването му има значение и за компетентния съд и процесуалния ред, по който следва да се разгледа иска за обезщетяване на неимуществените вреди на жалбоподателя по причина на незаконни актове на държавни органи или длъжностни лица. Необходим е и препис от исковата молба за връчването на ответника. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ разпореждане от 05.02.2016 г. по ч. гр. д. № 2914/ 2015 г. на Софийски апелативен съд. ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1970/ 17.07.2015 г. по ч. гр. д. № 1970/ 17.07.2015 г. в частта, с която Софийски апелативен съд потвърждава определение от 12.06.2015 г. по гр. д. № 3348/ 2015 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 1970/ 17.07.2015 г. по ч. гр. д. № 1970/ 17.07.2015 г. на Софийски апелативен съд в тази негова част и определението от 12.06.2015 г. по гр. д. № 3348/ 2015 г. на Софийски градски съд. ОСВОБОЖДАВА Е. Д. М. ЕГН [ЕГН] от заплащането на държавна такса по заведеното дело. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба срещу определение № 1970/ 17.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2914/ 2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която на Е. Д. М. е отказана правна помощ чрез процесуално представителство по частното гражданско дело. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, който е длъжен да се произнесе по искането на Е. Д. М. за правна помощ чрез процесуално представителство по заведеното дело и да даде указания и срок за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 128, т. 3 ГПК. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.