1 Р Е Ш Е Н И Е № 236 гр.София, 05 юли 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага И. при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Явор Гебов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 531/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите С. Н. Ц. - чрез защитника му адв. Т. Ц. от САК, Г. Г. С. - чрез защитника му адв. Б. М. от САК и С. Г. А. - чрез защитника му адв. В. С. от КАК, а също и по жалба на частните обвинители и граждански ищци И. А. и В. А. - чрез повереника им адв. В. А. от САК, срещу решение № 439 от 09 януари 2012 година на Софийския апелативен съд, НО, 4-ти състав, по внохд № 918/2011 година, с което е изменена в санкционната й част и е потвърдена в останалата й част присъда № 43 от 29 ноември 2011 година на Софийския окръжен съд, НО, 3-ти състав, постановена по нохд № 45/2008 година по описа на този съд. В жалбите на тримата подсъдими са направени идентични възражения срещу решението на въззивния съд, които ангажират всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че съдебният акт е постановен от незаконен състав поради негова пристрастност и предубеденост и затова безусловно подлежи на отмяна, както и че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като е оценил превратно и не по действителното им съдържание доказателствени източници по делото и така е формирал неверни изводи по фактите и неправилно е приложил закона, ангажирайки наказателната отговорност на подсъдимите. В жалбите е заявена и явна несправедливост на наложените от въззивния съд на подсъдимите наказания. Основните, отправени до съда искания, са за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, а алтернативните – за изменяването му при прилагане на института на условното осъждане по отношение на всички подсъдими. В жалбата на частните обвинители и граждански ищци се оспорва само наказателно-осъдителната част на присъдата. Твърди се, че при първоинстанционното разглеждане на делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при изменението на обвинението срещу подсъдимите без наличие на основания за това, което нарушение е ограничило правата на частните обвинители и не е отстранено при извършената въззивна проверка. Заявена е и явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания, а това ангажира отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. С жалбата основно се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий, а алтернативно - изменяването му при увеличаване размера на наложените на подсъдимите наказания. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателите-подсъдими С. Ц., Г. С. и С. А. не участват лично, редовно призовани. Представляват се от защитниците си адвокати Л. и Ц. (за подс. Ц.), адв. М. (за подс. С.) и адв. С. (за подс. А.). Защитниците поддържат касационните жалби при направените в тях възражения и отправени искания. Адвокати Л. и М. представят писмени допълнения към касационните жалби с доводи в подкрепа на релевираните касационни основания. Намират жалбата на частните обвинители и граждански ищци за неоснователна. Частните обвинители и граждански ищци И. и В. А. участват лично и с поверениците си адвокати Х. от АК – [населено място] и адв. А. от САК, които поддържат касационната жалба, с акцент върху оплакването за явна несправедливост на наложените наказания. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, с изключение на възраженията на защитата относно наложеното в максимален размер наказание на подс. Ц. – непълнолетен към момента на извършване на деянието. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Първоинстанционният съд е признал всеки от подсъдимите Г. Г. С., С. Г. А. и С. Н. Ц. за виновен в това, че на 21. 08. 2007 година, в [населено място], Софийска област, е причинил по непредпазливост смъртта на А. И. А. вследствие на умишлено причинена, в съучастие помежду им (и с К. К. И., спрямо когото наказателното производство е прекратено при условията на чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК), средна телесна повреда – мозъчно сътресение, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота, а подсъдимият С. Ц. е действал като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 във вр. чл. 129, ал. 1 от НК (за подс. Ц. и във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК), при условията на чл. 54 от НК, са осъдени както следва: - подсъдимият С. – на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от четири години от влизане на присъдата в законна сила, - подсъдимият А. – на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години от влизане на присъдата в законна сила и - подсъдимият Ц. – на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. Подсъдимите са оправдани за това, да са извършили престъплението по чл. 124, ал. 1 от НК, непредпазливо по отношение на крайния резултат – причиняване на смъртта на пострадалия А., при условията на чл. 20, ал. 2 от НК (вж. и мотивите на присъдата, л. 14, абз. първи). Осъдени са да заплатят солидарно на гражданските ищци И. А. и В. А. обезщетения за причинени им от престъплението неимуществени вреди в размер на по 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева на всеки от тях, заедно със законните последици, а претенциите до пълния им размер от по 50000 лева са отхвърлени. Постановено е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото и са присъдени направените разноски и дължими държавни такси, като са възложени в тежест на подсъдимите. В производство, инициирано по жалби на подсъдимите Г. С. и С. Ц. и жалба на частните обвинители и граждански ищци И. и В. А., е извършена въззивна проверка на присъдата, при която е постановен атакуваният сега по касационен ред съдебен акт и присъдата е изменена, като са увеличени наказанията на подсъдимите, както следва: - за подсъдимия С. – на четири години лишаване от свобода, - за подсъдимия А. – на четири години лишаване от свобода и - за подсъдимия Ц. – на три години лишаване от свобода, при ефективното им изтърпяване при определени първоначален режим и места за изтърпяване. Уважени са гражданските искове за всеки от двамата граждански ищци до пълните им размери от по 50000 лева. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Доколкото жалбите на подсъдимите съдържат идентични възражения и доводи в тяхна подкрепа, това позволява общото им обсъждане. Жалбите са основателни, макар и не изцяло по изложените в тях съображения. Първото и основно възражение в жалбите на подсъдимите касае законността на съдебния състав на въззивния съд, постановил атакуваното решение и тъй като тя представлява касационно основание от категорията на „абсолютните” по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, предпоставящо безусловно отмяна на съдебния акт, следва да бъде обсъдено преди останалите. Възражението е основателно. ВКС намира, че въззивното решение е постановено от незаконен състав, по отношение на членовете на който са били налице основанията по чл. 29, ал. 2 от НПК за отвеждането им. Законността на съдебния състав е в основата на валидността на действията на съда и на постановените от него решения. За да е законен съдебният състав, е необходимо не само той да е формиран по начина, предписан от закона относно броя на членовете му (съдии и съдебни заседатели), надлежността на назначенията им и пр., но и по отношение на тези членове да не са налице обективни или субективни основания за отводи и самоотводи, т. е. „... в състава не бива да участват лица, по отношение на които съществуват определени основания да се очаква, че няма да действат с необходимата обективност и безпристрастност и участието им ще постави под съмнение в очите на гражданите обективността и правилността на постановения съдебен акт.” (Ст. П., „Наказателен процес”, изд. 1979 г., стр. 203). Предубеждението, в условията на чл. 29, ал. 2 от НПК и извън т. нар. „безусловни” основания за отвод по ал. 1, може да се изрази по различен начин, но винаги означава, че вътрешното убеждение на член от състава не може да се формира свободно и само въз основа на обсъждането и оценката на събрани и проверени по делото доказателствени източници. Известно е, че мотивите на постановения съдебен акт следва да обективират вътрешното убеждение на съда и да позволяват на контролните инстанции и на страните по делото да проследят начина, по който то е формирано. В конкретния случай, съдържанието на контролирания съдебен акт сочи недвусмислено на опорочаване на вътрешното убеждение на съдебния състав, като материализира неговата предубеденост и пристрастност при формирането му. Тази констатация касае както дейността на съда по оценка и анализ на доказателствата, така и съображенията по приложимия материален закон. Неприемливи са от гледна точка на обективност и безпристрастност оценки като: „... красноречив показател за престъпни намерения...” (стр. 6 и стр. 9 от решението), „... непохватен опит за манипулиране на фактите...” (стр. 13), „... ярост, отмъстителност, озлобление, жестокост...” (стр. 14), когато се анализират факти от външния вид на извършителите (носене на дрехи с качулки), позицията на подсъдимите по отношение на фактическата рамка на обвинението и отричането на определени инкриминирани факти, характеристиката на инкриминираното деяние. По този начин се дава превратна оценка на факти от делото, игнорира се и се дефинира погрешно правната природа на обясненията на подсъдимите, дискредитира се една от гаранциите за реализирането на правото им на защита, дава се израз на лични чувства на членовете на съдебния състав, от каквито съдът не може да бъде воден при разглеждане на делото и изграждане на вътрешното си убеждение, независимо от наличието на такива чувства и от придържането към определена житейска философия. Особено показателен за повлияването от лични пристрастия при постановяване на решението е начинът, по който е обсъдено извършеното от прокурора при първоинстанционното разглеждане на делото изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК: „... в определен момент от процесуалния развой на делото фактите по него са получили крайно неправилно логическо отражение в съзнанието на прокурора, който на финала на първоинстанционното съдебно разглеждане на случая е изгубил ориентация относно приложимата към поведението на подсъдимите материално-правна норма и намесвайки се необяснимо и напълно неадекватно в хода на процеса, е направил изменение на обвинението...” (стр. 15 от решението). Известно е, че след изменение на обвинението процесът продължава развитието си в новата правна рамка, поставена от представителя на обвинителната власт, единствено оправомощен от КРБ (чл. 127, т. 1) и от закона (чл. 46, ал. 1 от НПК) да направи това. Личното виждане на съдията в този случай е без значение, а публичното му заявяване в съдебния акт по описания начин е абсолютно неприемливо, защото засяга очевидността за безпристрастност и независимост като неотменими характеристики на дейността на съда. Декларираната лична зависимост на съда (без значение дали е реална или хипотетична) компрометира постановения съдебен акт, при това не само от гледна точка на една от страните. Няма значение, че съдът формално и обективно е отговарял на изискванията на закона за безпристрастно правораздаване, след като е формирал вътрешното си убеждение по начин, който е подронил доверието в независимостта му. Разпоредбите на чл. 10, чл. 12, чл. 14 и чл. 29, ал. 2 от НПК гарантират разглеждането и решаването на наказателното дело от независим и безпристрастен съд, прогласено като основно право на обвиняемите в чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧОС. В редица свои решения ЕСПЧ е обсъдил безпристрастността на съда като основна негова характеристика и критериите – обективен и субективен, за преценка на наличието/липсата й, като е приел, че личната безпристрастност на съдията се презюмира, освен ако не съществуват доказателства за противното (както е в настоящия случай), както и че е достатъчно да се установи, че безпристрастността на съда .... е можела да изглежда открита за съмнения, за да се счете, че чл. 6, т. 1 е бил нарушен (делото П. срещу Б., делото Т. Т. срещу И., делото М. срещу Х. и др.). Или иначе казано, дейността на съда и постановените от него актове трябва да вдъхват доверие не само в обвиняемите, но и в обществото. Оспорваното решение обаче не създава обосновано в достатъчна степен впечатление за безпристрастност. Така са нарушени процесуалните норми, охраняващи видимостта за независимост и безпристрастност на съда (в този смисъл вж. и р. № 204/1999 година на ВКС, І н. о., р. № 212/2011 година на ВКС, І н. о., р. № 127/2009 година на ВКС, ІІ н. о., р. № 12/2010 година на ВКС, І н. о., р. № 307/2009 година на ВКС, І н. о. и др.). Нещо повече, липсата им в конкретния случай е намерила реален израз и потвърждение в начина, по който делото е решено. Констатираното нарушение на разпоредбите относно състава на съда е от категорията на абсолютни основания за отмяна на съдебния акт, за отсъствието на които ВКС следи дори служебно. То е допуснато при въззивното разглеждане на делото, отстранимо е и предопределя отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и гарантиране на страните на справедлив процес от независим и безпристрастен съдебен състав. При новото разглеждане на делото следва да получат убедителен отговор всички направени възражения във въззивните жалби на всички подали ги страни. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 439 от 09 януари 2012 година на Софийския апелативен съд, НО, 4-ти състав, по внохд № 918/2011 година. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.