РЕШЕНИЕ N 111   София, 25 февруари 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари..…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова.......................                                                                              Севдалин Мавров..................... при секретар..............…..........Р.Виденова..........................................и в присъствието на прокурора.............…...........Б.Йотов.....................................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 54/2009 година На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. с чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3, изр. 1 НПК осъденият В. И. К., чрез надлежно упълномощен защитник – адвокат Я, е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда от 05.04.2008 г. по н.о.х.д. № 12051/2005 г. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 19 състав, потвърдена с решение от 12.11.2008 г. по в.н.о.х.д. № 1488/2008 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 8 въззивен състав. Обобщеният анализ на искането сочи, че в него се развива основно оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно осъждане, без обвинението да е било доказано по несъмнен начин. От своя страна процесуалните нарушения се свеждат до ограничаване на правото на защитата да сочи изгодни за нея доказателства (чл. 55, ал. 1 НПК), пороци в начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по правно-релевантните факти в резултат на непълен анализ и превратно възприемане на информацията от доказателствените материали (чл. 14, ал. 1 НПК) и недостатъци в съдържанието на присъдата и въззивното решение (чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК). Направени са и други доводи (примерно във връзка с недокументирани изявления на председателя на въззивния съдебен състав и представителя на прокуратурата), които не подлежат на разглеждане, тъй като не съответстват на нито едно от основанията по чл. 348 НПК, лимитиращи пределите на настоящата проверка. Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че искането за възобновяване е неоснователно. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди становищата на страните и провери материалите по делото, намира искането за неоснователно по следните съображения: С горепосочената присъда подсъдимият В. И. К. е признат за виновен в това, че на 04.05.2005 г. в гр. С., ж.к. “Бели брези”, в градинката на бензиностанция “Шел”, в съучастие с А. Д. К. , като съизвършител, отнел от владението на А. Ф. К. , с намерение противозаконно да присвои, чужди движими вещи – пари в размер на 150 лева, като употребил за това сила (поваляне на земята, нанасяне на удари с крак), поради което и на основание чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода при отлагане на изпълнението на това наказание за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК, като по обвинението в останалата му част е признат за невинен и оправдан. Доводите по искането за възобновяване на наказателното дело са неоснователни. Предмет на настоящата проверка може да бъде само спазването на съществените процесуални изисквания и приложението на материалния закон при постановяването на осъдителната присъда. В никакъв случай настоящият състав не може да констатира други фактически обстоятелства, различни от онези, които са приети от инстанциите, обвързани със задължението да установят правно-релевантната фактическа обстановка. Същественото в случая е, че нито едно от основните права на осъдения В. К. , установени в чл. 55 НПК, не е било накърнено при разглеждането на делото до момента на влизане в сила на присъдата. Първо, правото на защитата на К. да представя доказателства е било обезпечено в хода на съдебното производство пред двете инстанции. Вярно е, че на досъдебното производство, при първото предявяване на разследваното на 30.06.2005 г. участващият защитник е направил искане за експертен анализ на веществени доказателства, каквито обаче не са били изобщо приобщавани към делото, както и за нов разпит на свидетеля Н, който впоследствие е бил разпитан на съдебното следствие пред първата инстанция. Нещо повече, след извършване на указани от прокурора допълнителни действия по досъдебното разследване, на 01.09.2005 г. материалите отново са били предявени. Позицията на защитата на това окончателно предявяване е била, че няма искания за събиране на нови доказателства. Първоинстанционното съдебно следствие също е приключило след аналогично изявление, а такава е била и позицията при въззивното разглеждане на делото. Второ, фактическите заключения на редовните съдебни инстанции са направени на основата на надлежно събрани доказателствени материали. Наистина в случая провеждането на разпознаване на лице на досъдебната фаза (вж. протокол от 04.05.2005 г.) е било безпредметно, тъй като разпознаващият (в случая пострадалия А. К. ) е посочил извършителите на посегателството още на местопроизшествието. Това обаче съвсем точно е посочено в мотивите на въззивното решение. Що се отнася до свидетелската годност на К. , предвид безспорното обстоятелство, че преди деянието е употребил алкохол, на този въпрос е отговорено на базата на непосредствените впечатления на съда от проведения разпит и заключението на съдебно-психиатрична експертиза. Трето, вътрешното убеждение на редовните съдебни инстанции по правно-релевантните факти е формирано при стриктно съблюдаване на изискването по чл. 14, ал. 1 НПК за пълнота, всестранност и обективност на анализа. Показанията на свидетелите Б, Б. , Й. и В. , на които се позовава защитата, съвсем не са игнорирани, а обратното – доколкото са имали връзка с предмета на доказване са обсъдени съобразно действителното им съдържание. Впрочем и двете съдебни инстанции точно са констатирали, че информацията от тази група гласни доказателствени средства не само не изключва, но дори потвърждава тезата на обвинението за авторството на деянието, която съвсем естествено е била основана най-вече на твърденията на пострадалия. Показанията на последния не са били оборени от други доказателствени източници, а са били в синхрон с обективните следи от упражнено насилие, констатирани по неговото тяло непосредствено след произшествието (в тази насока вж. заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и показанията на свидетелите П). В края на краищата няма никакво правно основание да се подложи на съмнение изводът на редовните съдебни инстанции относно фактическите характеристики на деянието и най-вече отговора на въпроса кои са неговите истински извършители. Голословно е твърдението на защитника на осъдения, че съдържанието на присъдата не отговаря на основните предписания по чл. 305, ал. 3 НПК, и съответно, че въззивното решение – на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК. При установените фактически положения материалният закон е приложен правилно, като за извършеното престъпление е наложено справедливо наказание. По гореизложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. И. К. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда от 05.04.2008 г. по н.о.х.д. № 12051/2005 г. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 19 състав, потвърдена с решение от 12.11.2008 г. по в.н.о.х.д. № 1488/2008 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 8 въззивен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.