Р Е Ш Е Н И Е № 317 гр. София, 09 септември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на пети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……….Даниела Околийска………и в присъствието на прокурора……….……Тома КОМОВ……..…изслуша докладваното от съдия……Топузова……… касационно дело № 876 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. Ц. С. срещу решение по внохд № 12/13г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдена присъда по нохд № 544/12г. на окръжен съд гр. Сливен. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 и 3 от НПК, като се настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В допълнително писмено изложение се оспорва авторството на деянието, като касаторът твърди, че по време на инкриминираните деяния не бил в България, а процесът срещу него бил нагласен от недоброжелателно настроени свидетели. . Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия – адв. И. с аргументи за явна несправедливост на наложеното наказание. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Счита,, че актът на съда е правилен и законосъобразен, а наложеното на подсъдимия наказание при съкратената съдебна процедура е справедливо, като липсват основания за приложението на чл.55 от НК. Моли въззивното решение да се остави в сила В последната си дума подсъдимият Ц. моли делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 51 от 10.12.2012г., постановена по нохд № 544/12 г. по описа на Окръжен съд гр. Сливен, подсъдимият Б. Ц. С. бил признат за виновен в това, че през периода м.декември 2011г. – средата на м.февруари 2012г., в [населено място]., общ. Нова З., обл. Сливен, в условията на продължавано престъпление, се съвкупил с ненавършилата 14 години М. С. Ц., като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.58а ал.1 НК му било наложено наказание от осем години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим за изтърпяване на наложеното наказание в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда подсъдимият Б. С. бил осъден да заплати на гражданската ищца М. С. Ц., чрез нейната майка и законен представител С. Ц. И. сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди. На основание чл.59, ал.1 от НК било зачетено предварителното задържане на подсъдимия. В тежест на С. било възложено заплащането на направените разноски по делото и ДТ върху уважения граждански иск.. По жалба на подсъдимия С. било образувано внохд № 12/13г.. по описа на Бургаски апелативен съд. С решение № 22 от 18.03.2013г. присъдата била потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата е неоснователна. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимият признал изцяло фактите по обвинението. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 10.12.2012г., на С. са били разяснени правните последици от разглеждането на делото по този ред. Подсъдимият декларирал, че разбира, че направеното от него признание ще бъде ползвано при постановяване на присъдата. Първоинстанционният съд е преценил, че направеното признание се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство, включително и относно факта, че в инкриминирания по делото период подсъдимият се е намирал в страната. Приложената на л. 24 от ДП справка за задгранични пътувания е регистрирала влизане на С. в Република България на 08.11.2011г. в 04.12ч. през ГКПП К. шосе и излизане от страната на 27.02.2012г. в 22.02ч. през ГКПП Капитан П. войвода. Искането в жалбата за връщане на делото за ново разглеждане и събиране на нови доказателства касационната инстанция намери за недопустимо. При процедура по чл.372, ал.4 от НПК, първоинстанционният и въззивният съд не могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт, а изявленията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК не могат да бъдат оттеглени след постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал.4 от НПК – т.8 от ТР № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК. Провеждането на съкратено съдебно следствие в първата инстанция е обусловило определянето на наказанието по чл.58 а от НК. При индивидуализацията на наказанието са били отчетени всички обстоятелства от значение на наказателната отговорност, като съдът е наложил наказание в размер на дванадесет години „лишаване от свобода”, малко над минималния предвиден за престъплението по чл.152, ал.4, т.1 от НК, който е редуцирал на основание чл.58а, ал.1 от НК на осем години. Липсват основания за ревизиране на присъдата в частта относно наказанието, тъй като изтъкнатите от защитата обстоятелства, свързани с употребата на алкохол от страна на подсъдимия и това, че е изнасилил дете, за което е полагал грижи от ранна възраст, не представляват смекчаващи отговорността обстоятелства. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22 от 18.03.2013г., постановено по внохд № 12/13г., по описа на Бургаски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.