Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * доказателства * указания на ВКС по прилагането и тълкуването на закона * отмяна на отчуждаване * реституция * благоустройствени мероприятия


3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 218

[населено място], 14.11.2013 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2324 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 7997 от 29.11.2012г. по гр.д. №6584/2012г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 11.09.2009г. по гр.д. №14158/2002г. на Софийски районен съд, 49 състав в обжалваната част и вместо това е отхвърлен предявения от С. С. Й., заместена в процеса от А. Г. Г. и Б. Г. Г., Р. С. С., заместен от Т. Р. С. и С. Р. С. срещу С. Г. С. иск по чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено, че ищците са собственици на 5/6 ид.ч. от имот пл. № 1515, кв.5, м.”Студентски град”, стар пл.№71, м.”Дървеница”, [населено място]. Посочено е, че решението е влязло в сила в частта за отхвърляне на иска за останалата 1/6 ид.ч.от имота.
Жалбоподателите А. Г. Г. и Б. Г. Г. намират решението за неправилно. Считат, че съдът е основал изводите си на произволно изречение в заключение на техническа експертиза, чийто предмет не е включвал изследване на застрояването на имота; не са налице данни за датата на приетото от съда „фактическо строителство”, както и изводите на съда досежно застрояването на имота са в противоречие с останалите доказателства. Поддържат, че съдът се е произнесъл по непредявено възражение на ответниците, касаещо факт, който не е бил спорен по делото, както и не е допуснал събиране на относими доказателства в изпълнение на указанията на ВКС в отменително решение.
С определение № 195 от 10.05.2013г. по настоящето дело е допуснато на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса: допустимо ли е съдебният акт да бъде постановен въз основа на индиции и без да бъдат допуснати преки доказателства за относими към спора факти, посочени в отменително решение на ВКС.
Ответникът С. Г. С. в писмения си отговор и чрез процесуалния си представител развива съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Предявен е положителен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот. И двете страни по спора основават правото си на собственост на реституция. Ищците са наследници на С. С. и Т. С., които са притежавали имот от 600 кв.м., съставляващ имот пл.№ 71 в местн. “Дървеница III”, който е отчужден през 1965г. по реда на З. за нуждите на Студентски град. Правото на собственост на ищците е възстановено през 1994г. със съдебно решение по адм.д. №607/1993г., като са възстановени 5/6 ид.ч. от имота, понеже собственикът на останалата 1/6 ид.ч. не е поискал възстановяване. Понастоящем имотът е с пл.№ 1515 и има площ 597кв.м.
Ответникът е наследник на С. Й. К., който е притежавал съгласно нотариален акт от 1958г. празно неурегулирано място от 1700 кв.м. при съседи: Й. С., П. Й., К. Б., Г. Щ. и път. Със съдебно решение от 1982г. по реда на чл. 32, т.2 З. е признато по отношение на общината, че неправилно по плана на местн. “Д.-Червена звезда” не е нанесен имота на Г. С. Й. и др. и със заповед от 1983г. е наредено попълване на кадастралния план с нов имот 1243а по плана на м. “Студентски град-1ч.”, отразен на приложена скица. Непосредствено след това имотът е бил отчужден за нуждите на Студентски град и със заповед от 27.08.1992г. по искане на Г. С. Й. е отменено отчуждаването му.
Видно от приложените скици двата възстановени имота се застъпват частично. Вещите лица установяват, че имотът, нанесен в плана в резултат на производството по чл. 32 З., не съвпада с притежавания от наследодателя на ответника имот.
Производството пред въззивната инстанция е такова по чл.294 ГПК - след отмяна на предходно въззивно решение. В отменителното решение на ВКС - решение № 460/11 от 02.05.2012г. по гр.д.№ 275/2011г. на 1 г.о. е прието, че спорът следва да се реши в полза на лицата, чието възстановяване е първо по ред, при условие, че то е извършено законосъобразно - при наличието на всички материалноправни предпоставки за това. Дадени са указания за изясняване на обстоятелствата, относими към възстановяването на собствеността в полза на ищците предвид данните, че в имота се е извършвало строителство още към 1992г.
При новото разглеждане от ищцовата страна е поискано допускане на експертиза за установяване кога и въз основа на какви книжа е извършено строителството в имота, което съдът е отказал. В решението си се е позовал на приетата при първото разглеждане на делото тройна техническа експертиза, според която значителна част от площта на имота на ищците попада под жилищен блок. Съдът е посочил, че строителството е започнало преди влизане в сила на реституционния закон и не е доказано, че то не е в изпълнение на мероприятието, за което е отчужден имота. Поради това е намерил, че за имот пл.№ 1515 не са били налице предпоставките за отмяна на отчуждаването и е отхвърлил предявения иск.
По основанието за касационно обжалване.
Констатирано е противоречие на решението с практиката на ВКС - Решение № 217 от 03.07.2012г. по гр.д. № 579/2011г. на ВКС, ІVг.о. по въпроса за задължителната сила на указанията в отменително решение на ВКС. Според даденото разрешение, което се споделя от настоящия състав, указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона задължават въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да процедира по посочения в тях начин или да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция /отклонение от това правило е допустимо при определени хипотези на отказ или оттегляне на някой от исковете, признание на иск или на отделни факти, събрани нови доказателства и др./.
По касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение е постановено без да са изяснени обстоятелствата, за които са дадени указания в отменителното решение на касационната инстанция. При новото разглеждане съдът е следвало да установи дали са налице материалноправните предпоставки на чл.2 З. по З., З. и др. за отмяна на отчуждаването в полза на ищците предвид данните, че в имота се е извършвало строителство още към 1992г. В отменителното решение е прието, че не са събрани доказателства за изясняване състоянието на имота, което означава, че за установяване на това обстоятелство е било нужно назначаване на експертизата. При новото разглеждане съдът не е допуснал поисканата от въззиваемите /ищци/ експертиза, а е основал изводите си на прието по-рано заключение на вещо лице, според което по-голямата част от площта на имота на ищците попада под жилищен блок, като е предположил, че строителството е извършено преди 1992г. и че ищците не са доказали, че то не е в изпълнение на мероприятието, за което е отчужден имота.
Освен това, приемайки че в имота е започнало строителство в изпълнение на предвиденото мероприятие, съдът си е послужил с предположение относно факт, който не е бил спорен между страните по делото. Липсата на започнало строителство в имота към момента на влизане на закона в сила е една от законовите предпоставки за отмяна на отчуждаването - чл. 2 З. по З., З. и др. и тя е приложима спрямо реституционните претенции и на двете страни. В реституционното решение на ищците е прието, че мероприятието не е реализирано; че към момента на решението в имота се строи от частно лице, което обаче не е пречка за реституцията. В приложените молби на ищците до общинската администрация е поддържано, че строителството е извършено след отмяната на отчуждаването на ответника, която е първа по време. При това положение също е било необходимо изясняване на обстоятелството кога и от кого е извършен строежа чрез събиране на надлежни доказателства, а не чрез предположения.
При горните изводи обжалваният акт се явява неправилен поради допуснатите процесуални нарушения и следва да бъде отменен. Поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия на основание чл.295, ал.2 ГПК следва да се даде ход на делото пред настоящата инстанция за назначаване на техническа експертиза, която да установи състоянието на двата имота към момента на реституцията и извършеното в тях строителство.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1 и чл. 295, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 7997 от 29.11.2012г. по гр.д. №6584/2012г. на Софийски градски съд, ІV-а състав.
ДАВА ХОД за разглеждане на делото пред Върховния касационен съд.
ДОПУСКА техническа експертиза, която да даде заключение дали към 24.02.1992г. е било започнало строителството в имот пл. № 71/стар/, полигон 15, отразен в стария регулационен план на м. „Дървеница- 3-ти километър”, сега имот пл. № 1515, кв.5, по действащия кадастрален план на м.”Студентски град-1ч.”, [населено място] ; кога, въз основа на какви документи и от кое лице е извършено строителството на намиращия се в имота жилищен блок. Същите обстоятелства вещото лице да изясни и спрямо имот пл. № 1243а, ако е налице разлика в състоянието на имотите и осъщественото застрояване към посочения момент.
Назначава за вещо лице Г. С. С. - [населено място], [улица], ет.3, тел. 0888 716094. Определя възнаграждение за експертизата в размер на 300 лв. вносимо от жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване. Вещото лице да се призове след внасяне на депозита.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.