Р Е Ш Е Н И Е   № 61   София, 30,04, 2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о.,  в съдебно заседание на  26 април две хиляди и десета  година,  в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров                                ЧЛЕНОВЕ:     Елеонора Чаначева                                                           Емил Марков                                                                                при участието на секретаря  Н. Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от  съдията Никола Хитров т. дело № 741/ 2009 година Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Х. А. и Р. Ст. Н. от София против решение № 22/27.04.2009 г. по в.гр.д. № 105/2008 г. на Пловдивски АС, с което е оставено в сила решение 130/31.10.2007 г. по т.д. № 171/2007 г. на СЗОС, с което са отхвърлени предявените срещу М. и. комерс ООД-Ст. Загора: 1. От А. А. иск за сумата 10 100 лв. като частичен от 30 018.60 лв. представляващи пазарна цена на притежаваните от нея 16 дяла от капитала на дружеството ведно със законната лихва, като преждевременно предявен., 2. От Р. Н. искове: а/ за сумата 10 100 лв. като частичен от 450 279 лв. представляващи пазарна цена на притежаваните от нея 240 дяла от капитала на дружеството ведно със законната лихва, б/ за 25 лв. като частичен от 3 600 лв. представляващи незаплатен дивидент за процесния период. Касаторите са осъдени за разноски. В изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че по въпроса за приложението на чл.188,ал.3 във вр. с чл.211 ГПК-отм., аналогични на чл.235,ал.3 във вр. с чл.273 ГПК, съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС-ППВС 7/65, ТР 1/2001 и 2/2004 г. Дори да се приеме, че изискуемостта настъпва към 31.12.2008 г., то към датата на устните състезания пред АС 26.01.2009 г. тя вече е настъпила и е следвало да се вземе предвид съгласно задължителната практика на ВКС. С обжалваното решение е прието, че исковете са по чл.125,ал.3 ТЗ, но имуществените последици следва бъдат уредени съгласно чл.8.5 от дружествения договор-в края на календарната година, следваща тази, през която е станало изключването или напускането /м.март 2007 г. с изтичане срока на предизвестие/, освен ако в решението за прекратяване на членството не е посочен друг срок, т.е. падежът ще настъпи м.декември 2008 г. и затова исковете са преждевременно заведени, поради което са отхвърлени. Твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС е налице. Съгласно т.8 ТР 1/2001 г. разпоредбата на чл.188,ал.3 ГПК-отм. се отнася най-късно до момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд. Съгласно т.5 ТР 2/2004 г. ОСГК и ТК приложимостта на разпоредбата на чл.188,ал.3 ГПК-отм. е възможна докато производството по делото е висящо и по него могат да се допускат доказателства. По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова е допусната до разглеждане по същество с определение № 763/21.12.2009 г. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Ответникът по касационната жалба не е подал отговор. Решението е неправилно. Съдът трябва да изгради своя извод относно спорното право само върху тия факти, които страните са имали възможност да обсъдят. От друга страна, този извод трябва да бъде основан на всички такива факти независимо от това, дали те са се осъществили преди предявяването на иска, или са настъпили след това, но преди приключване на устните състезания. Решението на съда трябва да отрази правното положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Затова съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, стига те да са от значение за спорното право. Въз основа на чл.235,ал.3 ГПК трябва да бъде уважен осъдителният иск, предявен преждевременно, ако в течение на делото притезанието стане изискуемо. В касационната жалба се сочи, че по въпроса за базата на която следва да се изчисли размера на дружествените дялове, съдът се е произнесъл в противоречие с три решения на ВКС-по гр.д. 245/98 г. на V г.о., по гр.д. № 1374/95 г. на V г.о. и по т.д. № 140/2006 г. на ІІ т.о. Всъщност по въпросът за базата на която следва да се изчисли размера на дружествените дялове въззивният съд не е изложил мотиви, а по този въпрос следва да се съобрази Р № 64/9.06.2009 г. по т.д. № 504/2008 г. на ІІ т.о., което е по новия ГПК и затова е задължително. Въззивният съд не е взел предвид и допуснатото от него увеличение на исковете, както следва: от А. Х. А. в с.з. на 1.12.2008 г., и от Р. Ст. Н. в с.з. на 26.01.2009 г. Изложеното обуславя касиране на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС-чл.294,ал.2 ГПК, за които адв. С на касаторите е представил списък-чл.80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, ВКС-І т.о.   Р Е Ш И :   Отменя решение № 22/27.04.2009 г. по в.гр.д. № 105/2008 г. на Пловдивски АС. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски АС.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: