Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                    №160                                      гр.София, 08 април 2009 година             Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март  две хиляди и девета година, в състав:                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова                                                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова                                                                                                                                                                          Борислав Ангелов     с участието на прокурора Руско Карагогов и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 110/09  година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимите С. А. А. и С. Н. М., против решение № 267 от 24.11.2008 год. по внохд № 483/08 год. на Пловдивски апелативен съд. Касационните жалби на двамата подсъдими са идентични по съдържание и с тях по същество се оспорва авторството на деянието. Твърди се, че тяхното участие в престъплението за което е осъдени не е доказано по несъмнен начин. Не е направено разпознаване между тях и пострадалия, както и очни ставки. Не са присъствали на разпита му пред съдия. Освободен е от органа на досъдебното производство и по късно в съдебната фаза на процеса при отправена съдебна поръчка не е намерен на посочения от него адрес в Р. Турция. Изразява се съмнение за съществуването на такова лице. Подсъдимият А. твърди, че на инкриминирата дата се е намирал в гр. К.. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Назначените от съда служебни защитници поддържат жалбите. Прокурорът даде заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 13 от 01.07.2008 год. по нохд № 263/08 год., Кърджалийски окръжен съд е признал подсъдимите С. Н. М. и С. А. А. за виновни в извършено престъпление по чл.199 ал.1, т.2, вр. с чл.198 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 НК и при условията на чл.55 ал.1, т.1 НК са осъдени по на две години и шест месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от по четири години за всеки един от тях. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Въззивната инстанция е обсъдила доводите съдържащи се и в касационните жалба и за да ги отхвърли като несъстоятелни е изпълнила задължението по чл.339 ал.2 НПК, като са изложени подробни и убедителни съображения, основани на задълбочен и обективен анализ на събраните по делото доказателства. Тяхната достоверност не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, а само проверява приложението на закона в рамките на установените от въззивния съд. При проверката не се констатира, да са допуснати съществени и груби нарушения при формирането на вътрешното убеждение на съда, в разрез с основните принципи на процесуалния закон, или фактическите и правни изводи да се основават на несъществуващи или изопачени по делото факти и обстоятелства. Спазен е процесуалния ред на събирането, проверката и оценката на доказателствената съвкупност и правилата на формалната логика. Въззивният съд отново подробно се е занимал с авторството на деянието и е направил законосъобразния извод , че подсъдимите М. и А. са осъществили престъпния състав за който са осъдени. Изложените в тази връзка съображения са подробни, последователни и подкрепени от доказателствата по делото. След обсъждане на противоречията, изразяващо се главно в твърдяното от подсъдимите за липсата на съпричастност към престъпното посегателство, правилно е прието като защитна позиция, израз на упражненото им право на защита. То е напълно опровергано от правилното кредитиране на последователните и убедителни свидетелски показания на пострадалия Ф. Гюрбюз /пред съдия на л.16 и 17 от дозн., приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 ал.1, т.4 НПК/, относно обективните и субективни признаци на грабежа-времето, мястото, начина на извършване на деянието, упражнената сила и действията на всеки от подсъдимите при отнемането на вещите. Подробно ги е описал по външен вид като-ръст, възраст, телосложение, коса и облекло. Посочил е марката и регистрационния номер на лекия автомобил, собственост на подсъдимия М. На следващият ден в извършено от него разпознаване по реда на чл.171 ал.4 НПК, категорично е посочил двамата подсъдими като извършители на престъплението. Те се подкрепят и от показанията на св. Е дадени също пред съдия и приобщени към доказателствата на основание чл.281 ал.1, т.1 НПК, че в заведението където е работила като сервитьорка на една маса са били подс. М. /Джатин/ и още четирима непознати лица, а на друга подсъдимият А са разговаряли на турски език. Впоследствие е извършено разпознаване от нея на подсъдимите и посочени като посетители на заведението. Св. Х. опровергава твърдяното от подсъдимите, че преди деянието за което са обвинени не се познавали, защото ги е видял на една маса в заведение, и на следващият ден е чул за извършен грабеж и това, че се издирват. От приложените СРС по отношение на двамата подсъдими са регистрирани разговори между близките на подс. А. , че се укрива по повод на някакъв бой заедно със Д. От извършения преглед на пострадалия непосредствено след грабежа обективно са констатирани охлузвания по кожата и кръвонасядания по тялото, а заключението на СМЕ е, че отговарят да са получени по време и начин описани от него. При тази безспорна корелация на тези доказателствени източници правилно е прието, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, както изисква чл.303 ал.2 НПК и е приложен закон, който е следвало да бъде приложен по отношение на двамата подсъдими. И двете съдебни инстанции са изложили правилни съображения, че разпознаването по снимков материал е допустимо процесуално-следствено действие, когато извършителите не са задържани, и е единствено възможност за установяване на тяхната самоличност. Разпознаването от пострадалия е извършено на 21.07.2002 год. На 23.07.2202 год. подс. М. не е намерен на посочения от него адрес и по данни на близки е заминал за Германия. Обявен е за ОДИ и е задържан за 48 часа на 25.07.2002 год. Другият подс. А. на 24.07.2002 год. също е обявен за ОДИ и задържан на 05.08.2002 год. Обосновано е приет за неубедителен опита на близки роднини на подс. А. да му създадат алиби за времето преди деянието. Това, че пострадалият не е намерен на адреса при опита да се изпълнят съдебните поръчки до Р Турция от страна на прокуратурата и съда не означава, че такова лице не съществува, след като с писмо от МВР Главна дирекция „Гранична полиция” е установено, че Ф. Гюрбюз с гражданство Турция е влязло в страната с посочен паспорт на 17.07.2002 год. по шосе през ГКПП „Капитан Андреево”. Вътрешното убеждение на съда е изградено при спазване принципните норми на чл. 13 и чл.14 НПК. При постановяване на осъдителната присъда и обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3, т.1 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимите и основание за тяхната отмяна. Маркираното искане за намаляване размера на наказанието на подсъдимия А в представеното писмено становище от служебния защитник- адв. Д не следва да бъде обсъждано, след като не е посочено като касационно основание в жалбата. Решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1,т.1 НПК,Върховният касационен съд на РБ,в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 267 от 24.11.2008 год. постановено по внохд № 483 по описа за 2008 год. на Пловдивски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: