Р Е Ш Е Н И Е № 210 [населено място], 09.02.2018г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1115 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния представител ю.к. Л. Х. срещу решение № 8/11.01.2017г. по в.т.д. № 568/2016г. на Варненски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 86/06.04.2016г. по гр.д. № 434/2015г. на ОС-Добрич касаторът е осъден да заплати на А.-М. В. Ф. сумата от 66 000 лв. /разликата от 60 000 лв. до 126 000 лв./ - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2015г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 21 140,56 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 21.09.2013г. до 16.05.2015г., както и сумата от 14 206,42 лв. / разликата над 9 720 лв. до 23 926,42 лв. / – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2015г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 192,76 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 21.09.2013г. до 16.05.2015г.; както и в частта, с която е потвърдено решение № 86/06.04.2016г. по гр.д. № 434/2015г. на ОС-Добрич в частта, с която е осъден касаторът да заплати на А.-М. В. Ф. сумата от 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 8,33 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 21.09.2013г. до 16.06.2015г., сумата от 9 720 лв. – обезщетение за имуществени вреди,както и сумата от 2,70 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 21.09.2013г. до 16.06.2015г. , както и държавната такса по сметка на съда. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението на ВнАС в обжалваната му част поради необоснованост, допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон във връзка с обсъждане на показания на свидетели, които не са събрани пред двете съдебни инстанции, и съответно не са обсъдени единствените свидетелски показания относно механизма на извършване на ПТП и обстоятелствата около него, изслушани пред първата инстанция чрез разпита на св.Р.П.. Поради което според касатора въззивният съд е достигнал до необосновани изводи относно участието на водача на МПС и на мотоциклетиста в произшествието, а оттук и неправилно са били приложени чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и на процента на съпричиняване. В нарушение на чл.269 ГПК, без да е налице оплакване във въззивната жалба на наследника на увреденото лице, ВнАС служебно е обсъдил въпроса за съпричиняване на вредите от пострадалия и е изменил приетия от окръжния съд процент като го е намалил. За необосновани касаторът намира фактическите констатации на апелативния съд, че застрахованият водач е нарушил правилата за движение по пътищата и наличието на причинно-следствена връзка между поведението му и смъртта на мотоциклетиста. Неправилно е приложен и чл.52 ЗЗД като не са били съобразени от решаващия съд в достатъчна степен конкретно съществуващите факти, имащи отношение към критериите за определяне на размера на обезщетението за вреди по справедливост. В нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД ВнАС не е приложил процента съпричиняване и към определения размер на имуществените вреди. Ответницата по касацията А.-М. В. Ф., действаща чрез своята майка и законен представител Д. М. М., в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: Постановеното от ДОС решение по иск с правно осн. чл.226 , ал.1 КЗ /отм./ на А.-М. В. Ф., действаща чрез своята майка и законен представител Д. М. М., срещу касатора е било обжалвано изцяло в неговата осъдителна и отхвърлителна част по подадени въззивни жалби от ищеца и от ответника. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за безспорно установено наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и касатора, настъпването на застрахователното събитие, спирането на воденото срещу водача на МПС досъдебно наказателно производство. За установяване механизма на настъпване на ПТП и участието на пострадалото лице в него, въззивната инстанция е съобразила заключенията на САТЕ, депозирани пред двете инстанции; констативния протокол за ПТП и показанията на св.Г.Г. и св.В.В.. Съобразно същите ВнАС е заключил, че основната причина за настъпване на ПТП е отнемането на предимството на мотоциклетиста от страна на водача на лекия автомобил, извършвайки маневра ляв завой от път без предимство с цел влизане в движението по главния път, по който се е движел мотоциклетистът. Водачът на МПС не е взел необходимите мерки за осигуряване безпрепятственото преминаване на движещите се по главния път МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата. Решаващият съд е счел, че високата скорост на движение на мотоциклетиста – 153 км/ч при допустима от 50 км/ч има отношение към тежестта на уврежданията, но не е в основата на причиняването на ПТП. Предвид изложеното апелативният съд е намалил определения от първоинстанционния съд процент на съпричиняване от страна на пострадалото лице от 50% на 30%. За доказани са били приети претърпените от ищцата – малолетна дъщеря на починалия мотоциклетист, неимуществени вреди в размер на 180 000 лв. и след отчитане на процента съпричиняване те са били присъдени в окончателен размер на 126 000 лв. или с 66 000лв. повече от определения от ДОС размер. По отношение на претендираните имуществени вреди /пропуснати ползи в размер на издръжката дължима от родител по чл.143, ал.2 СК/ ВнАС е приел, че при съобразяване на законоустановения минимум на месечната издръжка на дете по чл.142, ал.2 СК за процесния период 21.09.2013г. – 21.09.2031г. дължимото обезщетение възлиза на 23 926, 42 лв., поради което искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за имуществени вреди е бил уважен и за разликата над присъдената от ДОС сума от 9 720 лв. до 23 926,42 лв. При определянето на последните въззивният съд е изложил доводи, че в този размер в най-пълна степен се обезщетява ищцата за пропуснатите в резултат на смъртта на баща й имуществени вреди, които тя търпи и ще продължава да търпи за дълъг период – от раждането си до навършване на пълнолетие, както и че не може да бъде искано от ищцата увеличение на присъдената в настоящия случай издръжка, независимо от изменението в бъдеще на минималните й размери съобразно нормативната регулация. С определение № 457/26.07.2017г. по т.д. № 1115/2017г. е допуснато касационно обжалване на решението на ВнАС при условията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на същото със задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК : Решение № 553/27.06.2013г. по гр.д. № 196/2012г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 589/29.06.2010г. по гр.д. № 1359/2009г. на ВКС, I г.о. по въпроса: При постановяване на решението си въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои от доказателствата кредитира и защо и кои не кредитира ? За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното : В цитираната по-горе съдебна практика, а така също и в служебно известните на съда : Решение № 124/28.04.2008г. по гр.д. № 3972/2008г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 331/19.05.2010г. по гр.д. № 257/2009г. на ВКС, IVг.о.; Решение № 42/09.06.2014г. по т.д. № 799/2011г. на ВКС, II т.о.; Решение № 164/04.06.2014г. по гр.д. № 196/2014г. на ВКС, III г.о. и много други последователно ВКС поддържа становище, че при формиране на фактически и правни изводи съдът се ръководи от правилата по чл. 12, чл. 154 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е съд по съществото на спора и изгражда вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред, което включва както първата, така и втора инстанция, включително и случаите на повторно разглеждане на делото в съответния по степен съд. Само след цялостната преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. Настоящият състав на ВКС споделя така дадените разрешения на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. По същество на касационната жалба: По отношение на спорния въпрос за установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП и поведението на всеки един от участниците в него, респективно как то е повлияло на осъществяване на вредоносния резултат, въззивният съд в отклонение на посочената по-горе задължителна за съдилищата практика на ВКС и в нарушение на принципа за непосредственост на гражданския процес, е направил извод въз основа на гласни доказателства, които не са събрани чрез разпит в исковото производство – показания на св. Г. и св. В., дадени в хода на досъдебното производство. Поради изложеното, необоснован се явява изводът на решаващия съд, изграден само върху показанията на посочените лица, че водачът на лекия автомобил Д. П., стигайки на кръстовището на [улица]с главния път – „Д.-В.“ не е спазил пътните означения, не е спрял на кръстовището на пътен знак Б2, не се е уверил, че пътното платно е чисто, а директно е излязъл на главния път, навлизайки в пътното платно на движещите се в дясна пътна лента мотоциклетисти, отнемайки предимството на пострадалото лице В. Ф.. В нарушение на процесуалните правила ВнАС не е коментирал събрани пред първата инстанция показания чрез разпита на св. Р. П.. Видно от същите свидетелката е надлежно разпитан от гражданския съд очевидец на инцидента. Само след преценка на показанията на посочената свидетелка и съпоставката им с депозираните основно и допълнително заключение на САТЕ, може да се изгради обоснован извод относно релевантните за приложението на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД факти. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, което налага отмяна на неправилното решение в посочената част и връщане на делото на апелативния съд за ново разглеждане от друг състав. След съобразяване на горните указания при повторното разглеждане на спора и след определяне на обема на съпричиняване, въззивният съд следва да приложи това процентно съотношение по правилото на чл.51, ал.2 вр. ал.1 ЗЗД към обезщетението за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. както към неимуществените, така и към имуществените. ВнАС следва да се произнесе на осн. чл.294, ал.2 ГПК и по разноските за водене на делото пред ВКС. Водим от горното, на осн. чл.293, ал.2 и ал.3 вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 8/11.01.2017г. по в.т.д. № 568/2016г. на Варненски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 86/06.04.2016г. по гр.д. № 434/2015г. на ОС-Добрич [фирма] е осъдено да заплати на А.-М. В. Ф., действаща чрез своята майка и законен представител Д. М. М., сумата от 66 000 лв. /разликата от 60 000 лв. до 126 000 лв./ - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2015г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 21 140,56 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 21.09.2013г. до 16.05.2015г., както и сумата от 14 206,42 лв. / разликата над 9 720 лв. до 23 926,42 лв. / – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2015г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 192,76 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 21.09.2013г. до 16.05.2015г.; както и в частта, с която е потвърдено решение № 86/06.04.2016г. по гр.д. № 434/2015г. на ОС-Добрич в частта, с която е осъдено [фирма] да заплати на А.-М. В. Ф., действаща чрез своята майка и законен представител Д. М. М., сумата от 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 8,33 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 21.09.2013г. до 16.06.2015г., сумата от 9 720 лв. – обезщетение за имуществени вреди,както и сумата от 2,70 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 21.09.2013г. до 16.06.2015г. и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати държавна такса в размер на 6092,38лв. ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: