Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост


4


Р Е Ш Е Н И Е

№ 236
София, 19.10.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Ванюша Стоилова и с участието на прокурора Станева,като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1543 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:




Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби,подадени от Г. С. Г. чрез адв.Й. Й. и от С.А.П. срещу решение № 2096 от 30.10.15г.по в.гр.дело № 1699/15г.на Софийски апелативен съд.С него е отменено решение от 27.11.14г.по гр.дело № 17 476/13г.на СГС,ГО,2 състав в частта,с която е уважен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 12 000 лв до 26 000 лв и в отменената част е постановено друго,с което искът е отхвърлен за сумата 14 000 лв.
Касаторът Г. Г. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част с оплаквания,че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен.
Касаторът С.А.П. обжалва въззивното решение в осъдителната му част.Поддържа,че съдът не е отчел всички конкретни обстоятелства по делото,в резултат на което е завишил несправедливо размера на присъденото обезщетение.
С определение № 372 от 13.04.16г.настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част по жалбата на С.А.П. по въпроса за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,като разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
По прилагането на чл. 52 ЗЗД при определянето на парично обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ има постановена съдебна практика от Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК с решение № 115 от 5.04.12г.на ВКС по гр.дело № 593/11г.на ІV г.о.;решение № 49 от 27.0411г.на ВКС по гр.дело № 697/10г.на ІІІ г.о.решение № 229 от 15.07.13г.по гр.дело № 1179/12г.на ІV г.о., решение № 532/24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г., ІІІ г. о.; решение № 377/22.06.2010 г. по гр. дело № 1381/2009г.на ІV г. о. и др. Посочената съдебна практика установява, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ/, от който произтича отговорността на държавата за вреди, в посочената съдебна практика, като критерии за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване; характера на престъплението по повдигнато обвинение; публичното му разгласяване и свързаните с това последици.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ – по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.3 пр.2 и т.7 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 НК,като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда,с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид,че предприетото наказателно преследване е за тежко умишлено престъпление,продължило около 2 години и 6 месеца ,по отношение на ищеца е била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” за около 1 година 5 месеца,което се отразило неблагоприятно върху личността му и неговото емоционално и психическо състояние – бил притеснен,подтиснат и нервен.Съобразено е,че извън изложеното,не са доказани други вреди – няма данни за влошено здравословно състояние на ищеца,нито оставане без работа поради причина именно на задържането,тъй като и преди това е бил безработен.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира оплакванията в касационната жалба на С.А.П. за основателни.
Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти,което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера,необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди,който е завишен.
Настоящият съдебен състав намира,че за покриване вредите на ищеца – претърпяни болки и страдания от незаконното обвинение в извършване на престъпление,по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 6 000 лв.Този размер е съобразен с разумния срок на наказателното преследване – около 2 години и 6 месеца. Действително,спрямо ищеца е била взета най-тежката мярка за процесуална принуда –„задържане под стража” за около 1 година и 5 месеца,което е довело до силни негативни преживявания,свързани със стрес,потиснатост,депресивност,несигурност,безспокойство.Видно от съдебно-психиатричната експертиза претърпените страдания представляват психотравмено обстоятелство в живота на Г., но това не е довело до трайни изменения от психологическа и психична гледна точка.Благодарение на личностова структура с преобладаване на егонасоченост и загриженост преди всичко за собственото благополучие,ищецът се е справил в голяма степен успешно и не са настъпили трайни психологични последици.Следва да се отчете и обстоятелството,че наказателният съд е приел,че ищецът обективно е причинил на своята майка телесни увреждания –прободно-порезна рана на гръдния кош,непроникваща в гръдната кухина и др.,но е постановил оправдателна присъда поради несъставомерност на деянието от субективна страна,поради липсата на пряк умисъл.Извършеното деяние е морално укоримо и това обстоятелство следва да се съобрази при определяне размера на обезщетението по справедливост.
По изложените съображения решението в частта,с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 6 000 лв до 12 000 лв следва да се отмени и иска за разликата от 6 000 лв като неоснователен да се отхвърли.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2096 от 30.10.15г., постановено по в. гр.дело № 1699/15г.на Софийски апелативен съд в частта,с която е уважен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 6 000 лв до 12 000 лв обезщетение за неимуществени вреди и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. С. Г. против П.Р.Б. за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление,за което е оправдан,за 6 000 лв /разликата над 6 000 лв до 12 000 лв/,със законната лихва,считано от 24.01.13г.до окончателното изплащане.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.