Р Е Ш Е Н И Е   № 227 София, 21.07.2010 година   В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А   Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно  заседание на  двадесет и шести април  две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ:  СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА                                   ВЕЛИСЛАВ  ПАВКОВ     при  участието на секретар  Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА гр.дело № 50 /2009  година и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290-293 ГПК.   К. Н. М., Е. Г. Д., Г. Д. В. , М. П. И., Х. И. О.- Г. , М. Б. Д., С. Е. Д., М. Е. Н., Д. К. И., М. Д. Д. и наследниците на починалия в хода на производството В. С. В. В. С. и К. В. С., всичките от гр. С., ч. процесуалния си представител; адв. С обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 308 от 04.07.2008 година, постановено по възз.гр.д.Nо 1210/2008 година на Софийския градски съд, с което е оставено в сила Решение от 13.10.2003 година и допълнително Решение Nо 184/ 21.02.2007 година, постановени по гр.д. Nо 184/2001 година на Софийския районен съд по отхвърления иск по чл. 92 ЗС, чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила,материалния закон и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор по подадената касационна жалба от ответната страна- „Б” А. и Държавата. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : Допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал,.1 т.3 ГПК е обоснована с довод , че спорният въпрос , обосновал крайния правен резултат на постановения от въззивния съд съдебен акт за отхвърляне на заявения иск за собственост на основание чл. 92 ЗС и чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ, за т.н. ограничена правосубектност на ЖСК като субект на правото- юридическо лице и възможността да придобива помещение за стопански цели.,е обхванат от разяснения по посочената задължителна съдебна практика и същия касае принципното разбиране за правата на ЖСК като носител на субективни материални права. С обжалваното решение, за да отхвърли заявения срещу „Б” ЕА. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на собствения им / на основание чл. 2 ал. 2 ЗВСОНИ и чл. 92 ЗС/ недвижим имот- МАГАЗИН от 53 кв.м., ведно със 7 % от общите части на сградата и дворното място, находящ се в парцел ****span>III кв. 533 м.”Ц”, и установтелния иск на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ – срещу Българската Държава, представлявана от министъра на РРБ за установяване правото на собственост по отношение на същия недвижим имот, въззивният съд е приел, че ЖСК като гражданско правен субект не придобила собствеността на магазина , тъй като нейната правосубектност е ограничена , в рамките на придобиване правото на собственост само на жилища, гаражи и ателиета, но не и на стопански обекти. Първоначалната редакция на чл. 48 ЗС /1951г./, урежда възможността за организиране на жилищно-строителна дейност на гражданите да се образуват ЖСК, съгласно правилник, одобрен от Министерския съвет. Законът за кооперациите важи за жилищните кооперации, доколкото в Правилника на МС не са предвидени особени правила.Законодателят е установил, че след окончателното завършване на строежа се учредява етажна собственост и кооперацията се прекратява. Правилник за жилищно- строителните кооперации е приет с ПМС от 17.06.1954 година- Изв. бр.51/54 год. изм. ДВ. бр.78/58 г.. Съгласно чл. 1 на Правилника за ЖСК, тези кооперации се образуват за организиране на жилищно строителна дейност и за снабдяването на членовете им със собствени жилища. С ТР 44/1975 година на ОСГК на ВС са дадени разяснения по тълкуването на въпроса за правосубектността на ЖСК, според тази нормативна уредба, в смисъл , че ЖСК е самостоятелно юридическо лице и като такова е носител на права и задължения, включително и на правото на собственост. Именно ЖСК , след завършване на строежа на сградата изградена върху собствен терен или по силата на уредена суперфиция, става неин собственик. Отделните членове стават собственици на отредените им обекти след снабдяването им с нотариални актове. Последващото ПП на ВС 3-83 г. за обобщаване съдебната практика по някой въпроси на ЗЖСК и последвалото ПП ВС 4-87 г. дават задължителни разяснения по приложението на закона, уреждащ отношенията по повод на изграждане на обекти от ЖСК и придобиване собствеността на отделните обекти от член кооператорите, категорично определят , че целта на ЖСК , за разлика от другите кооперации бе е да извършва стопанска дейност и да реализира доходи, а е временна организация , имаща за цел задоволяване нуждите на совите членове от жилища, ателиета и гаражи. Съблюдавайки тези разяснения, за съдебната практика и на отделните състави на съдилищата , не е спорно , че ЖСК – организирани и регистрирани при действието на чл. 48 ЗС/ отм./, Правилника за ЖСК и Типовия устав на ЖСК , са били само за „организиране на жилищностроителна дейност”- т.е. възможността ЖСК , като субект на гражданското право-ЮЛ да притежават правото на собственост се ограничава само до правото на собственост на жилищата , изградени по силата на уредената в полза на ЖСК суперфиция или върху собствено дворно място. Водем от горното, настоящият състав не приема , че конкретният казус не разкрива особености, които могат да обосноват различен извод относно ограничената правосубектност на ЖСК, при действащия правен режим на чл. 48 ЗС/ отм./ , Правилни за ЖСК/ приет с ПМС от 1954 г./, нито са налице основания законът да бъде тълкуван по начин , че да се приеме теза, обратната на застъпваната от задължителната съдебна практика. Разпоредбите на Постановление Nо 10 на МС от 25.01.1957 година за подпомагане на кооперативното , групово и индивидуално жилищно строителство , дори и да бъдат тълкувани в смисъла , в който се поддържа от ищците по делото, а именно, че е съществувала законовата възможност в сграда , изграждана от ЖСК , да се изграждат и магазини, не означава, че може да се приеме , като стриктно граматически и систематически се тълкуват нормите на постановлението, че ЖСК може да придобие собствеността на изграден магазин. В контекста на изложеното, при данните по делото , настоящият състав на ВКС счита касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Учредяването на ЖСК ”А” гр. С. е вписано в регистрите на фирменото отделение на СГС с Определение Nо 240/ 10.06.1957 година. С Определени Nо 76/30.05.1968 година е вписано прекратяване и заличаване на същата. С НА Nо 67/1959 година, на 26.10.1959 година собствениците на терен-дворищно-регулационен парцел **** гр. С. и И. П. К. / наследници на А. и П. Ц. / отстъпват на ЖСК”А” правото на строеж на 5-етажна сграда с магазини, след като по силата на Протокол Nо 32 от 11.09.1959 година , ИК на СГНС е определил терена и сградата да се изгради от ЖСК. А с НА Nо 91/1960 година , по ЗПВПННИ е прехвърлено в полза на ЖСК и правото на собственост на дворното място-парцел ****span>III-1 в кв.53 по действащия към този момент план на гр. С., м. Центъра. Сградата е построена към 1964 година , като в приземния етаж е изградено ,съгласно допълнително одобрен арх. проект , помещение за стопански цели- обособени като фотоателие и аперитив-закуски. С Протокол от 28.12.1964 година е приет окончателния протокол за разпределение на обекти –апартаменти на собствениците , оценката и идеалните части – видно от същия. Изграденото в приземния етаж стопанско помещение не фигурира като обект , който се разпределя . На името на ЖСК липсва издаден нотариални акт до момента на прекратяване и заличаване на кооперацията. Данните по делото сочат , че за обектите със стопанско предназначение , към този момент има издаден Акт да държавна собственост Nо 5547 / 1963 година , легитимиращ държавата за собственик. В този аспект по делото не е имало спор , е магазините са изградени с държавни средства- Протокол Nо 24/28.07.1960 година т.5 и т.6 на ИК на СГНС за възлагане довършването на магазините на СМО”С”, въз основа на преработени и допълнително одобрени арх. проекти от 1961 година и спазена процедура по изграждането и приемането според действащите правила и норми. По силата на чл. 92 ЗС собствеността на изграден обект се придобива от собственика на земята с построяването му. В настоящия случай това е станало с изграждане на сградата през 1964 година. По вече изложените съображения към този момент все още съществуващата като субект - ЮЛ ЖСК „А” не може да е собственик. По принципа на приращението , към процесния момент 1963-1964 година граждани не могат да придобият собствеността на магазините дори и като собственици на терена , поради ограничително дефинираните обекти на частната и лична собственост по см. на чл. 28 ЗС и чл. 29 ЗС , в първоначалната редакция от 1951 година, които могат да се притежават и придобиват от гражданите в рамките социалистическата собственост. Доказателствата по делото- Молбата на председателя на ЖСК от 3 10.1961 година , с която се обективира волеизявление до Началника на ДТК на СГНС, сочат , че самите член кооператори са считали още с построяването на магазините в приземния етаж на кооперацията за собственост на СГНС- финансирал тяхното изграждане. Ето защо следва да се приеме тезата на въззивния съд , че в тази хипотеза намира приложение чл. чл. 6 ЗС и собственик на магазините е държавата. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 308 от 04.07.2008 година, постановено по възз.гр.д.Nо 1210/2008 година на Софийския градски съд, с което е оставено в сила Решение от 13.10.2003 година и допълнително Решение Nо 184/ 21.02.2007 година, постановени по гр.д. Nо 184/2001 година на Софийския районен съд , по отхвърлените искове по чл. 108 ЗС срещу „Б”А. София и по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ срещу Д. , във вр. с чл. 92 ЗС, чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ .     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :