6 Р Е Ш Е Н И Е № 103 гр. София, 09 юни 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Блага Иванова при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 355 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК, с ангажирано основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК – поради разкриване на обстоятелство, което не е било известно на съда при постановяване на атакуваното определение и имащо съществено значение за делото. Образувано е по искане на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив, за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на протоколно определение № 3190 от 02 декември 2015 година на Пловдивския районен съд, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК, по ч.н.д. № 6965 / 2015 година по описа на този съд, с което на осъдения Меймет А. М. е определено общо наказание за съвкупност от престъпления, предмет на три осъждания. В искането се твърди наличие на възникнало ново обстоятелство, свързано с отмяна на присъда № 227 от 04. 06. 2015 година, постановена по н.о.х.д. № 2519/2015 година по описа на Пловдивския районен съд, което не е било известно на съда, постановил определението. Това обстоятелство има значение за делото, защото отмененото осъждане е за престъпление, включено в съвкупността, формирана с посоченото определение. С искането се претендира отмяна на определението и прекратяване на производството по делото. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване на делото по отношение на М., като намира, че са налице законовите предпоставки за това. Осъденият М. А. М. участва в заседанието лично и със служебния си защитник адвокат Н. от САК, който изразява становище за допустимост и основателност на искането за възобновяване на делото. Осъденият М. поддържа становището на защитника си. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, обсъди доводите на страните и за да се произнесе, съобрази следното: С атакуваното по реда на възобновяването на наказателните дела определение, по предложение на прокурор при Районна прокуратура – гр. Пловдив и в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, съдът е определил на осъдения М. А. М. общо наказание от осем месеца лишаване от свобода за престъпленията, предмет на следните осъждания: - по нохд № 2519/2015 година на ПРС, при което му е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода за престъпление, извършено на 19. 12. 2014 година, а присъдата е влязла в сила на 07. 10. 2015 година и - по нохд № 5503/2015 година на ПРС, за престъпление, извършено на 23. 08. 2015 година, с наложено наказание пробация е влязъл в сила съдебен акт на 27. 08. 2015 година. На основание чл. 69, ал. 2 от НК, съдът е освободил частично (за срок три месеца) осъденият М. от изтърпяване на наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода по нохд № 4883/2014 година на ПРС и е постановил ефективно изтърпяване на остатъка от три месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим, при условията на чл. 68, ал. 1 от НК. Определението не е атакувано по въззивен ред и е влязло в сила на 17. 12. 2015 г. По искане от осъдения М. за възобновяване на нохд № 2519/2015 година на ПРС, Пловдивският апелативен съд е постановил решение № 7 от 13. 01. 2016 година, по нохд (В) № 580/2015 година, с което е отменил по реда на възобновяването постановените в производството решение № 219 от 07. 10. 2015 година на ПОС, по внохд № 1231/2015 година, влязлата в сила присъда № 227 от 04. 06. 2015 година на ПРС, определения от 24. 11. 2015 година и от 13. 11. 2015 година, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ПРС. Искането за възобновяване на нчд № 6965/2015 година на ПРС е направено от процесуално легитимирана страна, каквато е окръжният прокурор съгл. чл. 420, ал. 1 от НПК, в предвидения в закона срок за това. Оспорен е съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, съгл. чл. 419, ал. 1 от НПК. Затова, ВКС намира искането за допустимо. Разгледано по същество, искането е основателно и съображенията за това са следните: Посоченото в искането основание за възобновяване на наказателното производство спрямо осъдения М. А. М., се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Фактическото основание за искането обвинението е съзряло в постановеното решение № 7 от 13. 01. 2016 година по нохд (В) № 580/2015 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, приложено към искането, с което е отменена присъда № 227/04.06.2016 г. на ПРС постановена по нохд № 2519/2015 година. Твърди се, че с решението на Пловдивския апелативен съд в последващ момент са заличени правните последици от осъждането на М. по н.о.х.д. № 2519/2015 г. по описа на ПРС. Така е отпаднало едно от осъжданията за престъпление, включено в съвкупността с атакуваното определение от 02. 12. 2015 година. Твърди се също, че това обстоятелство не е било известно на първоинстанционния съд, но има съществено значение за делото. ВКС намира за необходимо да акцентира върху следните принципни положения, относими към конкретния казус: Първо, основното предназначение на възобновяването на наказателни дела, като извънреден способ за проверка, е да не допуска съществуването на неправилни влезли в сила съдебни актове. Второ, хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК за възобновяване на наказателното дело съдържа две законови предпоставки, които трябва да са налице задължително и кумулативно – чрез разследване да се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил атакувания съдебен акт и те да имат съществено значение за делото. Съдебната практика е категорична, че тези обстоятелства са „разкрити чрез разследване”, когато това е сторено по реда на Глава седемнадесета от НПК или в хода на съдебно следствие, вкл. в рамките на друго наказателно производство или в нарочно производство /вж. решение № 470 от 20.11.2009 г. по н.д. № 498/2009 г. на I н.о./. Новите обстоятелства може да са установени и при прокурорска проверка по реда на чл. 145 от ЗСВ в рамките на т.нар. „разследване в широк смисъл“ /вж. решение № 288 от 23.09.2015 г. по н.д. № 944/2015 г. на III н.о./. Само по посочените начини те ще бъдат разкрити така, че да са установени по несъмнен и безспорен начин, за да се избегне неоснователната отмяна на влезлия в законна сила съдебен акт и засягането на стабилитета му. В конкретния случай посочените две законови предпоставки са налице. Отмяната на присъда № 227 от 04. 06. 2015 година, по нохд № 2519/2015 година на ПРС, потвърдена с решение № 219 от 07. 10. 2015 година на ПОС, по внохд № 1231/2015 година, е обстоятелство, което не е било и няма как да е било известно на съда при постановяване на атакуваното определение на 02. 12. 2015 година, защото решението на ПАС, на което се позовава обвинителната власт в искането си, следва по време тези съдебни актове. Решението за възобновяване на делото (№ 2519/2015 година) има съществено значение за правилното решаване на производството по определяне на общо наказание на осъдения М., за постановените по отношение на него общо три осъждания, доколкото едното от тях вече не е налице. Във връзка със законовото изискване новоразкритото обстоятелство да е установено чрез разследване, в искането се заявява, че то е установено от РП – гр. Пловдив в рамките на производството по привеждане в изпълнение на влезлите в сила присъда и наложените на осъдения М. наказания, вкл. определеното общо наказание. Това е видно от приложените към искането заверени преписи от решение № 7 от 13. 01. 2016 година на ПАС, решение № 219 от 07. 10. 2015 година на ПОС, присъда № 227 от 04. 06. 2015 година на ПРС, както и кореспонденция между Районната прокуратура – гр. Пазарджик и Върховната касационна прокуратура във връзка с възобновяването на нчд № 6965/2015 година по описа на ПРС. Макар производството по привеждане в изпълнение на влезлите в сила присъди да не е приложено по делото, следва да се отбележи, че направеното искане изцяло е в полза на осъдения М.. При отпадане на едно от осъжданията, наказанието по което е най-тежкото и е определило общото наказание, престъпленията, предмет на останалите две осъждания не формират съвкупност, защото се намират помежду си в отношение на рецидив. Независимо от това, не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода по нохд № 4883/2014 година, защото последвалото осъждане на М. по нохд № 5503/2015 година, е на пробация. Така че, новоразкритото обстоятелство сочи на несъмнена неправилност на атакуваното и влязло в сила определение и предпоставя неговата отмяна. Производството по нчд № 6965/2015 година на ПРС следва да бъде прекратено, при несъмнената липса на основания за поставяне и разглеждане на въпроса за съвкупност от престъпления по отношение на осъдения М., защото такава не е налице. Липсата на основания за произнасяне по условията на чл. 68 и чл. 69 от НК вече бе обсъдена по-горе. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателните дела определение № 3190 от 02. 12. 2015 година на Пловдивския районен съд, постановено по нчд № 6965/2015 година и ПРЕКРАТЯВА производството по нчд № 6965/2015 година по описа на Пловдивския районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.