Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * причинно-следствена връзка * обедняване


Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

С. 03.04.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5712 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Министерство на вътрешните работи, представлявано от министъра, чрез процесуалния представител юрисконсулт П. против въззивно решение № 1083 от 19.04.13г. по в.гр.д. № 182 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 6144 от 10.08.2012г. по гр.д. № 13313/2010г. на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения на основание чл.59 от ЗЗД иск от Министерство на вътрешните работи /МВР/ против [фирма] [населено място], за заплащане на сумата от 166 848лв., обезщетение за ползване на имот, представляващ хотел-ресторант „Д.”, съдържащ хотелска част, ресторант и офиси, на площ от 810кв.м., находящ се в [населено място] кв.187а, парцел ІІ, местност „Ю. парк ІІ част” [улица], ведно със законната лихва, считано от 19.11.10г. и иска за заплащане на сумата от 4 570лв., лихва за забавено плащане на дължимото обезщетение за периода 28.07.10г.до 19.11.10г. като неоснователни и са присъдени разноски. Искането е за отмяната на въззивния акт и постановяване на нов с уважаване на предявените искове. Претендира направените разноски.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1202 от 2.12.2013г., на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставени два въпроса, които обединени се свеждат до установяването на причинна връзка между обедняването и обогатяването на страните, когато се претендира обезщетение в случаите, когато е безспорно, че собственика е лишен от възможността да ползва имота си - публична държавна собственост, който пред вид характера на собствеността се ползва с особен режим /например отдаването под наем става при съобразяване на разпоредбата на чл.16 ал.2 от З./. Преценено е, че въпроса е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС с № 719 от 27.12.10г.по гр.д.№ 532/10г.на ІІІ гр.о., № 251 от 24.03.10г.по гр.д.№ 366/09г. на ІІІ гр.о. и № 93 от 6.04.12г. по гр.д.№ 1548/10г. на ІV гр.о.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното:

С решение № 33 от 24.02.1984г. на Министерския съвет на Министерството на вътрешните работи е предоставен недвижим имот с площ от 16 832кв.м., ведно с построени върху него сгради, сред които е и процесния имот от 810кв.м., представляващ хотел-ресторант ”Д.” /обособена част от спортна база „Плувен комплекс ”С.”/, за което е издаден акт за държавна собственост № 1185 от 10.04.1984г. На 21.05.2010г. за същия имот е издаден акт за публична държавна собственост № 07560. Представено е решение № 588 от 6.08.2010г. на МС, с което поради отпаднал нужда, имотът е отнет от МВР и е предоставен безвъзмездно за управление на Столична община.

Не се спори, че имотът е бил неколкократно преотдаван под наем. На 18.04.1994г. МВР е сключило договор със СК”Л.” с цел „чрез съвместна експлоатация, организация и издръжка на спортните обекти да се създадат оптимални условия за осъществяването и развитието и на физическата подготовка и самодейното спортуване на служителите на МВР, както и подготовка и развитие на високото спортно майсторство от СК ”Л.” със срок до 1999г., който е продължен с анекс до 18.04.2002г. На 22.12.99г. СК ”Л.” е сключил със [фирма] [населено място] договор за съвместна дейност по „възстановяване, развитие и модернизиране на спортната база на плувен комплекс ”С.” под наименованието „Л.- С.”.Договорът е бил със срок от 10 години, който срок е променен с анекс от 3.09.2007г. на 20 години. От своя страна [фирма] [населено място] е сключила на 1.11.2000г. договор за наем с настоящия ответник [фирма] [населено място] за предоставяне за временно и възмездно ползване на обособена част от спортна база „Плувен комплекс ”С.”, а именно „Хотел ресторант”Д.”-810кв.м.” за срок от една година. След изтичането му, е сключен нов договор за наем между същите страни, със същия предмет, на 1.11.2001г., за срок от пет години, който двукратно е продължаван с по три години с анекси от 1.07.2004г.и 1.07.2007г.

Пред въззивната инстанция са представени, съставен въз основа на З. и ЗОС, Акт за общинска собственост № 651 от 15.11.1999г. за същия терен от 16 800кв.м., съставляващ имот с пл.№ 8 по неодобрен кадастрален план, кад.лист 474, находящ се в парцел 187а м.”Ю. парк-ІІ част”, в който се намира процесната сграда и доказателства, че този имот е включен в капитала на дружеството [фирма].

При тези факти, въззивният съд е приел, предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползване за периода 1.112007г.-1.11.2008г. е неоснователен поради липса на взаимосвързаност между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. Приел е, че е налице договор за наем и дори ответникът да не го е заплащал, спестяването на разходи от негова страна е ставало на договорно основание и не е било свързано с обедняването на ищеца.

Настоящият съдебен състав не споделя така изложените изводи на въззивния съд. По въпроса във връзка,с който е допуснато касационно обжалване, следва да се посочи следното:

В случаите, когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от възможността да го ползва – той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от имота облаги. В тази хипотеза е налице връзка между обедняването и обогатяването на страните, защото като му се възпрепятства възможността да реализира облаги, той търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи и това не е станало, защото облагата е останала в патримониума на другото лице, което без да притежава правно основание, т.е. неправомерно е ползвало чуждия имот /вж. постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 719 от 27.12.10г.по гр.д.№ 532/10г.на ІІІ гр.о./

В случая - приетите като доказателство акт за държавна собственост № 1185 от 10.04.1984г. и акт за публична държавна собственост № 07560 от 21.05.2010г. са достатъчни, за да се счете, че на ищеца по установения за това ред му е предоставено от държавата правото да ползва, стопанисва и управлява процесния имот. Съгласно чл.12 от П. ищецът притежава активна процесуална легитимация да претендира обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот. Представените по делото акт за общинска собственост и извлечение от търговския регистър досежно дружеството [фирма], не дават основание за друг извод, поради три причини. Първо, защото съгласно чл.114 от П. обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в настоящия процес няма как да бъде доказано, тъй като страна по него не е Столична община. Второ - представеното по делото решение № 588 от 6.08.2010г. на МС, с което имотът е отнет от МВР и е предоставен безвъзмездно за управление на Столична община, сочи че евентуалния спор между нея и държавата за собствеността върху имота датира от 2010г., а настоящата претенция касае предходен период /1.112007г.-1.11.2008г./ и трето – по делото не е представени доказателства за отписване на имота като държавен, каквито по аргумент на чл.114 ал.2 и 3 от П. са необходими за установяване на права в полза на общината.

Настоящият съдебен състав възприема тезата на касатора, че между страните по делото не съществува облигационна обвързаност и за касатора не съществува възможност да реализира правата си по друг ред. К. е имал сключен договор с трето за делото лице- СК ”Л.”/а не с ответника [фирма] [населено място]/, който договор е прекратен с изтичането на срока му на 18.04.2002г. К. не е сключвал договор с дружеството, предоставило имота за ползване на ответника - [фирма] [населено място] и то не е имало противопоставимо на собственика право да отдава под наем. /Неговият праводател СК ”Л.” също не е имал право да го преотдава и съответно не е могъл да предостави нещо, което не притежава/. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че се касае за вещ- публична държавна собственост, чието отдаване под наем става само за определен срок /10години/ и при изчерпателно посочени в закона предпоставки, които в случая не са налице. Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че ответникът е държал имота без правно основание.

Съгласно установената по реда на чл.290 от ГПК практика /например решение № 409 от 20.06.12г.по гр.д.№ 1411/10г.по ІV г.о., № 55 от 28.02.12г.по гр.д.№ 652/11г.на ВКС и № 204 от 5.09.2013г.по т.д.№ 1158/10 на ІІ т.о. на ВКС/ лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл.59 от ЗЗД, всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи. Ползването на вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали той получава добиви от вещта, включително и наем е ирелевантно Изводът се извежда от приетото в Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, съгласно което обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго претърпяло обедняване лице. Правото на собственика на получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде поставяно в зависимост от волята на това лице дали да реализира или не доходи от държаната без основание чужда вещ. Същественото за основателността на иска е, че вещ на ищеца е била държана без той да има основание за това. По този начин собственика е бил лишен от възможност да я ползва, поради което за него е налице обедняване. От друга страна – ответникът е държал чужда вещ, която е ползвал или е могъл да ползва, в зависимост единствено и само от волята си.

Гореизложеното мотивира съда да приеме, постановеният въззивен акт за неправилен. Същият следва да бъде отменен, а въпросът разрешен по същество с уважаване предявените искове. При наличието на предпоставките по чл.59 от ЗЗД, в полза на касатора следва да се присъди обезщетение в размер на следващия се пазарен наем за вещта,който в случая възлиза на 166 848лв. Размерът на обезщетението е определен от вещото лице, изготвило приетата по делото експертиза при съобразяване на състоянието на обекта към момента на огледа, неговия вид, характер, местоположение. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихви, считано от датата на предявяване на иска от 19.11.2010г.

Основателна се явява и претенцията по чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава за периода от датата на получаване на поканата от ответника 28.07.2010г. до 19.11.2010г., в претендирания размер от 4 500лв.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 от ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят удостоверените като реално направени пред касационната инстанция разноски за държавна такса в размер на 3 458лв.,съгласно платежни нареждания от 16.07.2013г. /за 30лв./и от 11.12.2013г./за 3 428лв./

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение



Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивно решение № 1083 от 19.04.13г. по в.гр.д. № 182 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица], представлявано от управителя К. да заплати на Министерство на вътрешните работи, представлявано от министъра,с адрес: [населено място] [улица] сумата от 166 848лв./сто шейсет и шест хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/, обезщетение за ползване без правно основание за периода 1.112007г.-1.11.2008г. на недвижим имот, представляващ обособена част от спортна база „Плувен комплекс ”С.”, а именно „Хотел ресторант ”Д.” с площ от 810кв.м., находящ се в [населено място] кв. 187а, пар.ІІ м.”Ю. парк-ІІ част”, [улица], ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 19.11.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 4 500лв./четири хиляди и петстотин лева/, лихва за забава за периода от 28.07.2010г. до 19.11.2010г. и сумата от 3 458лв. /три хиляди четиристотин петдесет и осем лева/, разноски за държавна такса пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.