6 Р Е Ш Е Н И Е № 228 С., 05.06.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ МАРКОВ ИРИНА ПЕТРОВА при секретаря КЛАВДИЯ ДАЛИ..….................…. и с участието на прокурора …………...…….............................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 583 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 679/30.VІІ.2013 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение атакуваната от Н. С. Д. от [населено място] част от решение № 6 на Варненския апелативен съд, ТК, от 6.І.2012 г. по т. д. № 574/2011 г., с която е бил отхвърлен неговият евентуален иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД, предявен срещу делинквента О. Р. О. от [населено място], [община], област В., е бил допуснат в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по втория от релевираните в изложението към жалбата му два правни въпроса, а именно: „Следва ли да се счита преклудирано правото на пострадалия да търси обезщетение от причинителя на вредата /делинквента/ при извършено изплащане на обезщетение от застрахователя?” В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция страните по спора, вкл. ответното по прекия иск на касатора с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ софийско застрахователно д-во [фирма], редовно призовани, не са се явили и не са били представлявани. Ето защо, като съобрази оплакванията и доводите в касационната жалба на Н. С. Д. за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, а също и становищата и доводите на двамата ответници по касация /предпочитан и евентуален/, а именно горепосочения застраховател и делинквента О. Р. О., и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на обжалвания пред него съдебен акт по вреда на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение приема следното: Касационната жалба е основателна. За да отхвърли изцяло иска с правно основание по чл. 45 ЗЗД, предявен от касатора Д. срещу делинквента О. Р. О., Варненският апелативен съд преди всичко е разграничил, че спорен между страните по делото бил въпросът „дали лице с удовлетворени претенции по чл. 226, ал. 1 КЗ има право да търси по съдебен ред допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди от застрахования, пряк извършител на деянието, по реда на чл. 45 ЗЗД”. В тази връзка е било съобразено, че ищецът всъщност претендирал възмездяване на неимуществени вреди, „попадащи изцяло в предметния обхват на сключеното споразумение със застрахователя”. Докато получилото застрахователно обезщетение по пряк иск увредено лице можело да търси обезвреда от застрахования водач по деликтното правоотношение, но само доколкото не е удовлетворено от застрахователя, т.е. в хипотезите било на изчерпан лимит на отговорността на последния, когато споразумението е било сключено като частично или „когато се претендират нови вреди – извън тези по предметния обхват на споразумението”. Въззивната инстанция обаче не е отчела следното: В исковата молба на Н. С. Д. не е била употребена думата „ексцес”, но видно от обстоятелствената й част и формулираните доказателствени искания е, че се претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от нанесената тежка телесна повреда на 17.ІІ.2006 г. „на четвъртата година”, считано от процесното ПТП, т.е. като последващи усложнения от онова вредоносно деяние, което веднъж вече е било установено по реда на чл. 300 ГПК, но не са обхванати от подписаната със застрахователя извънсъдебна спогодба от 20.ІІ.2009 г. Тези нови вреди се изразявали, според ищеца, както в „настъпила вследствие нараняванията атрофия на очния нерв, отслабване на зрението и невъзможност това състояние да се подобри с очила или с предписаното медикаментозно лечение”, още и в отключено психическо заболяване, а също и в това, че наред с общата слабост на организма ищецът получава силно главоболие, има световъртеж, болки в ставите, изтръпване на крайниците, затруднения в дишането. При наличието на тези твърдения на настоящия касатор в исковата му молба и след съобразяване задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 10 на ППВС № 4/1975 г., дадени на плоскостта на принципа за пълното обезщетяване на понесените неимуществени вреди, установен в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД (които не са изгубили значението си и понастоящем), се налага извод, че ако действително - в посочените по-горе насоки - е налице определено влошаване на здравословното състояние на Д. в сравнение с предходното му състояние, при което от негово име е било сключено споразумението /спогодба по чл. 365 ЗЗД/ с ответното застрахователно д-во, датиращо от 20.ІІ.2009 г., то нему следва да се дължи допълнително обезщетение само за това влошаване, стига последното да се намира в причинноследствена зависимост с надлежно установеното по делото първоначално увреждане. Следователно, независимо от принципно вярната констатация на въззивния съд за присъщото на сключената между настоящия касатор и ответното застрахователно д-во спогодба установително и преобразуващо действие, игнорирани са се оказали твърденията на касатора за неудовлетворени от обхвата на това споразумение негови неимуществени вреди, чието настъпване следва по време споразумението с ответното застрахователно д-во, обхващащо първите три години след процесното ПТП от 17.ІІ.2006 г. От друга страна, с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 161/17.І.2013 г. на І-во т.о. на ВКС по т. д. № 1040/2011 г., е било прието по релевантния правен въпрос, по който е бил допуснат касационен контрол на съответното въззивно решение, следното: С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици. На обезщетение подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят стига последните да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с ал. 3 на същия законов текст, съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва. Ето защо обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване (ексцес) на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, не е в противоречие с т. 10 на ППВС № 4/30.Х.1975 г., ако тези вреди са пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение. С оглед всичко изложено атакуваното от Н. С. Д. въззивно решение ще следва да бъде отменено в частта му, с която е бил отхвърлен неговият осъдителен иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД, предявен под условието на евентуалност срещу ответника пряк делинквент О. Р. О. от [населено място], [община], област за присъждането на сума в размер на 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева) като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди на четвъртата година от вредоносното събитие и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на процесното ПТП /17.ІІ.2006 г./ и до окончателното й изплащане. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, който да се произнесе по естеството на претендираните от Д. неимуществени вреди на четвъртата година от процесното ПТП, настъпило на 17.ІІ.2006 г., като разграничи твърдяното влошаване на здравословното му състояние от всички новонастъпили вреди и след преценка кои от тях са пряка и непосредствена последица от вредоносното деяние на делинквента О. Р. О., да определи по справедливост дължимото обезщетение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 6 на Варненския апелативен съд, ТК, от 6.І.2012 г., постановено по т. д. № 574/2011 г. В ЧАСТТА МУ, с която – като неоснователен и недоказан - е бил отхвърлен иск на Н. С. Д. от [населено място] с правно основание по чл. 45 ЗЗД, предявен под условието на евентуалност /с прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ/ срещу О. Р. О. от [населено място], [община], област В. с предмет присъждането на обезщетение в размер на 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ за претърпени от първия неимуществени вреди от ПТП, настъпило по вина на този ответник на 17.ІІ.2006 г. на четвъртата година от това вредоносно събитие и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на вредоносното събитие. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд с горните задължителни указания. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 583 по описа за 2012 г.