Р Е Ш Е Н И Е № 181 гр. София, 22.01.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1743 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК. Образувано е по молба на С. Р. Д. с искане за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на решение № 2175 от 17.12.2014г. по гр.д. № 2657 /2014г. на Окръжен съд - Пловдив, поради противоречие с влязло в сила решение от 23.06.2014г. по гр.д. № 1768 / 2013 на Районен съд – Асеновград.. Молителят поддържа, че са налице две влезли в сила противоречащи си решения, постановени между същите страни, по едно и същото искане и основание, поради което иска отмяна на едното от тях като неправилно. Излагат се съображения, че решенията са постановени по искове по чл.422 ГПК за вземания по два записа на заповед, издадени от ответника по молбата за отмяна в полза на молителя - ищец, поради което е идентичност на исканията, срещу които са направени идентични правопогасяващи възражения за недължимост на вземанията по менителничните ефекти, извеждана от нищожността на обезпечените с тях договори за заем, поради влязла в сила присъда по отношение на ищеца за извършване по занятие от физическо лице на банкови сделки – отпускане на кредити / заеми без разрешение по чл.2, ал.1, и чл.2, ал.5 ЗКИ. Излагат се подробни съображения за неправилност на решението, с което се отхвърля положителния установителен иск за вземането по единия запис на заповед, поради нищожност, за което се твърди, че противоречи по см. на чл.303, ал.1, т.4 ГПК на решението за уважаване на иска по другия запис на заповед. Ответникът по молбата, П. Д. Д., моли да се остави без уважение същата, като неоснователна, като се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 500 лева- заплатено адвокатско възнаграждение, по приложен списък по чл.80 ГПК. Поддържа, че не е налице идентичност на искането и основанието по двете искови производства, тъй като предмет на същите са вземания по два отделни записа на заповед. Счита, че не е изпълнено изискването на чл.303 от ГПК решението, чиято отмяна се търси, да е постановено преди влизане в сила на другото противоречащо му решение. На следващо място се излагат доводи за правилност на акта, чиято отмяна се търси. Молбата е допустима, но неоснователна. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК предпоставя да са налице влезли в сила противоречащи си едно на друго решения между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно разрешенията, дадени в Постановление на Пленума на ВС №2/1977г., което не е загубило значението си и при действието на новия ГПК, с оглед съвпадане на разпоредбите на чл. 231, б.”г” ГПК /отм./ и чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, под понятието „същите страни” се разбира ищецът и ответникът, другарите в процеса, встъпилите или привлечените трети лица помагачи, наследниците и правоприемниците на първоначалните страни, както и приобретателите на спорното право. Съдът не е ограничен от искането да се отмени именно посоченото в молбата решение, като може да отмени решението, което се сочи за правилно, а също така и двете решения, ако и двете са неправилни на едно или друго основание, стига да са налице предпоставките за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, съответно чл. 231, б.”г” ГПК /отм/. Основателно е възражението на ответника по молбата, че по делата, по които са постановени съдебните актове, макар, че е налице субективно тъждество, липсва обективен идентитен. Силата на пресъдено нещо е формирана по отделните дела по два различни положителни установителни искова, с предмет различни вземания по два отделни записа на заповед /за 5000 лева и за 2000 лева/. Предмета на делото се определя от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, а не от направените от ответника по исковете възражения. Ето защо, дори при едни и същи възражения по две отделни дела от страна на ответника по исковете, това не води до идентичност на предмета на спора. При установителните искове, предявени по реда на чл.422 ГПК, с предмет вземания по записи на заповед, възраженията, основани на каузални отношения /договор/и за заем/, не са част от предмета на делото, вкл. в хипотеза на разкриване на обезпечителната функция на менителничния ефект от ищеца в исковата молба /т.17 от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС/, поради което дори при наличие на идентичност на каузалните възражения, те не обуславят такава по отношение на предмета на делата- вземанията по абстрактните сделки. Предвид липсата на идентитет между предмета на делата, решенията не са противоречащи си едно на друго по см. на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ГПК на ответника по молбата следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 500 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Р. Д. за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК, на решение № 2175 от 17.12.2014г. по гр.д. № 2657 /2014г. на Окръжен съд - Пловдив, поради противоречие с влязло в сила решение от 23.06.2014г. по гр.д. № 1768 / 2013 на Районен съд – Асеновград. ОСЪЖДА С. Р. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на П. Д. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], направени по делото разноски в размер на 500 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.