6 Р Е Ш Е Н И Е № 443 гр. София, 29 октомври 2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести октомври през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Иванова касационно дело № 453 по описа за 2010 г Производството е образувано по искане на осъдения М. В. Б., депозирано на 21.07.2010 г, за възобновяване на ВНОХД № 392/10 по описа на Р. окръжен съд, приключило с решение № 183 от 18.06.10, с което е изменена присъда на Р. районен съд № 72 от 25.03.10, по НОХД № 3/10, като наложеното на молителя наказание е намалено, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на две години и шест месеца „лишаване от свобода”, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият М. В. Б. е признат за виновен в това, че за времето от 27.07.09 г до 28.07.09 г, в гр. Р., противозаконно е лишил от свобода пълнолетната И. В. И., като деянието е извършено по начин, мъчителен за пострадалата / чрез нанасяне на лека телесна повреда /, с оглед на което и на основание чл. 142 а, ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години и шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, което да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип, като е оправдан по обвинението по чл. 142 а, ал. 4 вр. ал. 1 НК, с пострадал Т. Т. К.. С искането се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочи се, че е допуснато нарушение при анализа на доказателствата, както и че материалният закон е приложен неправилно, доколкото приетите фактически положения не обуславят извод за съставомерност на деянието. Иска се да бъде отменено въззивното решение и деецът да бъде оправдан, при условията на чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, или алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане. Към искането е приложена молба от пострадалата И. И., която междувременно е сключила граждански брак с осъдения, в която заявява, че не поддържа дадените от нея показания, както и че не желае да се търси наказателна отговорност от дееца за причинените й от деянието леки телесни увреждания. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли да бъде оправдан. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, в законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Анализът на доказателствата е извършен в съответствие с процесуалните изисквания, поради което неоснователно се твърди, че е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Налице е нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като при правилно изяснените фактически положения материалният закон е приложен неправилно. От фактическа страна е прието, че през инкриминирания период подсъдимият и св. И. И. заживели на фактически семейни начала в жилището на св. К., с когото преди това пострадалата била в интимни отношения. На нея не й бил предоставен ключ от апартамента, на което тя не възразила, тъй като имала уговорка да излиза само заедно с подсъдимия, което и правела. На процесната дата подсъдимият се завърнал в жилището, заключил входната врата, както правел всяка вечер, и влязъл в стаята, обитавана от него и пострадалата, която била там. През това време св. К. се намирал в другата стая. Обхванат от съмнение, че в негово отсъствие приятелката му е възобновила интимните си отношения със св. К., подсъдимият й поискал обяснение и й нанесъл побой, в резултат от който й причинил леки телесни увреждания. Такива нанесъл и на св. К.. Инцидентът бил прекратен след намесата на полицейски служители, извикани от живеещата в съседство св. М. И.. При тези фактически положения инстанциите по същество са счели, че деянието е съставомерно по чл. 142 а НК по отношение на св. И. И., но е несъставомерно по отношение на св. К.. Приели са, че последният си е бил в къщи, имал е ключ от жилището и е могъл по всяко време да го напусне, но такава възможност е липсвала по отношение на пострадалата И., а, доколкото спрямо нея е било упражнено насилие, това е обусловило съставомерност по чл. 142 а, ал. 4 вр. ал. 1 НК. Изложените изводи не могат да бъдат споделени, тъй като почиват на невярна интерпретация на чл. 142 а НК. Съображенията за това са следните: Непосредствен обект на престъплението противозаконно лишаване от свобода са обществените отношения, чрез които се осигурява обективната възможност на всеки човек да се придвижва свободно в пространството. Тази възможност може да бъде ограничавана само със закон, и то само от оправомощени за това държавни органи. Пострадал от престъплението е лице, по отношение на което не съществува законово основание да бъде лишено от свобода. Елемент от обективната страна на състава е съдържанието на волята на жертвата, тоест, деянието е несъставомерно, ако пострадалият е дал своето съгласие да бъде лишен от възможността за свободно придвижване. Касае се за резултатно престъпление. То е довършено в момента, в който бъде отнета обективната възможност на лицето да се придвижва свободно. От субективна страна, деянието се извършва умишлено: деецът следва да съзнава, че не съществува законово основание за ограничаване свободата на жертвата, и това, че жертвата не е дала съгласие да бъде ограничена свободата й. В настоящия случай, съставомерните признаци на противозаконното лишаване от свобода не са налице. От една страна, пострадалата е разполагала с обективната възможност свободно да се придвижва в пространството още при настаняването й в жилището на св. К. и тази възможност не й отнета към момента на инкриминираното деяние. Тя не е получила ключ от жилището, първо, защото, сама е пожелала това, и, второ, защото е дала съгласие да излиза навън само заедно с подсъдимия, за което няма пречка, след като е израз на свободно формираната й воля. От друга страна, на процесната дата входната врата е била заключена обичайно, с цел да бъде ограничен достъпът до жилището на външни лица, а не с цел да се отнеме възможността някой от живущите там да се придвижва свободно. На инкриминираната дата подсъдимият е заключил апартамента с посочената цел, след което е пристъпил към търсене на обяснения от пострадалата и впоследствие й е нанесъл побой, довел до причиняване на леки телесни увреждания. Между заключването на входната врата и упражняването на насилието няма функционална връзка, която да обуслови съставомерност по чл. 142 а, ал. 4 НК, тъй като всяко от тези действия е извършено независимо едно от друго, без наличие на обвързаност от обща цел. Не е налице и субективната страна на престъпното лишаване от свобода. Деецът не е целял да лиши пострадалата от правото й на свободно придвижване, а е целял да изясни отношенията си с нея и скандалът между тях се е развил на битова основа / като между лица, живеещи на семейни начала /. На следващо място, от значение е обстоятелството, че св. И. е живеела в същото жилище, тоест, спрямо нея е приложимо разсъждението, изведено по отношение на св. К.. Упражненото спрямо свидетелката насилие съставлява лека телесна повреда, което престъпление е от частен характер и се преследва само по тъжба на пострадалия, каквато, в случая, липсва / пострадалата е заявила, че не желае да търси правата си по реда на частното обвинение /. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Налице са предпоставките на чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, за отмяна на постановените спрямо молителя осъдителни актове и оправдаването му по обвинението по чл. 142 а, ал. 4 вр. ал. 1 НК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, решение № 183 от 18.06.2010 г, на Р. окръжен съд, по ВНОХД № 392/10, и присъда на Р. районен съд № 72 от 25.03.10, по НОХД № 3/10, в частта, касаеща произнасянето, с пострадал И. В. И.. ОПРАВДАВА подсъдимия М. В. Б. по обвинението по чл. 142 а, ал. 4 вр. ал. 1 НК, за това, че за времето от 27.07.2009 г до 28.07.2009 г, в гр. Р., противозаконно е лишил от свобода пълнолетната И. В. И., като деянието е извършено по начин, мъчителен за пострадалата. Копие от решението да се изпрати на Началника на З., гр. Б.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: