4 Опр. ч.т.д.970/10 на ВКС- ТК, ІІ ро отд. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 207 гр. София,15.02.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦАКОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 970 по описа за 2010г. Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „О. Б. банка”-гр. София срещу определение № 401 от 16.06.2010 г. по ч. гр. д. № 478/2010 г. на ОС-гр.Д., с което е потвърдено постановеното от Балчишки районен съд разпореждане№ 834 от 28.08.2009 г. по ч. гр. д. № 440/ 2009 г. за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 , т.2 ГПК срещу Ю. С. Р. и Е. Г. Р. и двамата от[населено място], общ. Б., обл. Д.. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че са налице значими за спора правни въпроси, които, с оглед изложеното в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са за това, какво следва да е съдържанието на извлечението от търговските книги на банката , за да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника , както и следва ли последното да се установява и в самия договор за банков кредит. Според жалбоподателя, на посочените въпроси в обжалваното определение са дадени отговори , които са в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава първоинстанционното разпореждане за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, въззивният съд е приел, че банката-заявител се явява кредитодател на Ю. С. Р. по Договор за отпускане на потребителски кредит за сумата от 10 000 лева с падеж за издължаване до 25.05.2015 г. . В приложения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 т.2 от ГПК документ-извлечение от счетоводните книги на О., обаче не става ясно, кога е преустановено плащането на вноските от страна но длъжника Ю. С. Р. по договора за потребителски кредит, колко вноски с настъпил падеж не са платени и от тук налице ли са предпоставките за предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита. По поставените от жалбоподателя материалноправни и процесуални въпроси относно предсрочната изискуемост на процесния кредит и съдържанието на документа, установяващ вземанията на банката, настоящият състав на ВКС счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е решил въпроса в противоречие с практиката на ВКС по този въпрос, съдържаща се в Определение № 118/24.ІІ.2009 г. по ч. т. д. № 25/2009 г. и Определение № 264/7.V.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на ВКС и ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 693 ОТ 16.11.2009 Г. ПО Ч. Т. Д. № 731/2009 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, която е в смисъл, че представените от банката договор за кредит и извлечение от счетоводната книга на банката на основание чл. 417, т. 2 ГПК, изготвени от нейни длъжностни лица, са редовни от външна страна документи, въз основа на които маже да се издаде заповед за незабавно изпълнение. Частната жалба е основателна. Към заявлението са приложени договор за кредит и извлечение от счетоводната книга на банката на основание чл. 417, т. 2 ГПК, които съдържат данни за кредитополучателя, за поетото задължение, за размера на кредита, за начина и срока на издължаване, за договорните и наказателни лихви, за предсрочната изискуемост и за остатъка от задължението. Налице са документи по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, във връзка с чл. 417, т. 2 ГПК, изходящи от банката, изготвени от оторизирани нейни длъжностни лица, въз основа на които документи следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение. Не може да бъде споделено и становището на решаващия състав, че представеното извлечение няма характер на документ или извлечение от счетоводни книги по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК. Доколкото в закона /както в Гражданския процесуален кодекс, така и в Закона за счетоводството не се съдържа определение на понятието "извлечение от счетоводни книги", нито са поставени специфични изисквания към неговите реквизити, следва да се приеме, че такъв характер има всеки документ, който съдържа информация, базирана на записванията в счетоводните регистри. За да бъде извлечението от счетоводните книги основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, необходимо е същото да е издадено от компетентен орган и да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - длъжник; основание за възникване на вземането; размер на главницата; размер и период на лихвата. В случая, представеният от заявителя документ отговаря на посочените изисквания, тъй като съдържа всички необходими данни, индивидуализиращи претендираното вземане. Относно настъпването на предсрочна изискуемост на целия кредит страните изрично са уговорили в т. 18 ,2 от договора, че същата настъпва при вско неизпълнение на задълженията на длъжника по договора само по волята на банката-заемодател, без да е необходимо същата да уведомява длъжника. При тези доказателства неправилно въззивният съд се е произнесъл по изложените релевантни за делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, че не може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист, тъй като липсва документ, посочен в чл. 417, т. 2 ГПК, удостоверяващ вземането, и не е уважил частната жалба срещу разпореждането, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Определението следва да се отмени и вместо него - да се постанови друго, с което искането да се уважи. Солидалната отговорност на двамата длъжници по потребителския кредит следва от качеството им на съпрузи и от разпоредбата на чл.32 от СК. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски 808,64 лв. (299.38 лв. държавна такса за трите съдебни инстанции и 509.26 лв. адвокатско възнаграждение). Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение № 401 от 16.06.2010г. по ч. гр. д. № 478/2010 г. на Д. окръжен съд и Разпореждане № 834 от 2808.2009 г. по ч. гр. д. № 440/2009 г. на Балчишкия районен съд, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и вместо това разпорежда: ОСЪЖДА Ю. С. Р. ЕГН:[ЕГН] и Е. Г. Р. ЕГН:[ЕГН] и двамата от[населено място] , общ. Б., обл.Д. да заплатят на „О. българска банка „АД-гр. София сумата 8 715,54 лв. - парично задължение по договор за потребителски кредит от 08.06.2007 г., със законната лихва, считано от датата на заявлението 28.08.2009 г. до окончателното изплащане, сумата 757,36 лв. - договорна лихва за периода от 25.02.2009 г. до 27.08.2009 г. и 6,36 лв. - наказателна лихва за периода 25.02.2009 г. - 27.08.2009 г., както и разноски по делото вразмер на 808,64 лв. общо. ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ и ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ за посоченото вземане. ВРЪЩА делото на Балчишкия районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.