Ключови фрази
Обективна отговорност за деликт при или по повод на извършване на работа * експертиза * доказателствена сила на частната експертиза * събиране и проверка на доказателства * международна компетентност на български съд * приложимо право * техническа неизправност на кораб * съдебно-техническа експертиза

20

Р Е Ш Е Н И Е

№ 48

гр. София, 23.07.2020г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№199 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ДНВ ГЛ“ СЕ (DNV GL SE) (с предишни наименования "Германишер Лойд" СЕ и "Германишер Лойд" АГ), вписано в Търговски регистър Хамбург, Федерална Република Германия, срещу решение №176/18.01.2018г. по гр.д. № 1264/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която при постановени частична отмяна и потвърждаване на решение №12/11.01.2017г. по гр.д. № 743/2012г. на Софийски окръжен съд, ГО, 2 състав, касационният жалбоподател е осъден да заплати на основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД следните суми: на Д. Г. Д. – сумата от 130 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, на И. Г. М. – сумата от 110 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, на Я. Н. М. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейната майка К. И. М. и сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейния баща Н. Н. М., на Н. Н. И. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейната майка К. И. М. и сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейния баща Н. Н. М.; на Д. Т. С. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на Т. Т. С. – П. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на В. Я. С. – сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на З. И. Д. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на П. И. И. – сумата от 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на Д. Г. Д. – сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на М. Д. Д. – сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 28 948,30 лв. – обезщетение за имуществени вреди, на Г. Д. Д. – сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 18 767,70 лв. – обезщетение за имуществени вреди, на П. И. Г. – сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на Д. П. Г. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на М. П. Г. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на Г. Г. П. – сумата от 160 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 15 877,35 лв. – обезщетение за имуществени вреди, на Р. Г. П. – сумата от 160 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 5 038,65 лв. – обезщетение за имуществени вреди, на С. Д. Г. – сумата от 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 256,60 лв. – обезщетение за имуществени вреди, на Т. Х. Г. – сумата от 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на С. К. Г. – сумата от 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на М. К. Г. – сумата от 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на Г. К. Г. – сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на С. Г. Н. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на М. Г. Г. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на Г. Ц. Б. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на Н. Ц. Б. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на Ц. И. Ф. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на Р. И. Г. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на И. В. М. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на Н. В. Л. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на М. П. П. – сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на К. П. П. – сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и на Р. П. П. – сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното въззивно решение е постановено при допуснато от въззивния съд нарушение на принципа на равенство в процеса и на свързаното с това негово право на защита, тъй като въпреки многократните му настоятелни и аргументирани искания, не му е дадена възможност да проведе доказване на обстоятелствата от значение за правния спор, а всички негови искания са били неоснователно отхвърлени. Също твърди, че първоинстанционното и въззивното решение са постановени при непълнота на доказателствата. Поддържа още, че приетата по делото съдебно – техническа експертиза не е годно доказателствено средство относно фактите и обстоятелствата, свързани със състоянието и потъването на кораба „И.”. Прави оплаквания относно оставеното без уважение искане за изясняване на фактическата обстановка чрез допускане на допълнителни въпроси към вещите лица. Изразява несъгласие по отношение на приложените от въззивния съд международни нормативни актове, в частност на европейски директиви по отношение на твърдяно непозволено увреждане, което е осъществено на територия на държава, която не е членка на ЕС и по отношение на дейност, която се регулира от правото на същата държава - Република С. Македония. Касационният жалбоподател излага съображения, че не са доказани елементите на фактическия състав на чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД. Поддържа, че не е доказано конкретно противоправно действие или бездействие на твърдения извършител на деликта, което се явява пряка и непосредствена причина за непозволеното увреждане. Поддържа също, че не е доказано наличието на възлагане от негова страна на извършването на определени дейности от твърдения извършител на деликта – инж. Б. Б., както и че не е доказано дължимото от страна на ответника поведение, за да може да се извърши преценка на това кое действие или бездействие се явява противоправно.
Ответниците по касационната жалба Д. Г. Д., И. Г. М., Я. Н. М., Н. Н. И., Д. Т. С., Т. Т. С. – П., В. Я. С., З. И. Д., П. И. И., Д. Г. Д., М. Д. Д., Г. Д. Д., П. И. Г., Д. П. Г., М. П. Г., Г. Г. П., Р. Г. П., С. Д. Г., Т. Х. Г., С. К. Г., М. К. Г., Г. К. Г., С. Г. Н., М. Г. Г., Г. Ц. Б., Н. Ц. Б., Ц. И. Ф., Р. И. Г., И. В. М., Н. В. Л., М. П. П., К. П. П. и Р. П. П., чрез адв.В. В. и адв. доц. д-р П. Б., поддържат, че касационната жалба е неоснователна по същество, тъй като въззивното решение е правилно, законосъобразно и постановено без нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Считат, че не са налице твърдените от касатора нарушения на съдопроизводствените правила, като поддържат, че техническата документация на кораба е била предоставена по официален ред от македонската държава на българските разследващи органи, които са я ползвали и са направили служебен превод. Сочат, че самите първични документи са приобщени към делото от Софийски окръжен съд и назначените в настоящото производство вещи лица са ползвали същата техническа документация, истинността на която не е била оспорена, а не експертните заключения на експертизите, назначени и приети от Охридския съд и от НСлС. Изтъкват, че вещите лица са се основали на своите специализирани знания и опит, а не на анализите на други експертизи, като тяхното заключение не е било оспорено. Излагат съображения, че ако е останала друга, неприобщена документация по делото, това е пропуск на защитата на ответника - настоящ касатор, който е следвало да попълни делото с доказателствата, които счита за относими. Поддържат, че международна съдебна поръчка се възлага, когато следва да се извърши разпит, експертиза, оглед и други властнически действия, които българският съд няма правомощия да извърши в рамките на чужда юрисдикция, а в случая става въпрос за събиране на частни документи, които следва да се представят от заинтересуваната страна. Твърдят, че човешките действия и пропуски, довели до потъването на кораба, се установяват от съдържанието на самите сертификати, издадени от инж. Б. Б.. Поддържат, че след като техническото досие на кораба при класификационното дружество изцяло липсва, това неизменно води до заключение за немореходност на плавателния съд още преди инцидента.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, позовавайки се на Регламент (ЕО) № 864/11.07.2007г. на Европейския парламент и на Съвета (Р. II), е приел, че българското право е приложимото право по спора за обезвреда на имуществените и неимуществени вреди, претърпени от наследниците на лицата, починали при потъването на кораба „И.” на 05.09.2009г. в Охридското езеро. По първия спорен въпрос – дали ответникът „ДНВ ГЛ" СЕ е имал задължение за надзор и обезпечаване на техническата изправност на процесния кораб, решаващият съд, на основание споразумение №02 – 8031/20.06.2007г., сключено между Министерството на транспорта и съобщенията на Република Македония и „ДНВ ГЛ“ СЕ (с предишно наименование „Германишер Лойд” АГ), е приел, че дружеството се е задължило да извършва законоустановените функции и сертификационни услуги, свързани с оценката на състоянието на регистрираните в Република Македония кораби, с цел определяне на съответствието им с приложимите изисквания на международните конвенции, кодекси и национални изисквания, както и издаването на съответните сертификати. Според апелативния съд при възлагането на тези дейности Министерството е съобразило, че като немско юридическо лице „ДНВ ГЛ“ СЕ ще прилага не само международното и общностното право, но и наложилите се при приложението на общностното право добри професионални и търговски практики, както и търговските обичаи. В тази връзка е споделил извода на първоинстанционния съд, че извършваната от ответника дейност по технически надзор на плавателните съдове и установяване способността им за плаване се подчинява както на Международния кодекс за безопасно управление на корабоплаването (ISMC), така и на нормативните изисквания в общностното право и по – конкретно на Директива № 94/95/ЕО относно плавателните съдове с развлекателна цел и Директива № 2006/87/ЕО относно техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища. С оглед на това е заключил, че страните по споразумението сами са определили приложимото право относно техническите предписания, правила и критерии, от които следва да се води „ДНВ ГЛ“ СЕ, на което е била възложена функцията по инспекция и надзор на кораба „И.“.
По втория спорен въпрос – дали инцидентът е настъпил вследствие противоправното и виновно бездействие на лица, оправомощени от ответника, въззивната инстанция е приела, че е осъществен фактическият състав на чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД. Решаващият състав е посочил, че съгласно споразумение № 02 – 8031/20.06.2007г. дейностите по инспекциите се осъществяват или пряко надзирават от инспектори, упълномощени от „Германишер Лойд” АГ. В тази връзка е приел, че ответното дружество е възложило на инж. Б. Б. функцията по инспекция и надзор на кораба „И.”, с оглед подписването на всеки един от сертификатите в качеството му на представител (инспектор) на „Германишер Лойд” АГ и използването на печата на дружеството. Въз основа на представените по делото временен сертификат от 15.07.2006г., три сертификата за годност за плаване на кораба „И.” в Охридското езеро, издадени от инж. Б. Б. съответно на 27.07.2007г., 31.05.2008г. и 23.05.2009г., както и на три доклада от инспекции, извършени от инж. Б. Б. през периода от 2006г. до 2009г., апелативният съд е приел, че със знанието на ответното дружество чрез овластеното от него лице е допуснато един изцяло негоден и изключително опасен за пътниците кораб да извършва плаване в акваторията на Охридското езеро. Позовавайки се на заключението на вещите лица по проведената комплексна съдебно – техническа експертиза, въззивният съд е приел, че преките и непосредствени причини за потъването на кораба „И.” включват комплекс от неизпълнени задължения и мероприятия, произтичащи от действащите правила и норми на местното законодателство, както от страна на капитана/ корабособственика, така и от контролните органи, които с оглед тяхната значимост са: 1/неосъществен надлежен и обективен контрол от компетентните македонски органи, вкл. и чрез юридически лица, на които е възложена тази дейност, в резултат на което процесният кораб е плавал с пътници, надхвърлящи максимално допустимия брой, в разрез с предписанията за начина на тяхното разположение на борда; 2/лоша техническа поддръжка, причинила неизправното състояние на системата за управление на кораба, довело до негодното му за плаване състояние; 3/неправилни действия с механизмите за управление на кораба в момента на критичната ситуация. С оглед на това апелативният съд е заключил, че обезпечително – гаранционната отговорност на ответника следва да бъде ангажирана поради неизпълнение на правното му задължение чрез своите служители или представители да контролира годността на плавателните съдове в акваторията на Охридското езеро, като не разрешава тяхното плаване, в случай че не отговарят дори и на минимално установените в практиката изисквания за безопасност на кораба. Изтъкнал е, че „ДНВ ГЛ“ СЕ чрез овластените от него лица, включително и чрез инж. Б. Б., е следвало да установи несъответствията на плавателния съд с изискванията за безопасност и да не издава сертификат за годност на кораба за плаване до тяхното отстраняване. С оглед на това въззивният съд е заключил, че е налице пряка причинно – следствена връзка между вредоносните последици, настъпили от потъването на кораба – смъртта на петнадесет български граждани, и виновното противоправно поведение на овластено от ответника лице, допуснало извършването на плаване от изцяло негоден кораб.
Решаващият състав на Софийски апелативен съд изцяло е възприел фактическите изводи, до които са достигнали вещите лица по приетата по делото съдебно – техническа експертиза. Изтъкнал е, че вещите лица са се запознали с всички материали по делото, включително и поради изричното искане на ответника - настоящ касатор с данните, обективирани в заключението на съдебно – техническата експертиза, назначена от НСлС. С оглед на това е изложил съображения относно липсата на нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, изразяващо се в недопускане изслушването на повторна СТЕ. Счел е за неоснователни и доводите на ответника за наличието на процесуално нарушение поради недопускане на искането за служебно изискване на информация за техническата документация на кораба и за лицата, компетентни да осъществяват надзор на плавателната дейност в Охридското езеро в момента на инцидента. Приел е за неоснователно и твърдението, че не е допуснато събирането на свидетелски показания на чуждестранни граждани, като е посочил, че процесуалният представител на ответника изрично е поискал тези свидетели да бъдат „заличени”.
Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, апелативният съд е съобразил като относими претърпените от всеки от ищците морални болки и страдания вследствие смъртта на техните наследодатели, възрастта им и тази на загиналите, съществувалите отношения между ищците и пострадалите, здравословното състояние и индивидуалната психологическа реакция, както и обществено – икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането и наложилите се морални норми в обществото. С оглед събраните по делото гласни доказателства и медицинска документация е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди е в размер, както следва: 110 000 лв. – за И. Г. М.; 120 000 лв. – за П. И. И.; по 130 000 лв. – за Д. Г. Д., Я. Н. М., Н. Н. И., Доля Т. С., Т. Т. С. – П., З. И. Д., Д. П. Г., М. П. Г., С. Г. Н., М. Г. Г., Г. Ц. Б., Н. Ц. Б., Ц. И. Ф., Р. И. Г., И. В. М., Н. В. Л.; по 140 000 лв. – за В. Я. С., Д. Г. Д., М. Д. Д., Г. Д. Д., П. И. Г., Г. К. Г., М. П. П., К. П. П., Р. П. П.; по 150 000 лв. – за С. Д. Г., Т. Х. Г., С. К. Г., М. К. Г.; по 160 000 лв. – за Г. Г. П. и Р. Г. П.. По отношение на предявените искове за имуществени вреди, въззивният съд е приел, че обезщетение се дължи: на М. Д. Д. в размер на 28 948,30 лв. и на Г. Д. Д. в размер на 18 767,70 лв., представляващи месечна издръжка в размер на 200 лв., дължима от датата на инцидента до настъпването на пълнолетие; на Г. Г. П. в размер на 15 877,35 лв.; на Р. Г. П. в размер на 5 038,65 лв., както и на С. Д. Г. в размер на 256,60 лв., представляваща извършени разходи за лечение.
С определение №46/21.01.2020г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на САС, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за
произнасяне по процесуалноправните въпроси: Възможно ли е да бъде изготвено експертно заключение по техническа експертиза без вещите лица да имат достъп нито до обекта на изследването, нито до техническата документация за него? Възможно ли е експертно заключение по едно гражданско дело да се основава/ базира на експертно заключение, допуснато и изготвено в друго производство?
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:
Съгласно задължителни разяснения в т.10 от ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГТК на ВКС допускането на експертиза може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са нужни специални знания и се налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението, тъй като вещото лице субсумира фактите, установени по делото към тези правила на практиката и научната теория, за да направи фактически изводи, релевантни за изхода на спора. Посредством експертните заключения се установява значението на определени факти и процеси за спорното правоотношение, механизмът на протичане на тези процеси и други, което дава възможност на съда да разреши конкретния правен спор, макар да не разполага със специални знания в определена област. Съгласно чл.6 ал.2 от Наредба №10 за съдебните и арбитражните експертизи при назначаване на експертизата съдът е длъжен да посочи обекта и задачата на експертизата и материалите, които се предоставят на вещото лице. В решение №356 от 30.03.1955г. по гр.д.№1208/1955г. на ВС, І г.о., решение №1072 от 06.07.1956г. по гр.д.№4267/1956г. на ВС, ІІ г.о., решение №174 от 13.01.2016г. по т.д.№3122/2014г. на ВКС, ТК, І т.о се приема, че вещото лице трябва да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени доказателства, но не и на база на странични данни или предположения. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Когато към материалите за експертизата са включени документи, чертежи или други вещи, които не са представени като доказателства по делото, съдът задължава страната или третото лице, в държане на които са тези материали да предоставят достъп на вещото лице до тях. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност. Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително / решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./
Поставената на експертизата задача може да е свързана с изясняване на механизма на произшествие или причини за възникване на авария, или установяване състоянието към минал момент на сграда или вещ, които са били разрушени или видоизменени преди образуването на исковото производство. Много често в тези хипотези извършването на оглед на съответния обект или съоръжение, или на мястото на произшествието не е възможен или е безпредметен, доколкото те не са запазени в състоянието, което е от значение за разрешаването на конкретния правен спор. Във всеки отделен случай съдът следва да прецени дали съществуват достатъчно други писмени, гласни или веществени доказателства , които позволяват на вещите лица да формират изводи по поставената задача въпреки липсата на възможност за оглед на обект или местопроизшествие. Такива доказателства например са официални свидетелстващи документи, съдържащи данни за механизма на произшествието или за техническите характеристики на обекта, видеозаписи, снимков материал и други. Ако при наличните данни вещите лица не са в състояние да изяснят възникналите специфични въпроси, решението следва да се основе на останалите събрани доказателства, съдържащи данни за последователността/ механизма на осъществяване на релевантните за спора факти, респективно на установените в ГПК правила за последиците от недоказването на определен факт. / решение №103 от 04.07.2017г. по гр.д. №4405/2016г. на ВКС, ГК, I г.о./
С оглед изложеното на първия поставен процесуалноправен въпрос следва да се отговори, че е възможно да бъде изготвено експертно заключение по техническа експертиза без вещите лица да имат достъп до обекта на изследването или до техническата документация за него. Принципите за установяване на обективната истина и непосредственост налагат при възможност вещите лица да извършат оглед на обекта и проверка на наличната техническа документация. Когато обаче обектът не съществува или не е запазен в състоянието, което е от значение за спора, съответно ако документацията не се съхранява, експертизата може да се основе на други писмени, гласни или веществени доказателства, които позволяват на вещите лица да формират изводи по поставената задача въпреки липсата на възможност за оглед на обекта.
По втория процесуалноправен въпрос относно доказателствената сила в гражданския процес на експертизите, назначени в досъдебното производство, следва да се съобрази практиката, формирана с решение №66/12.03.2015г. по гр.д.№5839/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №43 от 16.04.2009г. по т.д.№648/2008г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение №43 от 15.03.2011г. по т.д.№414/2010г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение №36 от 28.02.2012г. по т.д.№319/2011г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение №29 от 14.05.2016г. по т.д.№94/2015г. на ВКС, ТК, І т.о. и други. В изброените решения се приема, че за гражданския съд е задължителна за съобразяване само присъдата на наказателния съд и то по въпросите, изрично посочени в чл.300 от ГПК /извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца/, като в тези случаи законодателят е ограничил приложението на принципите на непосредственост /чл.11 от ГПК/ и свободно формиране на вътрешното съдийско убеждение /чл.12 от ГПК/. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събирани доказателства в хода на досъдебното, респективно наказателното производство. В решение №133/04.04.2012г. по гр.д.№1243/2011г. на ВКС, ГК, IІ г.о., се приема,че разпоредбите на раздел ІV от глава ХІІІ от ГПК /отм./ изключват процесуалната възможност заключение, дадено пред друг орган на съдебната власт – орган на досъдебно наказателно производство или прокуратура, да се цени в общия исков процес като експертно заключение, без вещото лице да е определено от съда, без да е спазена процедурата по чл.160 от ГПК /отм./ и без заключението да е прието от решаващия делото граждански съд. Процедурата, уредена в процесуалния закон, гарантира освен непосредственото възприемане от страните на депозираното заключение, така и правото на защита на страните и дадената им в тази насока възможност, както да задават въпроси на вещото лице, така и да оспорят заключението по предвидения ред.
В решение №214/2013 от 29.05.2014г. по т.д.№992/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., се приема, че частната експертиза не съставлява годно доказателствено средство и за да се позове на експертно заключение по разрешения в същата въпрос, изискващ специални знания, съдът следва да допусне нарочна съдебна експертиза и надлежно да събере същата като доказателство в рамките на исковото производство. Отговорът е предпоставен от принципа за публичност и непосредственост, въведен с чл.11 от ГПК, във връзка с чл.195 от ГПК и чл.200 от ГПК. Частната експертиза би могла да се ползва като доказателствено средство само с изричното съгласие на всяка от страните, на каквото съгласие не би могло да се приравни липсата на изричното й оспорване от страната, на която се противопоставя. Дори и при съгласие на страните, обаче, с оглед избягване на симулативност в процеса, съдът и в съответствие с чл.202 от ГПК би могъл да откаже да я цени. Настоящият съдебен състав изцяло споделя даденото разрешение и намира, че същото е относимо и към експертизи, назначени в други производства. Същите могат с изрично съгласие на страните да се приемат като писмени доказателства ведно с приложенията към тях, но те ще имат доказателствената сила на частни писмени документи, а не на приети по делото експертни заключения. Назначените по делото вещи лица не могат да основават заключенията си на изводите на вещи лица, назначени в други производства, а следва да направят самостоятелни изводи по поставените им въпроси. Те могат да ползват данни от други експертизи относно значими за спора факти / извадки от скици, регулационни планове, техническа документация/, ако страните не са ги оспорили като доказателства, но следва да ги подложат на самостоятелна преценка и така да дадат отговор на поставените им въпроси, а не да възпроизвеждат констатациите на експертите, назначени в други производства.
По същество на касационната жалба
Касаторът поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалното правило на чл.266 ал.3 от ГПК оставяйки без уважение неговите доказателствени искания, които са направени своевременно пред първата инстанция, но неоснователно не са били допуснати от първоинстанционния съд. Твърди, че вследствие на това процесуално нарушение, както и на неправилното кредитиране на приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза, решението на въззивния съд е постановено при непълнота на доказателствата и въззивният съд е стигнал до неправилни изводи относно състоянието на процесния кораб и механизма на настъпване на инцидента.
Съставът на ВКС намира, че въведените касационни основания за отмяна на въззивното решение са налице.
Своевременно с отговора на исковата молба ответното дружество е поискало да бъде назначена съдебно - техническа експертиза, която да извърши оглед на плавателния съд „И.“ и след като се запознае със събраните по делото доказателства, оригиналните технически документи за плавателния съд и извършените във връзка с регистрирането му вписвания в Пристанищната администрация Охрид, както и евентуално с документацията, ако съществува такава, свързана с действията по изваждането му от езерото, да отговори на формулираните от ответника –настоящ касатор въпроси. Със същата молба дружеството е направило искане към съда да изиска чрез Министерство на правосъдието на РБ със съдебна поръчка служебно от Министерство на транспорта и съобщенията на Република С. Македония: удостоверение за съдържанието на всички записи относно плавателния съд „И.“, налични в макендонската Пристанищна администрация и заверени преписи от техническата документация на плавателния съд, включително планове и офсетни таблици на корпуса, план на общото разположение и план на резервоарите, книга относно стабилността. Същите искания са направени отново в молба от 27.11.2014г., в първото съдебно заседание по делото на 27.11.2014г., както и в молба от 17.12.2014г., като в последната изрично е допълнено, че следва да бъде назначена експертиза, при която вещите лица е необходимо да работят както въз основа на допуснатите и събрани в това производство доказателства, така и на база на оригиналните технически документи за плавателния съд и извършените във връзка с регистрирането му вписвания в Пристанищната администрация – Охрид и в Югорегистъра, както и на документацията, свързана с действията по изваждането му от Охридското езеро, а също и въз основа на оглед на плавателния съд на мястото, където се намира в момента. Искането се поддържа и в молба от 16.01.2015г. и в съдебно заседание на 28.01.2016г. С определението си по чл.140 от ГПК от 01.09.2014г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответника за изискване чрез съдебни поръчки на информация и документи от посочените от него институции в Република С. Македония / без да изложи мотиви за това/, а след това с определение от 04.02.2015г. съдът отново е оставил това искане без уважение с мотива, че поставените въпроси са неотносими към спора.
Въпреки изричните оплаквания във въззивната жалба и отправеното искане за събиране на доказателствата във въззивното производство, въззивният съд не е отстранил допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение, което се изразява в неправилния отказ да бъде изискана техническата документация на кораба чрез съдебна поръчка. Искането е направено своевременно, същото е процесуално допустимо и е относимо към предмета на спора, доколкото изходът на производството по предявените претенции за обезщетение е обусловен от установяването на параметрите на процесния плавателен съд, неговата техническа изправност и причините за настъпването на инцидента, при който са загинали петнадесет български граждани.
С определение от 21.04.2017г. по реда на чл.267 от ГПК въззивният съд е оставил без уважение направените във въззивната жалба доказателствени искания, като е дал възможност на дружеството – въззивник в срок до 15.07.2017г. да се снабди само с поисканите с въззивната жалба документи от Министерство на транспорта и съобщенията на Република С. Македония и да представи същите в заверен препис и превод, като при неизпълнение в срок е указал, че делото ще се разгледа без тези доказателства.
Неправилен е изводът на състава на САС, че международна съдебна поръчка за събиране на допустими доказателствени средства се възлага, само когато е невъзможно или изключително трудно в разумен срок страните сами да представят относимите за правилното решаване спора доказателства. Международна съдебна поръчка се възлага, когато трябва да се събират доказателства в друга държава, като именно обстоятелството, че тези доказателства се намират извън държавата на сезирания със спора съд, поражда за страните затруднение да се снабдят с тях и обосновава нуждата от съдействието на съда за събирането им. В допълнение следва да се изтъкне и фактът, че ответникът е предприел опит по свой почин да се снабди с техническата документация на кораба, като с молба от 30.04.2015г. е поискал издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Министерство на транспорта и съобщенията и пред Пристанищна администрация на Република Македония за снабдяване с Удостоверение за съдържанието на всички записи относно плавателния съд „И.“, налични в макендонската Пристанищна администрация и заверени преписи от техническата документация на плавателния съд, включително планове и офсетни таблици на корпуса, план на общото разположение и план на резервоарите, книга относно стабилността. С определение от 18.05.2015г. искането за издаването на съдебно удостоверение неоснователно е оставено без уважение от първоинстанционния съд с мотива, че на този етап не се налага снабдяване с посочените документи, които да послужат за изготвяне на експертизата.
Не може да бъде споделен и изводът на въззивния съд, че доколкото за ответника е съществувало правно задължение за контрол на техническата изправност на кораба, становището му, че не разполага с документация относно техническото състояние на кораба е допълнителен аргумент за неизпълнение на задължението му за извършване на инспекция. Разпоредбите на представения по делото Закон за вътрешното корабоплаване, уреждащ вътрешното корабоплаване и сигурността на плаването във вътрешните води на територията на Република С. Македония, идентифицирането, вписването и отписването на плавателни съдове, екипажите на плавателните съдове, поведението в случай на инцидент, надзорът и други въпроси във връзка с вътрешното корабоплаване, не установяват задължение за лицата, извършващи инспекционен надзор по сигурността на вътрешното плаване, да съхраняват техническата документация на проверяваните от тях плавателни съдове.
Неправилно въззивният съд е счел, че самият въззивник е поискал експертизата да бъде изготвена въз основа на данните, обективирани в представената от него техническа експертиза, назначена по следствено дело №124/2009г. на Национална следствена служба. Обстоятелството, че в проведеното на 27.11.2014г. съдебно заседание ответникът е представил тази експертиза и е изразил съгласие същата да се ползва от вещите лица при изпълнение на тяхното заключение, не може да се приравни на отказ от направеното искане за приобщаване на техническата документация на кораба към доказателствения материал по делото. Като проявление на диспозитивното начало в гражданския процес страната има право да избере средствата за своята защита, включително и да предяви в условията на евентуалност своите доказателствени искания към съда, който е длъжен да се произнесе по тях в последователността, в която са направени и само при наличие на пречки за събирането на предпочитаните доказателствени средства, може да уважи направените като евентуални доказателствени искания. В настоящата хипотеза ответникът по предявените искове последователно е поддържал искането експертизата да се изпълни след оглед на кораба и проверка на неговата техническа документация, както и искането си за извършване на съдебни поръчки, като тези искания неоснователно са оставени без уважение от първоинстанционния съд. Още повече, че при изпълнение на техническа експертиза проверката на техническата документация, когато такава е възможна, би осигурила в пълна степен обективността на извършеното изследване и съдът по свой почин е следвало да възложи тази проверка на вещите лица, дори и страните да не бяха направили изрично искане.
Следва да се отбележи, че изпълнението на съдебно - техническата експертиза въз основа на приложенията към техническата експертиза по следствено дело №124/2009г. на Национална следствена служба /включващи чертежи, данните за хидростатичните елементи, пантокарените и другите приложения/ само по себе си не съставлява нарушение на реда за изпълнение на съдебни експертизи, установен в чл.195 и сл. от ГПК и Наредба №10 за съдебните и арбитражните експертизи. Тези приложения са представени от ответника като писмени доказателства, ведно със съдебно - техническата експертиза и не са оспорени от ищците. Неоснователни в тази връзка са твърденията на касатора, че експертизата е извършена само въз основа на издадените от инж. Б. Б. сертификати, без вещите лица да имат каквато и да е документация и конструктивна и техническа информация за кораба. Вещите лица не са възпроизвели изводите на представената по делото съдебно – техническа експертиза по сл. дело №124/2009г. на Национална следствена служба, изготвена от други вещи лица, а са изпълнили задачите си, като са взели предвид всички представени по делото доказателства, включително чертежите, данните за хидростатичните елементи, пантокарените и другите приложения към експертизата, и съответно са формирали самостоятелни изводи по поставените им въпроси въз основа на притежаваните от тях специални знания. След като никоя от страните не е оспорила съответствието на чертежите с оригиналната техническа документация на кораба, тези приложения могат да служат като материал за изпълнение на съдебно – техническа експертиза, но само при изрично съгласие на страните или при положение, че оригиналната техническа документация в нейната цялост не се съхранява. Принципът на непосредственост налага при възможност за достъп до оригиналната техническа документация на обекта на експертизата, вещите лица да работят с нея, а не с извадки или преписи, в които тя е възпроизведена.
В случая от представеното от ответника писмо изх.№ Су 03/250-1 от 07.12.2015г., издадено от председателя на Основен съд Охрид, се установява, че техническата документация на кораба е била приложена към наказателно дело К №165/2010г. на същия съд срещу обвиняемите С. Ф. и Б. Б., като е била върната на Пристанищна администрация /Охридската капитания/. При тези данни въззивният съд е следвало да изпълни задължението си по чл.7 ал.1 от ГПК да съдейства на въззивния жалбоподател за попълване на делото с относимите доказателства и да изиска техническата документация на кораба, както и да назначи експертиза, която да извърши проверка на изисканите от ответника документи.
Неоснователни са доводите на касатора за неправилно определяне на приложимия закон по отношение на изискванията, на които трябва да отговаря процесният кораб и дейностите по неговата експлоатация и надзор. Въззивният съд е приел, че извършваната от касатора дейност по техническия надзор на плавателните съдове се подчинява освен на установените в Международния кодекс за безопасно управление на корабоплаването /ISMC/ правила, така и на нормативните изисквания, уредени в общностното право и в частност на Директива 94/95/ЕО относно плавателните съдове с развлекателна цел и Директива 2006/87/ЕО относно техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища. Макар да е приел за приложими изброените нормативни актове, съдът не се е позовал на нарушение на техни разпоредби във връзка с надзора на процесния плавателен съд или на неизпълнение на задължения на касатора като класификационна организация, произтичащо от тези нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл.17 от Регламент (ЕО)№864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения при оценяване поведението на лице, чиято отговорност се търси, фактически и доколкото е целесъобразно, се отчитат разпоредбите за сигурност и правилата за поведение, които са в сила към момента и мястото на настъпване на вредоносния факт. Макар, че е определил като приложимо към деликта българското право, в съответствие с разпоредбата на чл.17 от Регламент Р. ІІ и със становището на ответника, въззивният съд е съобразил Закона за вътрешното корабоплаване на Република С. Македония относно реда за извършване на инспекционните работи по сигурността на вътрешното плаване, относно задълженията на лицата, извършващи инспекционен надзор и относно изискванията към годността на плавателните съдове, плаващи под македонски флаг.
Въпреки липсата на изрично оплакване в касационната жалба относно приложението на българското право и в частност разпоредбите на чл.45, чл.49 и чл.52 от ЗЗД, установяването на приложимото към спора материално право е задължение на съда, сезиран със спора, съответно настоящият състав следва да извърши и проверка на изводите на въззивния съд относно приложението на българското право към процесното правоотношение. Както правилно е посочил въззивният съд приложимото материално право при случаи на непозволено увреждане с международен елемент, настъпили след 11 януари 2009г., следва да бъде определено от българския съд по правилата на Регламент (ЕО)№864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения / Регламент Р. II/, освен когато са налице изключенията на чл.1 пар.2 и пар.3 от регламента. Съгласно разпоредбата на чл.4 пар.1 от Регламент Р. II приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Задължително тълкуване на тази разпоредба е дадено с решение от 10.12.2015г. по дело С-350/14 на С., съгласно което разпоредбата на чл.4, пар.1 от Регламент (ЕО) №864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от пътнотранспортно произшествие, следва да се тълкува в смисъл, че вреди, които са свързани със смърт на лице при такова произшествие, настъпило в държавата членка на сезирания съд и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава членка, трябва да се квалифицират като "непреки последици" от това произшествие по смисъла на посочената разпоредба.
Предвид безспорното по делото обстоятелство, че родствениците на ищците са загинали при инцидента с плавателния съд „И.“, настъпил на територията на Република С. Македония, то тази държава следва да се счита за държавата, в която е настъпила непосредствената вреда. Съответно приложимо към процесното правоотношение по силата на общото правило на чл.4, пар.1 от Регламент Р. ІІ би било македонското, а не българското материално право. В случая обаче е налице изключението по чл.14 пар.1 от Регламента, а именно извършен чрез конклудентни действия избор на приложимо право от страните по спора. Конклудентният избор на приложимо право е валиден само ако произтича с достатъчна степен на сигурност от обстоятелствата по случая. Когато и двете страни използват по време на процеса една и съща правна терминология, позовават се на едни и същи правни норми, които считат за приложими към спора и претендират последиците на едно и също приложимо материално право, следва да се приеме, че е налице избор на приложимо право. В настоящата хипотеза нито в отговора на исковата молба, нито в по – късен момент от производството ответникът се е противопоставял на приложението на българското материално право, на което се позовават ищците, не е възразил и срещу дадената с доклада правна квалификация на предявените искове, определена от първоинстанционния съд според разпоредбите на българското право. Самият ответник се е позовал на разпоредбите на чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД, обсъждайки елементите на фактическия състав на деликтната отговорност според българския материален закон, включително и се позовавал в писмените си защити и жалбите си на съдебна практика по приложението на тези разпоредби, което е категорична индиция за избор от двете страни по спора на българското право като приложимо към процесното непозволено увреждане /lex voluntatis/. Този извод не се променя от обстоятелството, че ответникът е използвал термина „приложимото македонско право“, като е изтъквал, че по отношение на режима на конкретния кораб и на задълженията и отговорностите на лицата, извършващи инспекционен надзор по сигурността на вътрешното плаване в Република С. Македония, приложение има само и единствено македонският Закон за вътрешното корабоплаване. Съгласно разпоредбата на чл.17 от Регламент Р. ІІ разпоредбите за сигурност и правилата за поведение по мястото на настъпване на вредоносния факт се съобразяват винаги, независимо от това, материалното право на коя държава ще бъде определено като приложимо към деликта, съответно позоваването на ответника на тези правила и разпоредби не може да се приеме като противопоставяне на приложението на българското материално право към останалите елементи на процесното правоотношение. Поради това следва да бъде споделен крайния извод на въззивния съд, че българското право е приложимото право по спора за обезвреда на имуществените и неимуществени вреди претърпени от близките на лицата, загинали при потъването на кораба „И.” на 05.09.2009г. в Охридското езеро.
Неоснователно е оплакването на касатора, че по делото липсват доказателства, че именно той е страна по представения по делото договор с Македонската държава. С представеното по делото Споразумение № 02-8031/20.06.2007г., сключено между Правителството на Република Македония, представлявано от Министерство на транспорта и съобщенията и „Германишер Лойд“, дружеството е било оправомощено да извършва законоустановените функции и сертификационни услуги, обхващащи оценката на състоянието на регистрираните в Република Македония кораби, с цел да се определи тяхното съответствие с приложимите изисквания на Международните конвенции, кодекси и/или национални изисквания, както и издаването на съответните сертификати. Обстоятелството, че в договора не е посочена правноорганизационната форма на дружеството, а само неговото фирмено наименование, не променя извода за идентичност. Безспорно е установено и правоприемството между касатора и „Германишер Лойд“ АГ, Х., преобразувано в „Германишер Лойд“ СЕ, Х..
Неоснователно е и касационното оплакване за необоснованост на извода на въззивния съд, че е налице възлагане на дейността по инспекция и надзор на процесния плавателен съд от страна на „Германишер Лойд“ АГ, преобразувано в „ДНВ ГЛ“ СЕ (DNV GL SE), на инженер Б. Б., който е издал представените по делото сертификати за годност за плаване на кораба „И.“. Правилно съставът на САС е приел, че след като по силата на сключения с Министерството на транспорта и съобщенията на Република Македония договор от 20.06.2007г. ответното дружество е поело задължението за осъществяване надзора относно годността на плавателните съдове, плаващи под македонски флаг, правно обосновано е да се приеме, че то е осъществявало тези дейности съобразно поетите договорни задължения. Същевременно от представените по делото временен сертификат от 15.07.2006г., както и три сертификата за годност за плаване на кораба „И.” в Охридското езеро, издадени от Б. Б. съответно на 27.07.2007г., 31.05.2008г. и на 23.05.2009г., а също и три протокола от извършени инспекции, се установява, че дейността по инспекция и надзор на процесния плавателен съд е осъществявана от инж. Б. Б., сръбски гражданин, който при изпълнението й се е легитимирал като представител / инспектор/ на „Германишер Лойд“ /във всеки от сертификатите е посочено името на дружеството и е използван негов печат/. Ответникът не сочи други лица, чрез които да е осъществявал функциите, възложени му от Министерството на транспорта и съобщенията на Република Македония със Споразумение №02-8031/20.06.2007г., включително и по отношение на процесния кораб. Същевременно се установява, че дружеството е било уведомявано за извършваните от инж. Б. действия по инспекция и надзор, като не се е противопоставило на тези действия, а е издало фактура №186002706/11.10.2008г. за извършена инспекция на кораба „И.“. Съвкупната преценка на така установените факти налага извода, че на инженер Б. Б. е била възложена дейността по инспекция и надзор на процесния плавателен съд, в качеството му на инспектор на „Германишер Лойд“ АГ. Този извод не се опровергава и от обстоятелството, че трудовият договор, с който е назначен за контрольор /инспектор/ на „Германишер Лойд“, е сключен не с ответното дружество, а с „Германишер Лойд Аустрия ГмбХ“, със седалище В., А.. Съгласно задължителните разяснения в т.3 на ППВС №17/1963г., което доразвива ППВС №7/58г. и ППВС №4/25.05.1961г. по въпроса за отговорността по чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД, когато организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи на предприятие, чиято работа се извършва от работниците на друго предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва. С оглед на това обстоятелството, че възложената на „Германишер Лойд“ АГ /с ново наименование „ДНВ ГЛ“ СЕ (DNV GL SE)/ дейност по инспекция и надзор е била осъществявана от служители, назначени в различни предприятия от групата „Германишер Лойд“, не може да освободи дружеството – касатор от отговорност за вредите, причинени от тези лица при изпълнение на същата дейност. Не следва да бъдат споделени доводите на касатора, че той не е организирал и ръководил извършената от инж. Б. Б. дейност. Не са представени доказателства, че дейността по надзора относно годността на плавателните съдове, плаващи под македонски флаг, е била ръководена и организирана от друго дружество, различно от касатора, / и в частност от „Германишер Лойд Аустрия ГмбХ“/, нито такава възможност е предвидена в Споразумение №02-8031/20.06.2007г. Същевременно от трудовия договор на инж. Б. се установява, че му е възложено да извършва не само дейности в кръга на осъществяваните от неговия пряк работодател „Германишер Лойд Аустрия ГмбХ“, а да работи като контрольор за Група „Германишер Лойд“ в Ю., както и да осъществява и други дейности, които са подходящи и отговарящи на възрастта и уменията му във всички области, в които работи Група „Германишер Лойд“.
Останалите касационни оплаквания не следва да се обсъждат в настоящото производство, защото те са свързани с обстоятелствата относно състоянието на процесния плавателен съд към момента на издаване на представените по делото сертификати за годност за плаване и към датата на произшествието, както и относно механизма на настъпване на произшествието с плавателния съд, за установяването на които не са събрани всички относими доказателства.
Неправилният извод на въззивния съд за отсъствие на предпоставките по чл.266 ал.3 от ГПК, обуславящи допускането на доказателства, останали несъбрани от първоинстанционния съд, както и неизпълнението на задължението му по чл.7 ал.1 от ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, е лишил касатора - ответник по исковете от възможността да защити правата си. Това процесуално нарушение налага отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на основание чл.293 ал.3 от ГПК. При новото разглеждане на делото следва да бъдат извършени съдопроизводствени действия по изготвяне на съдебни поръчки относно изискването на техническата документация на плавателния съд „И.“ от Министерство на транспорта и съобщенията на Република С. Македония, съобразно искането на касатора: удостоверение за съдържанието на всички записи относно плавателния съд „И.“, налични в макендонската Пристанищна администрация и заверени преписи от техническата документация на плавателния съд, включително планове и офсетни таблици на корпуса, план на общото разположение и план на резервоарите, книга относно стабилността. Следва да бъде назначена и нова съдебно - техническа експертиза, която да отговори на задачите на приетата по делото експертиза след проверка на предоставените документи от компетентните органи на Република С. Македония. Няма пречка тази експертиза да бъде възложена и на същите вещи лица. Предвид изразеното от вещите лица становище, че поради изминалия продължителен период от време, оглед на кораба вече е безпредметен, при изпълнение на новата експертиза оглед не следва да бъде извършван.
Само при евентуална невъзможност да бъде предоставена изисканата техническа документация / например поради нейното изгубване или унищожаване/ въззивният съд следва да формира изводите си относно механизма на произшествието при съобразяване на заключението на вече приетата по делото съдебно – техническа експертиза, изготвено въз основа на неоспорени преписи от тази документация.
При новото разглеждане на спора, в зависимост от неговия изход, въззивният съд следва да разпредели отговорността за разноски и за настоящото производство - чл.294 ал.2 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №176/18.01.2018г. по гр.д.№1264/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, в обжалваната му част.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.