Р Е Ш Е Н И Е № 279 град София, 27 май 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 май, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Ружена Керанова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1525/2011 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по жалба - искане на осъдения С. Басриев Садкъев от село....., общ. Разград, за възобновяване на нохд № 1052/2010 г., на Разградския районен съд. Като единствено основание се сочи, че наложеното наказание се явява явно несправедливо – чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Искането е за приложение на чл. 55 НК и намаляване на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 39/19.01.2011 г., Разградският районен съд, наказателен състав, е признал подс. С. Б. С., за виновен в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.т. 2 и 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на три години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, като е постановил по време на изпитателния срок срещу него да се изпълнява и пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 – включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие, възлагайки възпитателната работа на РИ при РУП МВР по местоживеене. Присъдил е и направените разноски. Присъдата не е обжалвана и влязла в законна сила на 04.02.2011 г. По релевираният в искането довод за явна несправедливост на наложеното наказание: Изложените възражения в искането се явяват неоснователни. При определяне на вида и размера, на наказанието и начина на изтърпяването му, са били отчетени в пълна степен всички обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи вината на дееца и точно са приложени разпоредбите на чл. 54 НПК. Поради това и наказанието е в посоченият размер при превес на смекчаващите обстоятелства – три години лишаване от свобода с приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 3 НК. Именно за това, определеното наказание се явява справедливо, съобразено със конкретната степен на обществена опасност на деянието и на дееца, поради което то в най-пълна степен ще постигне целите си, посочени в чл. 36 НК. Точно в случая са отчетени завишената степен на обществена опасност на деянието с оглед предмета на посегателството – кражба на капак, на кладенец и ламарина от обществена спирка, създаваща предпоставки за опасност, за живота и здравето на хората, тъй като се намират в чертите на населеното място и от тук извода за необходимостта от по - строг подход към такива деяния. В случая, настоящата инстанция по реда на посоченото производство счита, че не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, за да може да се направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното, поради което не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 55 НК. Ето защо, искането се явява неоснователно и не следва да бъде уважено. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Б. С. от село ...., общ. Разград, за възобновяване на нохд № 1052/2010 г., на Разградския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: