Р Е Ш Е Н И Е № 23 Гр.София, 24.01.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети януари, 2014 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ИВАНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 2160/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №47/25.09.13 г.,постановена от ОС-Стара Загора /СтЗОС/ по В.Н.О.Х.Д. 1111/13 г., е отменена присъда № 46/05.03.13 г.постановена от РС-Казанлък по Н.О.Х.Д.584/12 г. в частта, с която подсъдимият А. Т. А. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.339,ал.1 НК и вр.чл.55,ал.1,т.1 НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца,чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три години. Подсъдимият е оправдан по това обвинение, а присъдата на РС-Казанлък е потвърдена в останалата част. Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест от заместник-окръжния прокурор на гр. Стара Загора с оплакване за нарушение на материалния закон. В допълнителните съображения към касационния протест се поддържа същата предпоставка. Иска се на основание чл.354,ал.3,т.3 вр.ал.1,т.4 НПК присъдата на СтЗОС да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста. Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник моли сезиращият настоящата инстанция прокурорски документ да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста, допълнението към него и изложените доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Преди да вземе отношение по съществото на въздигнатите в протеста възражения, върховната съдебна инстанция по наказателни дела се счита задължена да обърне внимание на съществен въпрос за рамките на своето произнасяне. Казаното е необходимо, тъй като единственото изразено касационно основание от страна на изготвилия касационния протест прокурор /словно/, е явно нарушение на закона. Това означава, че оплакването е за наличие на предпоставката по чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК. Същевременно обаче, според съдържанието на допълнението към протеста, липсва каквото и да е развиване на тази тематика, а се атакува доказателствената преценка на решаващия второстепенен съд, като поначало оформлението е за необоснованост, която не е касационно основание. Оборва се и тезата за изключване от СтЗОС на приложения по делото протокол за претърсване и изземване. Доколкото словното съдържание на аргументацията по протеста може да бъде оценено като противопоставящо се на доказателствената оценка на втория съд по фактите, направена при съществени нарушения на процесуалните правила, следва да се изведе оплакване и по чл.348,ал.1,т.2 НПК, при потенциално приемане на което би се стигнало до нарушение на материалния закон чрез оправдаване на дееца. Без съмнение, видно от написаното в приложения на л.5 от ДП протокол за претърсване и изземване, тези следствено-процесуални действия са проведени за времето от 16.05 ч.до 16.32 ч. на 16.08.11 г. Отразено е присъствие на поемните лица Д. и И.. Разпитани в хода на първоинстанционното разглеждане на делото обаче, те в качеството си на свидетели заявяват, че са напуснали работните си места около 16.50 ч. И по-късно след прибирането им от пазар, са били повикани като поемни лица. Според представителя на прокуратурата фактът, че в тяхно присъствие са били намерени и иззети множество боеприпаси, е очевиден и не подлежи на съмнение. СтЗОС не е възприел тази категоричност на държавното обвинение и пространно е изложил позицията си защо приема обясненията на подсъдимия, показанията на съпругата му и на свидетелите Д. и И. като безпротиворечиво установяващи неприсъствие на поемните лица в хода на претърсване и намиране на инкриминираните на А. боеприпаси. Това обстоятелство се оспорва в касационния протест, с релевирани доводи по необоснованост, а не на плоскостта на констатиране на съществени процесуални нарушения при формулиране на изведената от второинстанционния съдебен състав фактология. ВКС се солидаризира с възприетото от СтЗОС и не намира за нужно да го повтаря. По-нататък, според прокурора на формално основание са игнорирани показанията на полицейските служители, присъствали на извършените претърсване и изземване в дома на подсъдимия. Казаното не отговаря на процесуалната действителност. Прецизно и последователно въззивната инстанция е обсъдила заявеното от всеки от тези свидетели, съпоставяйки го с казаното от подсъдимия, А., Д. и И.. В този смисъл е стъпила на цялостна кредитируемост на едни обяснения и показания, за сметка на други, което е процесуално допустимо, стига да бъдат разяснени съображенията за това. В конкретния случай така е и сторено и фактът, че съдът не е съпоставил в очни ставки лицата, чиито показания се разминават, каквато претенция е отправена от прокурора в касационния му протест, съвсем не означава, че той /съдът/ не може да приеме достоверност на някои от тях. Да му се отрече тази възможност, означава да се навлезе в суверенното право на решаващите съдилища да формират своите изводи на база законосъобразно установена и преценена доказателствена съвкупност. Макар и да заявява становището си, че полицаите-свидетели еднозначно констатират присъствие на поемните лица по време на претърсването и изземването на вменените боеприпаси, държавният обвинител удобно подминава заявеното от свидетеля К. в съдебно заседание на 04.10.12 г.- „Отвори ни касата /деецът/ и проверихме тези оръжия. Проверихме му и разрешенията за законните оръжия и при проверката на касата се установи,че държи боеприпаси за пистолет „М.” и АК патрони, за които нямаше разрешение. Докладвахме на прекия началник и той ни каза да пристъпил към претърсване и изземване на боеприпасите по НПК в жилището на А.. ......В момента, след като се установи, че в касата има незаконни боеприпаси, аз докладвах на прекия началник и той ни разпореди с протокол да пристъпим към претърсване и изземване.....А. вадеше боеприпасите от касата и ги оставяше на килима в стаята. В стаята бяхме аз, инспектор Х., дознателката беше на вратата и младши разузнавач Т....... Мисля, че поемните лица присъстваха на претърсването на мазе или таван.....Аз и господин Х. осигурихме тези поемни лица. Младши разузнавач Т. с дознател А. останаха в помещението, докато ние осигурявахме поемните лица.” Възпроизвеждането на показанията на свидетеля К. не е самоцелно. Съдържанието на същите неотклонно установява, че поемните лица не са присъствали на претърсването и намирането на инкриминираните незаконни боеприпаси, както заявяват и самите те и семейство А.. В този контекст правилно СтЗОС е изключил от годната за ценене доказателствена маса обсъждания протокол за претърсване и изземване, като наред с отсъствие на поемните лица при претърсването, е разсъждавал и по временно отсъствие и на самия подсъдим. Затова е прието,че е нарушена разпоредбата на чл.162,ал.1 НПК. Не може да става дума за каквито и да е неточности при изготвяне на коментирания протокол, които да са чисто технически и да не изключват оценяването му като негодно доказателствено средство. Така приетото не предпоставя принципна невъзможност да се констатира престъпно поведение на А., но доказателства за това трябва да бъдат набавени извън протокола. Понастоящем липсват гласни доказателствени средства /предвид и отричането на самия деец/, които да свържат приложените по делото и изследвани боеприпаси като открити и иззети от дома на А.. В тази насока показанията на разпитаните свидетели-полицаи, А., Д. и И. са фрагментарни и неточни и не могат да служат като сигурна доказателствена основа за осъждане на дееца. Дори и при приемане, че поемните лица са присъствали на броене на боеприпаси, не са присъствали на тяхно откриване и нито те, нито свидетелите-полицаи предоставят ясна конкретика по предмета на престъпно посегателство. Затова законосъобразно подсъдимият е оправдан. Видно от казаното, не са налице касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК и в съответствие с чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 47/25.09.13 г.,постановена от ОС-Стара Загора по В.Н.О.Х.Д.1111/13 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/