8 Р Е Ш Е Н И Е № 66 София, 20.07.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3338/2020 година. Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Подадена е касационна жалба от М. Н. П., чрез адвокат М. М., срещу решение № 20204 от 9.07.2020 г. по в.гр.д.№ 300/2019 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 185 от 02.05.2019 г. по гр.д.№ 790/2018 г. на Смолянския районен съд, с което е уважен предявеният от Т. Х. К. и М. Х. П. против М. Н. П. иск с правно основание чл. 109 ЗС, като М. Н. П. е осъдена да преустанови действията, с които пречи на ищците Т. Х. К. и М. Х. П. да упражняват правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор № .... по кадастралната карта на [населено място], [община], като премахне за своя сметка частите от сграда № 3, от масивна ограда – каменен зид, от навес и от парапет, навлизащи в поземлен имот с идентификатор № ...., които части са означени с жълт, оранжев, син и червен цвят на комбинираната скица към заключението на вещото лице инж. Д. С. по допуснатата съдебно-техническа експертиза вх. № 2166/5. 03. 2019 г., която скица е подписана от районния съдия и съставлява част от първоинстанционното решение, както и стрехата на сграда № 3, навлизаща в поземлен имот с идентификатор № .... по кадастралната карта на [населено място], [община]. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – на чл. 109 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС, при несъобразяване с разпоредбата на чл. 18, ал. 4, т. 2 от Наредба № 3 от 28. 04. 2005 г.. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане на всички доводи и възражения на ответницата, наведени с отговора на исковата молба, необсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и поради необоснованост на фактическите изводи. Насрещните страни по жалбата – Т. Х. К. и М. Х. П. в писмен отговор изразяват становище за липса на основания по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за правилност на същото. С определение № 54 от 18. 02. 2021 г. по гр. д. № 3338/2020 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението да разгледа и обсъди всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните, както и да основе решението си на фактите, установени от събраните по делото доказателства. На въпроса е даден положителен отговор в множество решения на ВКС, сред които са и посочените от жалбоподателката решение № 161 от 04.10.2016 г. по търг.д.№ 2220/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 222 от 27.03.2018 г. по търг.д.№ 505/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. Настоящият състав споделя формираните по въпроса становища. По основателността на касационната жалба. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищците М. Х. П. и Т. Х. К. са собственици, на основание придобивна давност и наследство, на поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], [община], с площ от 653 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 67 кв.м. с идентификатор ...., като са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост №....г. по описа на нотариус А. Ш.. Прието е, че ответницата М. Н. П. е собственик на съседен поземлен имот с идентификатор № ...., на основание договор за покупко - продажба на парцел ...., с площ от 395 кв.м., в кв.... по плана на [населено място], [община], с неуредени регулационни сметки, ведно с построените в парцела двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 32 кв.м., сключен с н.а. № .... г., от съпруга й П. Н. П., починал през 2017г., и наследяването му. След придобиването на имота, през 1999 г., ответницата и съпругът й са започнали ремонти на сградите в ПИ .... – ремонтирана е съществуващата жилищна сграда № 1, преустроена е в жилищна стопанската сграда № 2, построена е през 2005 г. процесната едноетажна масивна сграда № 3 (барбекю) и дървеният навес като нейно продължение (разположен между сграда № 3 и сграда № 2, с чешма), направена е и нова каменна ограда между двата имота. Построената от ответниците ограда (каменен зид) е направена на мястото и по линията на старата, която била частично разрушена (според показанията на свидетелите Т. А., Н. К., Н. П.). С нотариално заверени декларации от 18.05.2005 г. и от 03.07.2005 г. Т. Х. К. и М. Х. П. са изразили съгласие съседът им П. П., собственик на УПИ ...., кв.... по плана на селото, да построи на вътрешната граница между двата имота ограда и барбекю, разположени изцяло в неговия урегулиран поземлен имот, съгласно чл.48, ал.3 от ЗУТ. От заключението на съдебно-техническата експертизи на вещите лица инж. Д. С. и инж. И. М. е установено, че за населеното място има изработен кадастрален план от 1965 г., дворищнорегулационен план от 1965 г. и кадастрална карта от 2010 г. Границата между имоти пл.№ .... и пл.№ .... по кадастралния план от 1965 г. почти съвпада с границата между поземлени имоти с идентификатори .... и .... по кадастралната карта от 2010 г., но не съвпада с материализираната на място ограда – каменен зид. По дворищнорегулационния план от 1965 г. за имота на ищците е бил отреден парцел ....-им...., а за имота на ответниците – парцел .... – им. .... Има придаваеми части както от имот пл. № .... към парцел ...., така и придаваеми части от имот пл. № .... към парцел .... Дворищнорегулационният план в частта му касаеща процесните два парцела за придадените по регулация части от имоти не е приложен – това обстоятелство е безспорно, отразено е в документите за собственост на страните и е установено и от заключението на експертизата. В едната си част каменният зид се слива със сграда № 3, чието продължение е навесът с чешма (разположен между сграда № 3 и сграда № 2 на ответницата). Няма издадени строителни книжа за масивната ограда (каменния зид), както и за сграда № 3, нито има издадено удостоверение за търпимост по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Общата имотна граница по кадастралната карта минава по средата на каменната ограда. Части от оградата, от сграда № 3 и от дървения навес (навесът е направен върху дървени греди, покрит е с керемиди и представлява продължение на сграда № 3) навлизат в поземлен имот с идентификатор ...., като тези части са повдигнати в различни цветове на комбинираната скица, приобщена като неразделна част от първоинстанционното решение. Сграда № 3 има и стреха, навлизаща с около 40 см. в ПИ ...., а дървеният парапет загражда дървения навес. На приложената към заключението на вещото лице Д. С. скица № 2 са отразени отстоянията на реализираното от ответната страна строителството до сградите в имота на ищците и до имотната граница. Според заключенията на вещото лице по допуснатата пред въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, извършеното от собственика на поземлен имот с идентификатор .... строителство на ограда от каменен зид, сграда с идентификатор .... и навес с парапет навлиза в имот с идентификатор .... и е без издадени строителни книжа. Поради по-ниската точност на изработване на кадастралния план на [населено място] от 1965 г. и настъпилите деформации в него след многогодишната му употреба, са налице несъответствия в идентични елементи (граници и сграда) между КП от 1965 г. и КК от 2010 г., което е показано на приложената към заключението скица № 1, поради което вещото лице счита, че е некоректно тяхното съвместяване. В съдебно заседание вещото лице сочи, че условно може да се приеме, че границите по кадастралния план от 1965 г. и по кадастралната карта от 2010 г. съвпадат, като отклоненията са в рамките на допустимите по Наредба № 3. Заснетите ограда, сграда и навес с парапет навлизат в ПИ .... според границите на поземлените имоти по КК, като навлизането е над допустимото по наредбата отклонение. От 1998 г. до сега ответниците, а преди 1998 г. – праводателите на ответниците, съответно – ищците и праводателите ми са владели имотите според границата, материализирана на място с каменния зид, чието местонахождение съвпада със старата ограда. От правна страна въззивният съд е приел иска по чл. 109 ЗС за основателен. Изграждането на масивната ограда, на сграда № 3 с навес и парапет е незаконно. Част от оградата, от сграда № 3 (барбекю) и от навеса с парапета към барбекюто навлизат в имота на ищците с идентификатор ...., което навлизане надхвърля допустимите отклонения по Наредба № 3. Отделно от това, стрехата на сграда №3 изцяло попада в имота на ищците с 40 см извън застроената площ. Ищците, с посочените по-горе нотариално заверени декларации, са дали съгласие ответникът да строи на имотната граница, но не и да навлиза в собствения им имот. С извършеното от ответниците строителство и с поддържането на това състояние ответната страна оказва неоснователно въздействие върху имота на ищците и им пречи да упражняват правото си на собственост в пълен обем. За правилен е счетен изводът на районния съд, че следва да бъде постановено премахване на частите от процесните сграда, навес и каменен зид, които навлизат в имота на ищците и заемат част от него, а не цялостното им премахване,тъй като ищците Т. К. и М. П. са дали съгласие за извършване на строителството на имотната граница. Решението е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК в частта потвърждаваща първоинстанционното в частта, с която ответницата М. Н. П. е осъдена, на основание чл. 109 ЗС, да премахне за своя сметка частите от масивна ограда – каменен зид, от сграда № 3 (барбекю) и от навес с парапет към нея, означени с жълт, оранжев, син и червен цвят на комбинираната скица към заключението на вещото лице инж. Д. С. по допуснатата съдебно-техническа експертиза вх. № 2166/5. 03. 2019 г., която скица е подписана от районния съдия и приобщена като част от първоинстанционното решение. Основателно е оплакването на касаторите, че в посочените части решението е постановено при съществено процесуално нарушение - необсъждане на всички доводи и възражения на ответницата, наведени с отговора на исковата молба и необсъждане на свързаните с тях доказателства, каквото е изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК и на чл. 235, ал. 2 ГПК, както и поради необоснованост на фактическите изводи. Не е обсъден доводът на ответницата, че двадесет години преди предявяване на иска (от закупуване на имота през 1998 г. до сега) ответницата, а преди 1998 г. праводателите на ответницата по договора за продажба са владели процесния имот в границите, определени от материализираната на място ограда, построена 2005 г., която съвпада със съществуващата към 1998 г. и преди 1998 г. ограда между двата имота, съответно – че в посочените периоди ищците и праводателите им са владели имота също според материализираната на място граница и никога не са упражнявали фактическа власт върху спорните площи от процесния имот, поради което е било невъзможно да ги придобият по давност. Не е обсъден и доводът на ответницата, че оградата между двата имот минава по действителната имотна граница, че в кадастралната карта е допусната грешка, изразяваща се в това, че нанесената в КК имотна граница между поземления имот на ищците и на ответниците не съвпада със съществуващата ограда, че процесните постройки са построени на действителната имотна граница със съгласието на ищците и не навлизат в имота им. Като неправилно в посочената част, въззивното решение ще следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което искът по чл. 109 ЗС, за осъждане на ответницата да премахне за своя сметка частите от сграда № 3 с навес и парапет към нея, от масивна ограда – каменен зид, означени с жълт, оранжев, син и червен цвят на комбинираната скица-неразделна част от първоинстанционното решение, следва да бъде отхвърлен. Съображенията за това са следните: Спорната реална част от процесния имот (това е частта, включваща частите от масивна ограда – каменен зид, от сграда № 3 с навес и парапет към нея, чието премахване се иска и които са означени с жълт, оранжев, син и червен цвят на комбинираната скица – неразделна част от решението на районния съд), включена в границите на имота, за който ищците са се снабдили с констативен нотариален акт по давност № .... г., не е придобита от тях на заявеното оригинерно придобивно основание, тъй като тази реална част, в продължение на повече от двадесет години преди предявяване на иска – от 14. 05. 1998 г. до 3. 07. 2018 г., е владяна от ответницата и съпруга й, а не от ищците, а преди 1998 г. е владяна от праводателите на ответницата по договора за покупко-продажба. Ищците не са упражнявали никаква фактическа власт върху същата и не са могли да я придобият по давност. Вярната имотна граница между имотите на ищците и на ответницата е тази, която е материализирана с каменната ограда, построената на мястото на съществуващата преди това частично разрушена ограда, а не тази, която е отразена на кадастралната карта от 2010 г. между имоти с идентификатори .... и .... Възражението на ответницата за допусната грешка в кадастралната карта е основателно. Съгласно разпоредбите на чл. 44а и чл. 43, ал. 1, т. 5, б. „б“ ЗКИР, при изработването на кадастралната карта през 2010 г. границата между двата поземлени имота е следвало да бъде нанесена съобразно съществуващата на място ограда. Процесната сграда, навес и парапет, както и процесният участък от оградата се намират изцяло в имот на ответницата и няма части от тях, които да влизат в имота на ищците. Действията на ответниците, изразяващи се в построяването на оградата и на сградата-барбекю с навес и парапет на имотната граница между двата имота и в поддържане на това състояние не са неправомерни, тъй като са извършени със съгласие на ищците, дадено с нотариално заверени декларации. Обстоятелството, че за построяването на оградата, навеса и парапета няма издадени строителни книжа, само по себе си, не обосновава уважаване на негаторния иск и осъждане на ответницата да премахне постройките и оградата. Необходимо е и да бъде установено, че незаконната постройка пречи на ищците на пълноценното ползване на собствения им имот. Такива пречки в случая не са установени. Въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в частта, с която ответницата е осъдена да премахне за своя сметка частта от стрехата на сграда № 3, навлизаща с около 40 см. в имота на ищците. Навлизането на стрехата в пространството над имота на ищците представлява навлизане в чужд имот, тъй като собственикът на земята е собственик и на всичко над нея, а всяко навлизане в чужд имот, само по себе си, създава пречки за пълноценно упражняване правото на собственост в пълен обем. С нотариално заверените декларации ищците са дали съгласие сградата-барбекю да е построена на имотната граница, но да попада изцяло в имота на ищците. Не е дадено съгласие за неспазване изискванията на чл. 21, ал. 4 и ал. 5, чл. 42, ал. 2 и чл. 46 ЗУТ, вр. пар. 5, т. 56 ДР ЗУТ, а именно – сградата на допълващо застрояване (барбекю), построена на имотната граница, да има стреха откъм имота на ищците и стрехата да навлиза в имота на ищците. При този изход на делото ищците ще следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на ответницата по исковете – касатор в настоящото производство сумата 1025 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, съответна на отхвърлената част от исковете. Ответницата по иска ще следва да бъде осъдена да заплати на ищците сумата 350 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, съответна на уважената част от иска. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 20204 от 09.07.2020 г. по в.гр.д.№ 300/2019 г. на Смолянския окръжен съд в частта му потвърждаваща решение № 185 от 02.05.2019 г. по гр.д.№ 790/2018 г. на Смолянския районен съд в частта, с която М. Н. П. е осъдена, на осн. чл. 109 ЗС, да премахне за своя сметка частите от масивна ограда – каменен зид, от сграда № 3 – барбекю, от навес и парапет към нея, навлизащи в поземлен имот с идентификатор № .... по одобрената кадастрална карта, които части са означени с жълт, оранжев, син и червен цвят на комбинираната скица към заключението на вещото лице инж. Д. С. по допуснатата съдебно-техническа експертиза вх. № 2166/5. 03. 2019 г., която скица е подписана от районния съдия и съставлява част от първоинстанционното решение, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Х. К. и М. Х. П. против М. Н. П. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на М. Н. П. да премахне за своя сметка частите от масивна ограда – каменен зид, от сграда № 3 – барбекю, навес и парапет към нея, навлизащи в поземлен имот с идентификатор № ...., които части са означени с жълт, оранжев, син и червен цвят на комбинираната скица към заключението на вещото лице инж. Д. С. по допуснатата съдебно-техническа експертиза вх. № 2166/5. 03. 2019 г., която скица е подписана от районния съдия и съставлява част от първоинстанционното решение ПОТВЪРЖДАВА решение № 20204 от 09.07.2020 г. по в.гр.д.№ 300/2019 г. на Смолянския окръжен съд в частта му потвърждаваща решение № 185 от 02.05.2019 г. по гр.д.№ 790/2018 г. на Смолянския районен съд в частта, с която М. Н. П. е осъдена, на осн. чл. 109 ЗС, да премахне за своя сметка частта от стрехата на сграда № 3 (барбекю), навлизаща в имота на ищците. ОСЪЖДА Т. Х. К. и М. Х. П., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на М. Н. П. сумата 1025 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, съответна на отхвърлената част от исковете. ОСЪЖДА М. Н. П., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Т. Х. К. и М. Х. П. сумата 350 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, съответна на уважената част от иска. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: