Р Е Ш Е Н И Е   № 96 София, 26.03.2010 година                               В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А   Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно  заседание на петнадесети  февруари  две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА     при  участието на секретар  Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА гр.дело № 3820 /2008  година, образувано по описа на I отд., и за да се произнесе, взе предвид:     Производството е по чл.290-293 ГПК. О. Е. , чрез адв. В обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 74 от 11.04.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 882/2007 година на Великотърновския окръжен съд. Поддържа се, че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон по квалификацията на доказателствата по делото, касаещи въпроса за характера на процесния недвижим имот като земеделска земя , подлежаща на реституция по ЗСПЗЗ на бившите собственици, а не като територия със селищен характер, както и в нарушение на процесуалните правила , поради отказа на съда да се произнесе по релевираното възражения за нищожност на решението на ПК, като административен акт, поради нарушена материално-правната компетентност при издаването му, отменителни основание по см. на чл. 281 т.3 ГПК. По делото , в срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от ответника по касация- К. К. И. , с което се оспорва наличието на посочените основания за допустимост на касационното обжалване, като се поддържа , че имотът не е общинска собственост и не е бил , тъй като не е актуван като такъв. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба в правомощията на чл. 291 и чл. 293 ГПК , намира: С Определение по чл. 288 ГПК касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по процесуално правния въпрос за отказа на решаващия съд да се произнесе по релевирано възражения за нищожност на решението на ПК за възстановяване правото на собственост, като административен акт, поради нарушена материално-правната компетентност при издаването му, при липсата на решение по спора за материално право по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, като преюдициална предпоставка, е разрешен в противоречие с цитираната практика на съдилищата . С представеното Решение Nо 158/10.02.2002 година по гр.д. Nо 1132/1999 година на ВКС IV отд., се приема, че при липсата на акт на МС за отмяна на отчуждаването на земеделска земя за държавна нужда, такава земя не подлежи на реституиране по ЗСПЗЗ/ § 41 от ЗСПЗЗ/ , тъй като не е отпаднала нуждата, за която е била отчуждена. Ако въпреки това има възстановяване на собствеността от ОбСЗГ/ ПК/, то по реда на косвения съдебен контрол, съдът може да констатира нищожността на реституционното решение като преюдициален въпрос по спора за собственост с оглед нарушаване на предметната компетентност на органа по земеделска реституция, реституирал земя , която няма статут на земеделска , а с Решение Nо 293/28.02.1994 година по гр.д. Nо 537/1993 г. на IV отд.., е прието, че със ЗСПЗЗ се установява нов специфичен способ за защита , а именно искът по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, с който се установяват правата на собственост към един минал момент- включването на земеделската земя в ТКЗС или ДЗС. Възприемайки като правилна практиката по цитираните решение, следва , че в хипотезите когато имотът, предмет на спора , е включен в регулационни план на селото и това е станало преди образуването на ТКЗС, земя не е била изключвана от него, нито е била включвана в блок на ТКЗС , то тази земя нямат характера на земеделска земя по см. на ЗСПЗЗ, поради което и не може собствеността да бъде възстановена по реда на този закон. Със ЗСПЗЗ е проверен принципа на пълната земеделска реституция. С установените по закона правила се гарантира възможността за възстановяване правото на собственост на всички земеделски земи, като изключенията са уредени в чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 10б ЗСПЗЗ и § 41 ЗСПЗЗ, доколкото в последната хипотеза липсва акт на МС за отмяна на отчуждаването на земеделска земя. С разпоредбата на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е установен и специфичен способ за защита на правото на собственост за установяване правата на собственост към един минал момент- включването на земеделската земя в ТКЗС или ДЗС. При възстановяване на собствеността от ОбСЗГ /ПК/, по реда на косвения съдебен контрол, съдът може да констатира нищожността на реституционното решение като преюдициален въпрос по спора за собственост с оглед нарушаване на предметната компетентност на органа по земеделска реституция, реституирал земя , която няма статут на земеделска. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и по материално-правния въпрос - за възможността да се извърши реституция на собствеността на основание ЗСПЗЗ на недвижим имот , който има селищен характер и никога не е губил този характер, също разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС , поради противоречивото разрешаване на посочения въпрос, обосновано с представеното Решение Nо 1835а /2.11.1995 година по гр.д. Nо 2186/1994 година на ВС IV отд. , с което е прието, че щом спорните земи са включени в регулационни план на селото преди образуването на ТКЗС, не са били изключвани от него, нито са били включвани в него , те нямат характера на земеделска земя по см. на ЗСПЗЗ, за да може да се възстанови тяхната собственост по реда на този закон, която разрешение настоящият състав на ВКС, на основание чл. 291 ал.1 т.1 ГПК споделя изцяло като правилна практиката на съдилищата. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на О. Е. , е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск срещу К. К. И. и К. К. И. , заявен на основание чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ за признаване правото на собственост на недвижим имот от 1 .195 дка , в строителните граници на гр. Е. , имот пл. Nо 619 по КП от 1953 година, а по действащия план имот пл. Nо 1156 в кв. 109, след като е приел , че имотът е имал земеделски характер, правото му на собственост е възстановена по реда и на основание ЗСПЗЗ в полза на ответниците К, като наследници на Й. /Юрдана/ К. , че издаденото Решение на ПК е стабилен административен акт, който може да се обори само с установителен иск по реда на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и е отказал да се произнесе по релевирания довод за нищожност на решението на ПК поради нарушена материално-правна компетентност. С оглед на възприетите от настоящият състав на ВКС тези по повдигнатите въпроси в рамките на конкретно релевираните доводи за незаконосъобразност на въззивното решение и на основание правомощията по чл. 293 ГПК, същият намира касационната жалба на О. Е. за неоснователна. За да отхвърли заявения ревандикационен иск, правилно обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че О. Е. не е доказала,при условията на пълно и пряко доказване , че е собственик на процесния недвижим имот. Съдът е ценил правилно доказателствата , приемайки , че само ‘вписването” на О. като собственик по разписните листове от 1953 година не е доказателство за правото на собственост , нито е доказателство за селищния характер на имота. С оглед на възприетата по-горе теза , безспорно в , че в рамките на производство по заявен ревандикационен иск , когато ищцовата страна поддържа , че е собственик на процесния недвижим имот, може да бъде проведен съдебен контрол за нищожност на решението на ПК / ОбСЗГ/, легитимиращо ответника за собственик или косвен съдебен контрол за материално-правната законосъобразност на извършената реституция по ЗСПЗЗ, но само при условие , че е собствеността на страната – е доказана. Направеното по делото оспорването на ответника К в насока, че имотът не може да е общинска собственост ,тъй като от 1905 година този имот е собственост на частни лица, представяйки НА Nо 120 /1940 година, с който майка му Й. К. К. е закупила имота в м.”К” като НИВА от 2.5 дка, декларация Nо 62 на имота като непокрит земеделски имот и Протокол Nо 7 от 20.10.1960 година на Комисията по ТПС при ОбНС Е. за отчуждаване на същата за нуждите на ТКЗС и се заменя за нива в м.”Т” от 2.5 дка, е уважено, тъй като вписването по разписния лист на кадастъра от 1953 година , че имот Nо 619 като собствен на „ ГНС- Е. ” – поляна, а не като парцел, не може да промени извода на съда, че имотът е отчужден като земеделски и подлежи на реституция като такъв. Анализирайки доказателствата , въззивният съд е достигнал до законосъобразният извод , че противопоставеният от ответника К титул за собственост – на ОбСЗГ по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ, ползващо се с конститутивен ефект и ангажираните писмени доказателства/ крепостни и нотариални актове/, легитимиращи като собственици на имота наследодателката на ответника Й/ Ю. / К. , следва да бъде зачетен. А след като имотът е земеделски, то ако има спор за собственост към минал момент , то несъмнено такъв спор е следвало да се реши първо по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 74 от 11.04.2008 година по гр.възз.д.Nо 882/2007 година на Великотърновския окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: