О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 131 София, 05 юли 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на трети юли, двехиляди и тринадесета година, в състав: Председател: БЛАГА ИВАНОВА Членове: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ с участието на прокурора Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Петков ЧНД № 1354 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С определение от 19.06.2013 год. на съдия-докладчика по ЧНД № 112 /2013 год., по описа на Районен съд – гр. Исперих, съдебното производство по делото е било прекратено и е бил повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – гр. Исперих и Районен съд – гр. Разград, във вразка с произнасяне по предложение от Районна прокуратура - гр. Разград по реда на чл. 427, ал. 1 от НПК, за прилагане на принудителна медицинска мярка спрямо лицето В. Р. А.. Писменото становище на представителя на Върховна касационна прокуратура е, че компетентен да се произнесе по предложението на РзРП е Районен съд – гр. Разград. Като съобрази гореизложеното и след проверка на относимите обстоятелства, ВКС, първо наказателно отделение, намира следното: Компетентен да се произнесе по предложението на Районна прокуратура – гр. София, депозирано по реда на чл. 427, ал. 1 от НПК, за прилагане на принудителна медицинска мярка спрямо лицето В. Р. А., е Районен съд – гр. Разград. Това е така поради следните съображения: В разпоредбата на чл. 428 от НПК законодателят е регламентирал, че съдът, компетентен да наложи принудителна медицинска мярка, е районният съд по местоживеене на лицето. Действително, в редица свои решения, ВКС на РБ, е посочил, че местоживеенето е свързано не само с регистрацията по постоянен или настоящ адрес, но и с фактическата връзка на определеното лице с дадено населено място. В конкретния случай, видно от материалите по делото, освидетелстваната А./водеща се на диспансерен отчет към ДПО към МБАЛ [фирма] – [населено място]/ е с настоящ адрес в [населено място], общ. Разград, като по отношение на същия, са налице и съответните пълни данни, за разлика от този, посочен като постоянен. При това положение, извън всякакво съмнение, спора следва да бъде решен в полза на РС – гр. Исперих дотолкова доколкото, същия не се явява „компетентен съд” по смисъла на чл. 428 от НПК. С оглед изложеното ВКС намира, че делото е подсъдно на Районен съд – гр. Разград, в който смисъл следва да бъде постановено и настоящето определение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното ЧНД № 112 / 2013 год., по описа на Районен съд – гр. Исперих, за разглеждане и решаване от Районен съд – гр. Разград. ПРЕПИС от определението да се изпрати на Районен съд – гр. Исперих, за сведение. Определението е окончателно. Председател : Членове: 1 . 2 .