Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                            № 213                                  гр. София, 19 май 2009 година                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев                            ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска        Капка Костова                                                                                                                                                         при секретар Румяна Виденова и в присъствие на прокурора Петя Маринова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 170/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК, образувано по искане на осъдения С. А. С. за отмяна по този ред на влязлата в законна сила присъда № 323 от 15 септември 2008 година на Разградския районен съд, постановена по нохд № 315/2008 година и потвърдена изцяло с решение № 105 от 24 ноември 2008 година на Разградския окръжен съд по внохд № 257/2008 година. В искането (назовано „жалба”), осъденият заявява общо недоволството си от осъждането, претендира разглеждане на делото от касационната инстанция и постановяване на справедливо решение. Искането е конкретизирано в съдебно заседание като оспорващо само справедливостта на наказанието, което ангажира отменително основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В съдебно заседание осъденият С. участва лично и с назначения му от съда служебен защитник – адв. Т, която поддържа искането за намаляване на размера на наложеното на осъдения наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на молителя С. А. С. за това, че за времето от м. декември 2007 година до 14. 02. 2008 година, в с. В., Разградска област, при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 271 лева, от владението на А. Р. И. , без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване. Присъдени са направените по делото разноски, възложени в тежест на осъдения. Присъдата е потвърдена изцяло с въззивното решение от 24. 11. 2008 година и не подлежи на касационен контрол. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Заявеното в искането на осъдения С. основание за възобновяване на делото не е налице. В негова подкрепа не са наведени конкретни доводи. Производството по делото в съдебната му фаза е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като осъденият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. След като е извършил проверката по чл. 372, ал. 4 от НПК и е установил, че така направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът надлежно е провел съкратеното съдебно следствие и е постановил съдебния си акт, с който към установените по делото факти е приложил съответната правна норма на чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК. Правилно е обосновал квалификацията на настоящето деяние като „опасен рецидив” при хипотезата на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК с оглед осъждането на С. по нохд № 133/ 2001 година на РОС, с влязла в законна сила на 03. 01. 2002 година присъда, за престъпление по чл. 199 от НК, за което му е наложено наказание три години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване. Наложеното на осъдения С. наказание по настоящето дело съдът е определил при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и в тези рамки е отчел всички установени по делото обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието, определящи конкретната степен на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Съобразил е, че през периода 1996 – 2001 година С. многократно е осъждан за извършени престъпления от общ характер, преобладаващата част от които представляват посегателства против собствеността, извън осъждането, обуславящо правната квалификация на настоящето деяние. Налагани са му наказания лишаване от свобода за различни срокове, но те очевидно не са осъществили възпитателната си и възпираща цели. Наложеното на осъдения наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода е определено значително под предвидения в закона минимум за това престъпление от три години лишаване от свобода и отчита в максимална степен както посочената негова лична обществена опасност – от една страна, така и стойността на предмета на кражбата, която сравнително не е висока, практическата липса на вредни последици поради връщане на вещите, направеното от осъдения самопризнание още на досъдебното производство. Претендираната от осъдения С. по-голяма снизходителност не би удовлетворила критериите по чл. 54 от НК и не би изпълнила целите на наказанието по чл. 36 от НК. Така индивидуализирано, наложеното на осъдения С. наказание не разкрива очевидното несъответствие по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, поради което не може да бъде преценено като явно несправедливо. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. А. С. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 323 от 15 септември 2008 година на Разградския районен съд, постановена по нохд № 315/2008 година и потвърдена изцяло с решение № 105 от 24 ноември 2008 година на Разградския окръжен съд по внохд № 257/2008 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.