Р Е Ш Е Н И Е
№ 500
София,15.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4591 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. П. и В. Д. П.,двамата от[населено място], срещу въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено на 31.01.2008г. по гр.д.№495/2007г.
С определение №1097/01.12.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е основал изводите си за началния момент,от който започва да тече погасителната давност само на показанията на свидетелите,отричайки изцяло данните,съдържащи се в писмените доказателства по делото,което води до неправилност на извода, че предявените претенции са погасени по давност. Молят обжалваното решение да бъде отменено.
Ответницата по касационна жалба Т. Х. М. изразява становище,че жалбата е неоснователна по съображения,изложени в открито съдебно заседание,съдържащи се и в представено в това съдебно заседание писмено становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
В. Д. П. и Р. Н. П. са предявили срещу Т. Х. М. иск за заплащане на сумата 5201.20лв., представляващи вноски по договор за покупко-продажба на право на строеж от 10.05.1999г.
С обжалваното решение Б. окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което предявеният от В. Д. П. и Р. Н. П. иск е отхвърлен.
Прието е,че при сключване на договора е постигнато съгласие продажната цена да се заплати разсрочено по описан в договора начин, като срокът за заплащането на претендираните вноски започва да тече за сумата 1950.45лв.-от полагане на кофража на втория жилищен етаж; за сумата 1950.45лв.-от полагане на покривната конструкция и за сумата 1300.30лв.-от поставяне на дограма.
Въз основа на показанията на разпитаните свидетели е прието,че полагането на кофража е извършено на 14.07.2000г.,покривната конструкция е завършена през м.февруари,2001г.,когато е поставена и дограмата,което е обусловило извода за неоснователност на претенциите поради погасяване по давност.
В производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса за доказателственото значение на неоспорени писмени доказателства и изслушани по делото експертизи при съпоставяне на същите с гласните доказателства,като в представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВКС по този въпрос е прието следното:
В решение №183/25.02.2005г. на ВКС по гр.д.№439/2004г. на ТК,ІІ отделение е прието,че по отношение началния момент,от който тече давностния срок,т.е. крайния момент,в който следва да бъде изпълнено едно задължение по договор, следва да се извърши преценка въз основа на всички доказателства и клаузи по договора,като в решение №1661/06.12.1999г. на ВКС,V ГО по гр.д.№972/1999г. е прието,че приемането на извършената съгласно договора работа е не само фактическо,но и правно действие и съответно за установяването му следва да се имат предвид и съставените протоколи или други актове,визирани в договора за строителство,както и възникналите спорове по качеството на изпълнените отделни СМР.
В решение №1243/07.07.1997г. на ВКС,V ГО по гр.д.№1288/1996г. пък е прието,че за преценката на момента,в който е изпълнено едно задължение /извършена е определена работа/ следва да се имат предвид писмените доказателства /предавателни протоколи и др./,назначената експертиза, т.е. да се съобразяват данните,съдържащи се в неоспорените писмени доказателства,касаещи отделните етапи на изпълнението.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираните решения на ВКС и в решението, постановено от Б. окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.290,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №183/25.02.2005г. на ВКС по гр.д.№493/2004г. на ТК,ІІ отделение; решение №1661/06.12.1999г. на ВКС,V ГО по гр.д.№972/1999г. и решение №1243/07.07.1997г. на ВКС,V ГО по гр.д.№1288/1996г.,като съображенията за това са следните:
При преценката за момента,в който е изпълнено едно задължение /извършени са определени строително-монтажни работи/ с оглед естеството на това задължение следва да се имат предвид преди всичко данните, съдържащи се в писмените доказателства /предавателни протоколи и др./, назначената експертиза,в която на основата на специфичните си знания вещото лице е дало заключение за завършеността на съответния етап от строителството,т.е. да се съобразят данните, съдържащи се в неоспорените писмени доказателства,касаещи отделните етапи на изпълнението, ако такива са представени по делото,тъй като неоспорените писмени доказателства се ползуват с предвидената в процесуалния закон доказателствена сила,респ. удостоверяват по категоричен начин осъществяването на отразените в тях факти. Свидетелските показания в подобна хипотеза биха могли да внесат яснота относно изпълнението,респ. относно обстоятелството поради каква причина в писмените доказателства фактите,свързани с изпълнението са посочени именно по този начин,но не и да послужат за опровергаване на отразеното в писмените доказателства,ако последните не са оспорени.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно в частта,с която е отхвърлена претенцията за сумата 3250.75лв.
След като в изслушаната по делото и неоспорена експертиза на в.л.А. е посочено въз основа на данните,съдържащи се в Дневника за бетоновите работи за обекта /който също не е оспорен/ и опитните правила,известни на вещото лице в качеството му на специалист в областта на строителството,че работата по изпълнение на покривната конструкция е започнала след 10.02.2001г.,неправилно съдът е отрекъл доказателственото значение на това заключение. Експертизата не е била оспорена, основана е, както вече беше отбелязано и на опитните правила в областта на строителството /вещото лице изрично е посочило,че този извод е основан и на факта,че на 24.01.2001г. е бетонирана плочата над пети етаж и е необходимо съответното технологично време преди да започне полагането на покривната конструкция/. Неправилно също така съдът е игнорирал констатацията на вещото лице,че на 23.05.2001г. са се изпълнявали строителни работи по покрива,т.е. покривната конструкция все още не е била завършена и не е съобразил посоченото от вещото лице прилагано в строителството правило,че полагането на покривната конструкция представлява окончателно довършване на покривната конструкция с полагане на покривната обшивка и улуци /а не само на бетонна плоча/. Несъобразяването на тези данни, съдържащи се в неоспорени доказателства,удостоверяващи момента на завършване на съответния етап от строителството вкл. с оглед поредността на извършване на строително-монтажните работи,необходимото от гледна точка на опитните правила време за извършването им и възприетите в практиката изисквания за тяхната завършеност е обусловило непривилност на извода,че претенцията за заплащане на сумата 1950.45лв.,уговорена в сключения между страните договор като дължима при полагане на покривната конструкция е погасена по давност. След като на 23.05.2001г. изпълняването на строителни работи по покрива все още е продължавало, неправилно е прието,че предявеният на 10.05.2006г. иск е погасен по давност.
Не може да бъде споделен доводът на ответника по касационна жалба, че срокът за плащане на тази сума започва да тече след изтичането на 30 дни от изливането на бетонната плоча над петия етаж. Действително според строителните правила и норми,посочени от вещото лице А., за втвърдяване на бетона след изливането на плочата е необходим максимален срок от 30 дни. С изливането на плочата на последния етаж от сградата обаче,както вече беше отбелязано,не приключва полагането на покривната конструкция,т.е. не може да се приеме,че полагането на покривната конструкция е приключило след втвърдяването на бетона на плочата на последния етаж на сградата.
Несъвместима с възражението за погасяване на претенцията по давност е и тезата на ответника по касационна жалба,че строителят е следвало да я уведоми за извършването на всеки един етап от строителството за настъпилия падеж на плащането с оглед изискуемостта на вземането,поради което настоящият състав приема,че наведените в писменото становище на ответника доводи в тази насока не следва да бъдат обсъждани.
Неправилно е прието също така,че е погасена по давност претенцията за заплащане на сумата 1300.30лв.,дължима при поставяне на дограмата на сградата.
Неправилно на първо място съдът не е зачел доказателственото значение на съдържащото се в представения по делото и неспорен анекс от 20.10.2001г. изявление на Т. Х. М.,че същата поема сама да извърши поставяне на дограма в своя обект без анексът да съдържа данни дограмата на обекта вече да е била поставена. Не е съобразено също така обстоятелството,че след като към 23.05.2001г. полагането на покривната конструкция все още не е завършено,то поставянето на луксозна дървена дограма в предходен момент би противоречало на опитните правила в строителството и житейската логика. Не е съобразено също така,че по делото не е установено дограмата на цялата сграда да е била поставена преди м.май,2001г. Анализирани са само данните, касаещи момента,в който е поставена дограмата в обекта на Т. Х. М.. И след като по делото не е установено по категоричен начин дограмата в цялата сграда да е била поставена преди 23.05.2001г., неправилно съдът е приел,че предявеният на 10.05.2006г. иск за заплащане на сумата 1300.30лв. е погасен по давност.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,с която предявеният от Р. Н. П. и В. Д. П. иск е отхвърлен за сумата 3250.75лв. и вместо това Т. Х. М. бъде осъдена да заплати тази сума ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /10.05.2006г./ до окончателното изплащане на сумата.
В частта,с която предявеният от Р. Н. П. и В. Д. П. иск е отхвърлен за сумата 1950.45лв.,дължима при полагане на кофража на втори жилищен етаж,обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.
Действително изводът на съда,че претенцията е погасена по давност е основан предимно на данните за факта на полагане на кофража, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели, но тази данни изцяло съвпадат с констатациите на изслушаната по делото експертиза на в.л. А.,че кофражът е изпълнен до 14.07.2000г.,на която дата според Дневника за бетонови работи е изливан бетон над втори жилищен етаж. В тази част решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на Т. Х. М. дължи на Р. Н. П. и В. Д. П. сумата 797.50лв, представляваща направените по делото разноски,а Р. Н. П. и В. Д. П. дължат на Т. Х. М. сумата 247.50лв.,представляваща направените по делото разноски или определена по компенсация основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на Р. Н. П. и В. Д. П. следва да бъде присъдена сумата 550лв.,представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено на 31.12.2008г. по гр.д.№ 495/2007г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от В. Д. П. и Р. Н. П. против Т. Х. М. иск за заплащане на сумата 3250.75лв.,както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т. Х. М.,ЕГН [ЕГН] от[населено място],к-с”М. р.”,бл.407,вх.Б,ет.3,ап.9 на основание чл.79,ал.1 ЗЗД да заплати на В. Д. П.,ЕГН [ЕГН] и Р. Н. П.,ЕГН [ЕГН],двамата от[населено място],к-с “Л.”, [улица] сумата 3250.75лв. /три хиляди двеста и петдесет лева и 75ст./, представляваща неиздължени вноски по договор за покупко-продажба на право на строеж от 10.05.1999г. /т.2,букви “г” и “д”/,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 10.05.2006г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 550лв./петстотин и петдесет лева/,представляваща направените по делото разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено на 31.12.2008г. по гр.д.№ 495/2007г.,в останалата част.
Председател:
Членове:
|