Р Е Ш Е Н И Е № 270
София, 24 март 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1296/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А. 28”, [населено място] против решение от 05.10.2012 год. по гр.д. № 2413/2012 год. на СГС , ГО, ІІ Б вззивен състав, с което е потвърдено решението по гр.д. № 26291/2010 год. на СРС, ГО, 69 състав, с което „А. 28” [населено място] е осъден да заплати на Н. С. К. от [населено място] сумата 39 937,50 лв. , представляваща обезщетение поради прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и работа при „ А. 28”, [населено място] през последните 10 години от трудовия му стаж , ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска 08.06.2010 год. до окончателното и изплащане, както и сумата 237,34 лв. законна лихва за забава за периода от 19.05.2010 год. до 08.06.2010 год. Присъдена е държавна такса и разноски по компенсация.
В касационната жалба се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Застъпва се становище, че обезщетението по чл. 222 ,ал.3 КТ се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия, независимо от основанието за прекратяването. Правото на пенсия се придобива само веднъж и в случая това право е придобито от ищеца като военнослужещ на 31.12.1999 год. като му е изплатено обезщетение по чл. 237, ал.1 ЗОВСРБ / отм./ във връзка с чл. 238,ал.2 ЗОВСРБ. Следователно обезщетение по чл. 222,ал.3ЗОВСРБ, не се дължи. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените в производството разноски.
Ответникът по касация Н. С. К. от [населено място], чрез адв. Св. Н. , оспорва касационната жалба. Твърди, че е получил обезщетение в размер на 20 брутни заплати по чл. 237,ал.1 ЗОВСРБ поради прекратяване на договора за военна служба, а не поради пенсиониране,както и че не е реализирал правото си на пенсия преди сключването на трудов договор с ответника . С оглед на това счита , че обезщетението по чл. 222,ал.3 КТ му се дължи. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира и разноски.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С определение №819/27.06.2013 год. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса : „Дали лицата , които са придобили право на пенсия за изслужено време и старост /осигурителен стаж и възраст/ по специален закон и са получили еднократно обезщетение по този закон преди да постъпят на работа по трудово правоотношение, имат право на обезщетение и по чл. 222,ал.3 КТ ако по трудовото правоотношение са работили през последните 10 години при съответния работодател. Прието е, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с неговото разрешаване с влязлото в сила решение по гр.д. №11013/2010 год. на СГС, ІІ –в състав .
Във връзка с поставения правен въпрос с въззивното решение е прието следното становище : Обезщетение по чл. 222,ал.3 КТ се дължи, когато при прекратяване на трудовото правоотношение е възникнало правото на пенсия за изслужено време и старост по ЗП в сила до 31.12.1999 год., а след 01.01.2000 год. – право на пенсия и осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО.Без значение е дали моментът на прекратяване на трудовото правоотношение съвпада с момента на придобиване правото на пенсия или е настъпил след това. Важното е това право / на пенсия/ да е възникнало и лицето да не е получавало обезщетение на същото основание, тъй като на това основание обезщетението се дължи еднократно.Няма обаче законова пречка това обезщетение да се комулира с обезщетение, получено по ЗОВСРБ / отм./ Това е така, защото двете обезщетения имат различно основание, изплащат се при различни условия и имат различен характер. В случая на ищеца е изплатено обезщетение при прекратяване на кадровата военна служба по чл. 237,ал.1 ЗОВСРБ/ отм./ като без значение е обстоятелството дали е имал право на пенсия или не към този момент.
Горното становище е формирано при следната фактическа обстановка: Ищецът е бил военнослужещ в поделение № 42880 –София като със заповед № 718/30.11.1999 год.на Министъра на транспорта , е освободен от кадрова военна служба на осн. чл. 128,т.1 от ЗОВСРБ / отм./ по взаимно съгласие на страните, считано от 31.12.1999 год. след като е прослужил повече от 20 години на кадрова военна служба.При освобождаването му от военна служба същият е получил еднократно парично обезщетение в размер на 20 брутни месечни възнаграждения на осн. чл. 237,ал.1 от ЗОВСРБ / отм./ Към момента на освобождаването на ищеца от кадрова военна служба -31.12.1999 год. между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа сключен трудов договор №46/30.12.1999 год. Видно от отбелязването в него, трудовият договор е започнал да се изпълнява от служителя от 01.01.2000 год., когато е постъпил на работа. Не се спори между страните, че към момента на освобождаване от кадрова военна служба ищецът е придобил право на пенсия по чл.6 ЗП. Това право същият е реализирал по - късно през време на трудовото правоотношение. Заявлението за отпускане на пенсия е от 24.04.2001 год. като пенсията му е отпусната с разпореждане от 13.06.2001 год. на Р.. До прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на осн. чл. 328,ал.1,т.10 КТ със заповед № РД -10-50/19.04.2010 год., същият е имал статута на работещ пенсионер.
С решение по гр.д. №11013/2010 год. на СГС, ІІ –в състав / влязло в сила /при аналогична хипотеза / е прието , че доколкото към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът вече е бил придобил и реализирал своето право на пенсия и е имал качеството на работещ пенсионер, същият не може да претендира обезщетение по чл. 222,ал.3 КТ.Водещото съображение е, че правото на пенсия се придобива само веднъж . Доколкото в случая ищецът е придобил това право в един по-ранен момент и го е реализирал по време на трудовото правоотношение, което в последствие е сключил, обезщетение по чл. 223,ал.3 КТ не се дължи.
Настоящият състав приема за правилно второто разрешение на поставения правен въпрос. Действително обезщетението по чл. 237,ал.1 ЗОВС РБ / отм./ , което в случай е в размер на 20 брутни заплати е за освобождаване от кадрова военна служба и дължимостта му не е обвързана с пенсионирането на лицето. Приема се, че това обезщетение се дължи като компенсация за изпитаните от военнослужещия рискове, ограничения и неудобства при изпълнението на кадровата военна служба. Обезщетението по чл. 222,ал.3 КТ , което има гратификационен характер, съставлява парично изразена благодарност от страна на работодателя за продължителната служба като фактическия му състав на разпоредбата включва : 1.прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието за това , 2.работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и 3.да не е изплащано такова обезщетение. В настоящия случай не е изпълнен този фактически състав , доколкото разпоредбата на чл. 222,ал.3 ГПК свързва правото на обезщетение с придобиването право на пенсия за осигурителен стаж и възраст , а такова право в случая ищецът е придобил в един по- ранен момент по специален закон и не само е придобил това право , но го е и реализирал като към момента на прекратяването на трудовия му договор е бил работещ пенсионер. В тази връзка настоящият състав споделя становището, че правото на пенсия, произтичащо от факти от обективната действителност се придобива само веднъж. След като ищецът е придобил право на пенсия по специалния закон, същият не може да придобие право на пенсия и по общия закон. Самият принцип на еднократност на обезщетението по чл. 222,ал.3 КТ , изрично регламентиран и включен в хипотезиса на нормата произтича от това, че работникът или служителят придобива право на пенсия веднъж и това право възниква към определен момент. Той може да го реализира спрямо този работодател и то по това правоотношение при действието на което е възникнало правото. В този смисъл е пояснението, което дава проф. Ат. В. в монографията си „Обезщетения по трудовото правоотношение” / стр.87,88/ че когато работникът или служителят след придобиването на правото по чл. 222,ал.3 КТ е работил по следващо правоотношение може да търси гратификацията си от този при когото правото е възникнало първоначално, стига да не е погасено по давност.
Като е приел друго тълкуване въззивният съд е постановил своето решение при нарушение на материалния закон. С оглед на това решението следва да бъде отменено като неправилно и вместо него съдът ще постанови ново решение ,с което предявените искове ще бъдат отхвърлени.
Решението по гр.д. №61/2013 год. на ВКС, ІV ГО не е обвързващо предвид възприетата от съда по делото различна фактическа обстановка във връзка с пенсионирането на ищеца.
С оглед изхода от делото ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на касаторът направените в производството разноски в размер на 2 202,75 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 05.10.2012 год. по гр.д. № 2413/2012 год. на СГС , ГО, ІІ Б вззивен състав, с което е потвърдено решението по гр.д. № 26291/2010 год. на СРС, ГО, 69 състав, с което „А. 28” [населено място] е осъден да заплати на Н. С. К. от [населено място] сумата 39 937,50 лв. , представляваща обезщетение поради прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и работа при „ А. 28”, [населено място] през последните 10 години от трудовия му стаж , ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска 08.06.2010 год. до окончателното и изплащане, както и сумата 237,34 лв. законна лихва за забава за периода от 19.05.2010 год. до 08.06.2010 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. С. К. от [населено място] срещу „А. 28” [населено място] иск за заплащане на обезщетение по чл. 223,ал.3 КТ в размер на сумата от 39 937, 50 лв. и мораторна лихва в плащането на главницата в размер на 237,34 лв.
ОСЪЖДА Н. С. К. от [населено място] да заплати на „А. 28” [населено място] разноски в размер на 2 202,75 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |