12 Р Е Ш Е Н И Е №. 109 Гр. София, 18 юли 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора М. Бенчев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 411/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационен протест от Апелативна прокуратура – Бургас против решение № 28/24. 03. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 241/2021 год. по описа на Апелативен съд – Бургас (БАС). С протеста са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Изразено е несъгласие с извършения от въззивната инстанция доказателствен анализ като се поддържа, че задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е прехвърлено върху „В и К“ АД Бургас в противоречие със събраните доказателства и по-специално с показанията на свид. К., с договора между „В и К“ АД и консорциум „А. инженеринг“ ДЗЗД за строително-монтажни работи и с договора между консорциума и управляваното от подсъдимия „Х.“ Е.. Твърди се, че не е оценено в достатъчна степен заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, както и че съдът избирателно е кредитирал доказателства и доказателствени средства, подкрепящи версията на подсъдимия за извършен инструктаж и е оставил без внимание първоначалните му обяснения, извършените поправки в инструктажната книга, твърденията на свидетелите – негови работници, че ежедневно са го уведомявали за проблеми при изпълнение на възложените им строително-монтажни работи в канално-помпената станция (КПС). Поддържа се, че съдът е пренебрегнал обстоятелството, че ако подсъдимият е бил на обекта на инкриминираната дата и е извършил оценка на ситуацията на място без да настоява за завършване на ремонта още същия ден, до инцидента е нямало да се стигне, особено като се има предвид, че заглушката на тласкателя е монтирана и демонтирана не от работник на „В и К“, а от такъв на „Х.“ Е.. Сочи се, че с оправдаването на подсъдимия по повдигнатите му обвинения е допуснато нарушение на материалния закон. По тези съображения прокурорът, изготвил протеста, настоява проверяваното решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на апелативния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Законният представител на малолетния частен обвинител и граждански ищец не участва лично или чрез повереник в касационното производство и не изразява становище по основателността на касационния протест. Защитникът на подсъдимия намира, че протестът е неоснователен. Изтъква, че в него не са изложени доводи в подкрепа на твърдението за неправилно приложение на материалния закон, а голяма част от съображенията на прокурора са свързани с обосноваността на въззивното решение, която не съставлява касационно основание. Сочи, че вследствие положените от първата инстанция усилия обстоятелствата по делото са изяснени обективно, всестранно и пълно и след внимателен анализ на събраната по време на съдебното следствие доказателствена съвкупност апелативният съд е направил законосъобразен извод чие е било задължението да предвиди опасност от обгазяване на помещението и да вземе мерки за избягване на подобен риск. Подс. М. З. се солидаризира с аргументите на своя защитник и моли да бъде потвърдено решението на БАС. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 204/06. 08. 2020 год., постановена по н. о. х. д. № 87/2018 год., Бургаският окръжен съд е признал подс. М. П. З. за невинен в това, че на 04. 07. 2012 год. в [населено място], като работодател и представител на „Х.” Е. по непредпазливост причинил смъртта на Д. Г. К., настъпила на 05.07.2012 г., поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – извършване на строително-монтажни работи на Канално-помпена станция – 7, [населено място], като не изпълнил задълженията си по чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ); чл. 98, ал. 1 и ал. 2, чл. 103, чл. 124, чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК. Подсъдимият е признат за невинен и в това, че на 04. 07. 2012 год. в [населено място], като работодател (по отношение на Ц. Ц. и М. М.) и като представител на „Х.” Е. по непредпазливост причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на повече от едно лице, а именно Ц. С. Ц., М. И. М. и Х. И. П. поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – извършване на строително-монтажни работи на обект КПС-7 – [населено място] като не изпълнил задълженията си по чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗЗБУТ; чл. 98, ал. 1 и ал. 2, чл. 103, чл. 124, чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 134, ал. 3 вр. ал.1 от НК. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и постановил разноските по него да останат в тежест на държавата. Поради пропуск да се произнесе по предявения граждански иск съдът е постановил допълнителна присъда по реда на чл. 301, ал. 3 от НПК като го е отхвърлил изцяло като неоснователен. Присъдата е проверена по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимия по всички обвинения и по жалба на частния обвинител и граждански ищец с искане З. да бъде признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и да бъде уважен предявеният граждански иск. С решение№ 28/24. 03. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 241/2021 год. по описа на Апелативен съд – Бургас, първоинстанционните съдебни актове са потвърдени. Касационният протест е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок. Разгледан по същество, същият е неоснователен. На първо място следва да се припомни, че твърденията за неподкрепеност на фактическите констатации на въззивния съд от събраните по делото доказателства по своята същност представляват оплакване за необоснованост на проверяваното решение. Тези доводи не подлежат на обсъждане, защото необосноваността не е предвидена като самостоятелно касационно основание. Това законодателно разрешение е логична последица от характеристиката на касационната инстанция като съд единствено по правото, поради което предмет на касационен контрол може да бъде единствено спазването на правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение на долустоящата инстанция. Прегледът на материалите по делото не дава основание да се приеме, че БАС е допуснал нарушения на тези законови изисквания. Несъстоятелни са възраженията срещу аналитичната дейност на апелативния съд, касаеща провеждането на инструктаж на тримата пострадали работници на подсъдимия. За разлика от представителя на държавното обвинение долу стоящите инстанции са осмислили, че коментираното обстоятелство има два аспекта – 1. дали служителите на „Х.“ Е. са били инструктирани за опасностите, съпътстващи обичайната им дейност и 2. дали са били сведени до знанието им рискът от обгазяване на помпената станция и начините за избягването му. За да приеме, че Д. К., М. М., Ц. Ц., а и свид. Т. Ч. са били информирани за типичните опасности, произтичащи от извършваните от тях ремонтни операции, БАС е обсъдил както обясненията на подсъдимия, така и показанията на свидетелите М., Ч. и Ц., оценил е тяхната еднопосочност и последователност, съпоставил ги е с писмените доказателства – заповеди, удостоверение на свид. Ц. за завършен курс по ЗБУТ и книга за периодичен инструктаж. Специално внимание е отделено на извършеното в последната удебеляване на цифрите, означаващи периодичния инструктаж за времето от м. април до м. юли 2012 год., като основателно е прието, че поправката не е от естество да опровергае обясненията на подсъдимия и показанията на цитираните свидетели предвид хронологичната последователност на записите в документа и отсъствието на откъснати, отрязани или липсващи страници от него. В същото време контролираната инстанция незаслужено е упрекната, че е игнорирала първоначалните обяснения на подсъдимия, в които той, според прокурора, бил заявил, че не е необходим ежедневен инструктаж, защото извършваната дейност не била свързана със строително-монтажни работи. Единствените обяснения от досъдебното производство, които са били приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 279 от НПК са тези на л. 20, т. 1 от ДП и то само в частта им относно заявеното от З., че независимо от отсъствието му от страната и на 03. 07. 2012 год., и на 04. 07. 2012 год. е поддържал телефонен контакт със свид. М. М.. Твърдение, че не е необходим ежедневен инструктаж, тъй като се касае за капитално строителство, се съдържа в писмо от подсъдимия до водещия разследването на л. 122, т. 2 от ДП. Този документ обаче няма онази доказателствена стойност, която прокурорът настоява да му бъде придадена, защото единственият процесуален способ за инкорпориране към доказателствената съвкупност на заявеното от подсъдимия в рамките на наказателния процес е разпитът му, респ. единственото годно доказателствено средство са неговите обяснения. Несъстоятелни са и аргументите, касаещи непредставенето на документи, удостоверяващи провеждането на ежедневен инструктаж, на проверяващите от Държавна инспекция по труда – Бургас по повод инкриминираната трудова злополука. От една страна пасивността на подсъдимия представлява косвено доказателство, което не води до еднопосочност на изводите, а от друга, и това е много по-важно, в наказателния процес всички подлежащи на установяване факти могат да се доказват с всички допустими доказателствени средства, каквито в случая са обясненията на подсъдимия и показанията на посочените по-горе свидетели. Въззивната инстанция е споделила заключението на първостепенния съд, че всъщност от съществено значение за правилното решаване на делото е провеждането на инструктаж конкретно за съществуващата опасност от обгазяване на помпената станция. Изводите на съдилищата по фактите в тази насока не се различават от претенцията в протеста, доколкото нито в обясненията на подсъдимия, нито в показанията на свидетелите М. М. и Ц. Ц. се съдържа такава информация; за включването на подобен риск в обхвата на проведения първоначален инструктаж не е споменал и свид. Н. М., който е лицето, запознало работниците на „Х.“ Е. с правилата за безопасност на труда, действащи на територията на КПС-7. Същият прецизен подход е демонстриран и по отношение на друго правно значимо обстоятелство – причината, поради която пострадалите работници на „Х.“ Е. не са били инструктирани за опасността от обгазяване на помещението на КПС-7. Апелативният съд се е солидаризирал с констатацията на първата инстанция, че това се дължи на отказ от съдействие от страна на „В и К“ АД – Бургас, като е поставил в основата на този извод не само обясненията на подс. З., но и показанията на свид. Й. К., съгласно които към 2012 год. в дружеството не е съществувала практика да се сключват двустранни споразумения във връзка със здравословните и безопасни условия на труд и такава е била създадена едва напоследък. Неубедителен е опитът на прокурора да противопостави на така направеното фактическо заключение друга част от показанията на свид. К. и договорите между „В и К“ АД – Бургас и „А. инженеринг“ ДЗЗД и между последното и „Х.“ Е.. Действително свидетелката е посочила при повторния си разпит, че съществува разлика в зависимост от това дали се касае за регулярен или за авариен ремонт, какъвто е и настоящият случай, но твърдението ѝ се отнася за юридическите, а не за техническите аспекти на проблема. Що се отнася до визираните в протеста задължения за спазване на правилата за ЗБУТ от страна на изпълнителя/подизпълнителя по всеки от двата договора, те имат общ характер, лишени са от конкретика и не удовлетворяват изискването на чл. 18 от ЗЗБУТ работодателите да се информират взаимно за рисковете при работа и да координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове. Въззивната инстанция не е имала основание да придаде претендираното от прокурора по-особено доказателствено значение на заявеното от свид. Г.. Твърденията му, че опасността от обгазяване на помещението е минимална при нормално функциониране на КПС, но не и при аварийна ситуация, от каквото естество бил ремонтът, извършван от „Х.“ Е., правилно са преценени като изолирани от останалия доказателствен материал. В тази насока е съобразено, че нито един от останалите свидетели – служители на „В и К“ АД – Бургас не е депозирал показания в този смисъл. Нещо повече, при проведената очна ставка с подсъдимия свид. Н. М. е посочил, че по време на ремонта КПС-7 е функционирала нормално. Наред с това и многобройните експертни заключения по делото не свързват възникването на инцидента с предходното състояние на помпите и другите агрегати в КПС-7. Напротив, независимо от известните нюанси всички експертизи са категорични, че причина за обгазяването е събирането на букет от газове в тръбата на тласкателя вследствие на затварянето ѝ за период от осем дни със специално монтирана заглушка – действие, извършено по указание на свид. Н. М., енергетик на КПС-7. Незаслужен е упрекът към БАС и досежно направения от него извод, че подсъдимият не е бил уведомен за поставената заглушка. Внимателният прочит на материалите по делото не показва контролираната инстанция да се е дистанцирала от забраната на чл. 303, ал. 1 от НПК, допускайки постановеният от нея акт да почива на предположения. Обсъжданата фактическа констатация е направена след внимателно изследване на обясненията на М. З. от гледна точка на пълнота, логическа съгласуваност и последователност и след съпоставянето им с показанията на М. М. и Ц. Ц., които са лицата пряко ангажирани с демонтажа на старите помпи, с поставянето на новите агрегати и със свързването им със системата. Отчетена е не само категоричността, с която двамата свидетели са твърдели, че въпреки че ежедневно се чували по телефона с намиращия се извън страната техен работодател, не са му съобщили за възникналия теч от тръбата на тласкателя и за начина на отстраняването му. Съобразено е наред с това, че в по-голямата част от периода между слагането на заглушката и премахването ѝ работниците на „Х.“ Е. са били ангажирани с изпълнението на задачи извън сградата на КПС-7, тъй като там е предстояло изливане на основите на новите помпи, а това е била дейност, с която е бил натоварен друг участник в консорциума. За извода на апелативния съд от значение са били и показанията на ръководителя на "А. инженеринг" ДЗЗД – свид. А. А., който също без колебание е отрекъл да е информирал своя съдружник за монтирането на заглушката. Същевременно съдът справедливо е отбелязал, че не са събрани други доказателства, опровергаващи заявеното от посочените лица, тъй като отсъстват свидетели, присъствали на телефонни разговори между работниците и подсъдимия, в които да е бил коментиран възникналият теч, а в показанията на свид. Н. М., по чиято инициатива е затворена тръбата на тласкателя, както и в тези на останалите служители на "В и К" АД също не се сочи М. З. да е бил уведомен за проблема и намереното разрешение. При това положение съдилищата по фактите основателно не са възприели поддържаната от държавното обвинение теза, че добрите отношения на подсъдимия с неговите работници и ежедневният им доклад за изпълнените задачи са сигурна доказателствена основа за претендирания извод, че З. е бил наясно с монтажа на заглушката и произтичащите от това рискове. Не се подкрепят от материалите по делото и доводите в протеста, касаещи анализа на многобройните експертни заключения. Прочитът на съдебния акт не установи да е демонстриран различен подход към онази част от тях, която дава отговор на правни въпроси и това е така, защото макар да е посочил, че кредитира в цялост заключенията на експертизите, допуснати и приети в хода на първоинстанционното съдебно следствие, въззивният съд е ползвал само онези констатации, които са свързани с причините за инцидента, така както е сторил и с разясненията на вещото лице С. при изслушване на тройната техническа експертиза, назначена от разследващ орган на досъдебната фаза, за това дали сградата на КПС-7 представлява ограничено пространство по смисъла на §. 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Наредба № 9/23. 09. 2004 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при експлоатация и поддържане на водоснабдителни и канализационни системи. В същото време изводите за наличието или не на допуснати от подсъдимия нарушения на правилата за безопасност не съдържат позоваване на нито една от експертизите. Констатацията за липсата на такива нарушения е направена след задълбочено изследване не само на инкриминираните от държавното обвинение разпоредби, но и на нормативната уредба и вътрешните актове, регламентиращи задълженията на „В и К“ АД – Бургас за осигуряване на ЗБУТ. Цялостният преглед на проверявания съдебен акт не показва претендираното в протеста пренебрегване на два от експертните изводи на вещите лица Т., Н. и С., оценяващи като добра практика наличието на газ-анализатор в помещението и ежедневното премахване на заглушката в края на работното време. Първият от тях е обсъден в контекста на извършваните от работниците на подсъдимия дейности по демонтиране на старите и монтаж на новите помпи и свързаните с тях заваръчни работи. Съобразено е, че технологичният процес при последните не е непрекъснат и се налага преустановяването му за подмяна на електродите и за смяна на мястото на заварчика. Отчетено е, че съгласно всички експертни заключения отделяните при тази дейност вредни газове са по-леки от въздуха, поради което се издигат нагоре, а не се натрупват в близост до пода на помещението, както и че в богатата си практика вещите лица не са се натъквали на случай, при който при извършени заваръчни работи да са били опасно надвишени максимално допустимите концентрации на азотен диоксид и други вредни химични агенти, отделяни при този вид дейност. Освен това, макар да е кредитирал в коментираните им части заключенията на експертизите, допуснати на съдебното следствие, въззивният съд е приел, че подсъдимият не е бил уведомен нито за възможното обгазяване на помещението, нито за поставената заглушка и за премахването ѝ осем дни по-късно – обстоятелство, което в крайна сметка се е оказало сред решаващите за признаването му за невинен и оправдаването му по повдигнатите му обвинения. На последно място, пространните възражения в протеста, насочени към оспорване на посоченото в допуснатата от окръжния съд експертиза, че заглушката е монтирана и свалена от свид. Н. С., не държат сметка, че съдът е приел, че това е сторено от свид. М. М., както настоява представителят на държавното обвинение. Освен това тези доводи не отчитат и посоченото от експертите, че от техническа гледна точка за възникването на инцидента от значение е фактът, че в продължение на осем дни тръбата на тласкателя е била заглушена, а не кое е лицето, което е поставило и премахнало заглушката. Предвид тези съображения касационната инстанция не констатира да са допуснати претендираните от прокурора съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата, а доколкото от начина на излагане на аргументите в протеста може да се предположи, че нарушението на материалния закон се извежда като последица от неспазване на изискванията, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение, не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. При правилно установената фактическа обстановка апелативният съд е направил законосъобразни изводи, че подсъдимият не е осъществил съставите на инкриминираните му престъпления по чл. 123, ал. 1 от НК и по чл. 134, ал. 3 вр. ал.1 от НК. Спецификата на разглеждания казус е налагала да бъде определен кръгът от лицата, задължени да осигурят здравословни и безопасни условия на труд на работещите на територията на КПС-7, включително и на тези, извършващи ремонта на помпените съоръжения. За разлика от представителя на държавното обвинение съдилищата по фактите са дали законосъобразен отговор на поставения проблем. Няма спор, че подсъдимият е следвало да обезпечи безопасността на собствените си работници, включително и като ги инструктира за рисковете, произтичащи от възложените им дейности по силата на длъжностната им характеристика – за свид. Т. Ч. и за пострадалия Ц. Ц. от работата им като заварчици, а за пострадалите Д. К. и М. М. – като шлосер-монтьори. Съобразно правилно установената от БАС фактология М. З. е изпълнил тази своя обязаност, така както е изпълнил и задължението си да им предостави работно облекло и лични предпазни средства, в това число и въглеродни дихателни маски с активен въглен, необходими за безрисково извършване на заваръчни работи. В същото време макар инцидентът да е възникнал по време на осъществяваните от работниците на „Х.“ Е. ремонтни дейности, той не е пряка последица от тях, а е свързан с функционирането на КПС-7. Залповото изпускане в помпеното помещение на букет от токсични газове е следствие от протичащите гнилостни процеси на намиращите се в отпадните води органични и минерални вещества. То е предшествано от теч от тръбата на тласкателя, наложило заглушаването ѝ за период от осем дни. Именно защото тези химични реакции са неразделна част от механизма на събиране, отвеждане и пречистване на отпадните води, действалите към момента на деянието Норми за проектиране на канализационни системи възлагат в тежест на субектите, експлоатиращи подобни системи, да осигурят засмукване на въздух в ниската зона на помпената станция, а там, където е възможно отделянето на отровни изпарения и газове – да монтират допълнително аварийна смукателна вентилация с определени параметри. При това коментираните изисквания се отнасят не само за помпени станции, изградени след влизане в сила на нормативния акт. В съответствие с тези правила е следвало да бъдат приведени и вече функциониращите системи, щом подлежат на реконструкция, модернизация или разширяване, в която хипотеза попада и КПС-7 предвид извършените в миналото ремонти, предхождащи инкриминирания инцидент. Разбира се, ако подсъдимият е бил уведомен за възможното загазоване на помпеното помещение, той би следвало ако не да предостави на работниците си агрегат за допълнителна вентилация и уред за установяване наличието на вредни вещества във въздуха, то поне да изиска монтирането на такива от страна на оператора на КПС-7 – „В и К“ АД – Бургас. По делото е установено, че З. е положил дължимата грижа, като е поискал сключването на двустранно споразумение за уточняване на рисковете, съпътстващи както извършваните от работниците му ремонтни операции, така и тези, произтичащи от непрекъснатия работен процес в КПС-7. Въпреки императивната норма на чл. 18 от ЗЗБУТ и независимо от наличието на аналогично изискване във вътрешните актове на „В и К“ АД – Бургас подписването на такъв документ е отказано по съображения, че във водоснабдителното дружество няма подобна практика. Тук е мястото отново да се посочи, че общо формулираните задължения за спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд от страна на изпълнителя/подизпълнителя по договорите между „В и К“ АД – Бургас и консорциум „А. инженеринг“ ДЗЗД и между последното дружество и „Х.“ не могат да бъдат приравнени на изискуемата от цитираната разпоредба писмена договореност, чиято цел е да създаде яснота относно всички реални или потенциални рискове за живота и здравето, произтичащи от съвместното ползване от няколко предприятия на един обект, работно помещение, оборудване или работна площадка, както и да предвиди конкретни мерки за избягването им. Въпреки демонстрираното от водоснабдителното дружество нежелание за съдействие подсъдимият е съумял да се снабди с оценката на риска на отделните работни места във „В и К“ АД Бургас. В този вътрешен акт обаче опасността от експозиция на вредни химични агенти, в това число и газове, е свързана с проникването им в помпеното помещение от черпателната камера, а не от тръбата на тласкателя, като рискът не е оценен като съществен предвид обстоятелството, че при извършени замервания концентрацията им не превишава максимално допустимите стойности. В същото време не е доказано на З. да са били предоставени другите предписания за безопасност на труда във „В и К“ АД и по-специално Инструкция № 4 за безопасност и здраве при работа на помпиер/оператор на помпена станция за отпадни води, в която са посочени действията, които следва да бъдат извършени, ако с газов анализатор се установи присъствие на опасни газове. Не е установено и първоначалният инструктаж от свид. М., предшестващ започването на ремонтните дейности на територията на КПС-7, да е бил фокусиран върху риска от изтичане на токсични газове. Казано с други думи, подсъдимият не е разполагал с необходимата му информация, за да може да извърши адекватна оценка за наличие на потенциална опасност от обгазяване на помпеното помещение като това не се дължи на недопустима пасивност от негова страна. От друга страна, не може да се приеме, че подсъдимият е нарушил изискването на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ, защото не е предвидил конкретно риска от обгазяване на помпеното помещение вследствие на поставяне на заглушката върху тръбата на тласкателя. Както правилно е отбелязал въззивният съд, както монтажът, така и демонтажът ѝ са извършени по напътствие от страна на свид. Н. М.. В съответствие с уговореното между „А. инженеринг“ ДЗЗД и „В и К“ АД тези указания на свидетеля като представител на възложителя са били обвързващи за работниците на подсъдимия, чието дружество е подизпълнител на задълженията на консорциума. Не е установено, че този начин на действие нарушава строителните правила и норми, в който случай съгласно договора нарежданията на възложителя не биха подлежали на изпълнение. Напротив, видно от приложените по делото вътрешни актове по безопасност на труда в определени ситуации, свързани с ремонтни дейности, то е утвърдено като стандартна практика в системата на „В и К“ АД – Бургас. Освен това не е изпълнено и другото условие, изключващо задължителния характер на предписанията на възложителя – не се касае за съществени отклонения от уговорената работа нито като вид, нито като обем, нито като време на извършването ѝ. В същото време подс. З. не е бил уведомен за поставената заглушка, за осемдневния ѝ престой на тръбата на тласкателя и за премахването ѝ на инкриминираната дата, поради което не е могъл и не е бил длъжен да предвиди последиците от тези действия, които последици между другото са били изненадващи не само за него, но и за абсолютно всички служители на „В и К“ АД – Бургас, разпитани като свидетели по делото. Твърдението на прокурора, че ако подсъдимият се е намирал в сградата на КПС-7 по време на монтажа и демонтажа на заглушката, е щял да предвиди опасността от загазоване на помпеното помещение, е не само доказателствено необезпечено. То не държи сметка както за отсъствието на нормативно задължение за постоянен престой на управителя на територията на ремонтирания обект, така и липсата на трайно установени практически правила в тази насока. С оглед изложеното въззивната инстанция законосъобразно е приела, че от подсъдимия не може да се търси наказателна отговорност за нарушаване на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ и чл. 98, ал. 1 и 2, чл. 103, чл. 124, чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Няма основания, изводими от материалите по делото, да бъде ревизиран изводът на БАС, че подсъдимият не е допуснал нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ и на чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съобразно фактологията, приета от въззивния съд и обвързваща касационната инстанция, свидетелите М. М., Ц. Ц. и Т. Ч., както и починалият при инцидента Д. К. са били инструктирани за рисковете, произтичащи от характера и естеството на извършваните от тях дейности, но не и за опасностите, свързани със специфичната работна среда в КПС-7. Задължението за последното обаче е не на подсъдимия, който също не е бил информиран за наличието на реална опасност от обгазяване, а на „В и К“ АД – Бургас и това е така не само защото по време на ремонта, съоръжението е продължило да функционира, но и защото вътрешните актове на водоснабдителното дружество изрично са предвиждали при сключване на договор за строително-ремонтни работи всички работници на изпълнителя да преминат първоначален инструктаж и такъв на работното място, обучение и изпит съгласно подписаното двустранно споразумение. На последно място за пълнота на изложението следва да се посочи, че при положение, че пострадалият свидетел Х. П. не е бил работник на „Х.“ Е., за подсъдимия не е съществувало нито задължението по чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 год. за инструктирането му, нито това по чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ за осигуряване на подходяща екипировка. В тежест на работодателя „В и К“ АД – Бургас е било както ежедневното инструктиране на П., така и предоставянето на лични предпазни средства. Този извод се налага с още по-голяма сила предвид обстоятелството, че по време на ремонтните дейности КПС-7 не е преустановила функционирането си и служителите на предприятието са продължили да изпълняват обичайните си трудови задължения. Предвид отсъствието на визираните в протеста касационни основания съставът на трето наказателно отделение прие, че въззивният съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28/24. 03. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 241/2021 год. по описа на Апелативен съд – Бургас. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.