2 Решение по т.д.№ 666/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 197 С., 18,02,2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Клавдия Дали, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 666 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу тази част от Решение № 156 от 04.04.2012 год. по гр.д.№ 223/2012 год. на Пловдивския апелативен съд с която е отменено Решение № 977 от 27.06.2011 год. по гр.д.№ 2453/2010 год. на Пловдивския окръжен съд и е присъдено обезщетение за забава след 02.02.2011 год. и до окончателното плащане. В частта с която ПАС е потвърдил отхвърлителното решение на Пловдивския окръжен съд, въззивното решение е влязло в сила. От съдържанието на касационната жалба може да се изведе тезата на касатора, че решението е неправилно – чл.281 т.3 ГПК. Използваните термини като „абсурдни изводи”, „стигане до крайности” пр. следва да се тълкуват като твърдение за нарушение на процесуалните правила. Искането е за касиране на въззивния акт в обжалваната му част, като ВКС се произнесе по съществото на спора и отхвърли акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава за периода след 02.02.2011 год. Ответникът по касация В. Л., чрез процесуалния си представител изразява становище, че въззивното решение е обосновано и законосъобразно и следва да остане в сила. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса дали е налице колизия между чл.97 ал.1 предл.2 ЗЗД от една страна и Наредба № 3/16.07.2009 год. и Закона за мерките срещу изпиране на пари. Като взе предвид становищата на страните и извърши по реда и на основание чл.290 ал.2 ГПК проверка на обжалвания съдебен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ. Ищец по делото е В. И. Л. - пострадал в резултат на ПТП, настъпило в [населено място] на 04.07.2008 год. Ответник по делото е [фирма] – застраховател по риска „Гражданска отговорност” за увреждащия лек автомобил с водач Д. И. Г.. Предявените претенции за присъждане на неимуществени вреди, произтичащи от претърпени телесни увреждания, са в общ размер 220000 лв., както и обезщетение за забава, считано от датата на деликта – чл.84 ал.3 ЗЗД. Ответникът [фирма] е противопоставил възражение срещу размера на обезщетението, като се е позовал и на съпричиняване на вредоносния резултат. Първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените вреди би следвало да е в размер на 120000 лв., но с оглед съпричиняването на вредоносния резултат с 50%, присъдените суми възлизат общо на 60000 лв. З. дружество е предложило изпълнение в хода на процеса за сумата 59850 лв., подлежаща на превеждане по банков път. Ищецът е отказал да посочи банкова сметка. Поради това [фирма] е поискал редуциране на периода на задължението за обезщетение за забава. Окръжният съд е счел довода за основателен, поради което е присъдил обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода от датата на деликта и до 02.02.2011 год. Сезиран с въззивната жалба на ищеца в частта относно отхвърлената част на главния иск и размера и периода на обезщетението за забава, съставът на ПАС е приел, че размерът на обезщетението по главният иск е правилно определен. Отменил е решението в частта с която е намален периодът на забава, като е приложил чл.84 ал.3 ЗЗД. Позовал се е на възможността по чл.97 ал.1 предл.2 ЗЗД от която длъжникът не се е възползвал. Становището на настоящата съдебна инстанция по поставения правен въпрос произтича от следното: Последователно подържаната от процесуалния представител на [фирма] теза е че е налице обективна невъзможност (нормативна пречка) за депозиране на сумата в банка, без получателят и да има открита от титуляра банкова сметка в нея. Позоваването му е на Наредба № 3/16.07.2009 год. (не се сочи конкретна разпоредба) и на Закона за мерките срещу изпиране на мръсни пари (ЗМСИП), също без да се конкретизира законовата разпоредба, въвеждаща забраната. Колизия между предвидената от чл.97 ал.1 предл.2 ЗЗД възможност и невъзможност за реализацията и при действието на Наредба № 3/2009 и ЗМСИП липсва. Наредба № 3/2009 год. изрично предвижда възможността за откриване на еднократна сметка в полза на трето лице – чл.2 ал.3 от Наредбата вр.чл.36 и сл. от Закона за платежните услуги и платежните системи. Какъв е вътрешният ред за откриване на сметка в полза на трето лице и има ли особени изисквания (анал. специална сметка № 214 на [фирма] за присъдени по съдебен ред плащания) е организационен въпрос, но не и нормативна пречка. Такава нормативна пречка (откриване на сметка в полза на трето лице) липсва и при действието на ЗМСИМП, стига да не са налице ограниченията въведени с този закон – идентификацията на страните, основанието за плащане, произхода на средствата и пр. Плащането от български застраховател в полза на увредено лице (български гражданин), черпещо права от задължение по риска „Гражданска отговорност” в рамките на висящо между тях съдебно производства съдържащо пълни идентификационни данни, не се вмества в ограничението на който и да било от посочените нормативни актове. В същия смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана с Решение № 28 от 14.03.2009 год- по т.д. № 497/2008 год., с което състав на ТК на ВКС, І т.о. е приел, че „ако е налице забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от парично задължение по договора, само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това. Представянето на доказателства в касационното производство е недопустимо освен в изрично предвидената от закона хипотеза на чл.295 ал.2 ГПК, но за пълнота на изложението при отговора правния въпрос, следва да се упомене, че след постановяване на въззивното решение, на 02.05.2012 год. [фирма] е открил в полза на В. Л. банкова сметка в [фирма] и я е заверил със сумата 78954.45 лв., видно от приложеното към жалбата удостоверение. По същество. Вярно е, че в случая е налице неправомерно поведение от страна на пострадалия В. Л., отказващ да посочи и/или открие своя банкова сметка по която да му бъде преведено предложеното обезщетение. Доводът за правото му да не предоставя свои лични данни е несъстоятелен с оглед наличните му пълни идентификационни данни по делото. Освен това, посочването на банкова сметка по която да му бъде преведена парична сума, претендирана от него по съдебен ред не се обхваща от която и да било от хипотезите на ЗЗЛД. Едно от възможните обяснения е намерението за увеличаване периода на кредиторовата забава с оглед получаване на обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, надхвърляща с 10 пункта основния лихвен процент - ПМС № 72/1994 год. Това поведение на В. Л. би могло да бъде квалифицирано като кредиторова забава, имаща за последица саниране на забавата на длъжника по смисъла на чл.95 ЗЗД, ако длъжникът [фирма] би представил доказателства, че освен предложението, действително е предприел каквито и да било действия по чл.97 ал.1 предл.2 ЗЗД, вкл. и чрез удостоверяване на откази на банки за откриване на сметка в полза на трето лице при посочените по-горе законови и подзаконови предпоставки. Такива доказателства по делото не са били представени, поради което правилно съставът на ПАС е преценил, че не следва да бъде прилагана редукцията на срока по чл.84 ал.3 ЗЗД поради прилагането на чл.95 ЗЗД. С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски пред настоящата инстанция, възлизащи на 300 лв., съобразно заплатеното възнаграждение в полза на адв.Х.. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ в сила Решение № 156 от 04.04.2012 год. по гр.д.№ 223/2012 год. на Пловдивския апелативен съд в обжалваната му част. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК-040638060 да заплати на В. И. Л. с ЕГН-[ЕГН] сумата 30 лв. (триста лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.