ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 214   София 15.03.2010 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и десета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                  ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело №  173/ 2010  год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на ”Е” АД - гр. В. срещу О. № 642 от 16. ХІ.2009 г. по ч. гр.д. № 323/ 2009 г. на Габровски окръжен съд, с което е отменено О. № 170/ от 25.ІХ.2009 г. по гр.д. № 158/ 2009 г. на Тревненски районен съд, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено за разглеждане на Варненски районен съд, и делото е върнато на Тревненски районен съд за разглеждане на иска. Жалбоподателят излага, че определението е неправилно, тъй като с влязло в сила решение е признато, че ползвателят на имота П, е потребител, на основание §1 т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, а собственикът на имота С, не е ползвател нито съгласно ЗЕ, нито съгласно ЗЗП. Иска определението да се отмени и делото да се изпрати на Варненски районен съд за разглеждане на иска. В Изложение на основанията по чл. 280 ГПК жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото - по въпроса за приложимостта на чл. 113 ГПК - нова процесуална норма, по която липсва съдебна практика. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено първоинстанционно определение относно подсъдността на иска, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е отменено определението на Тревненски районен съд, с което е прекратено производството по делото пред този съд и същото е изпратено за разглеждане на Варненски районен съд, като е уважено възражението на ответника по чл. 105 ГПК. Изложени са съображения, че съгласно чл. 113 ГПК иск на потребител може да се предяви и по неговия настоящ или постоянен адрес, а в § 1 т. 42 от ДР на ЗЕ, е дадено легално определение на понятието ”потребител” - физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Съдът е посочил, че ищцата има качеството потребител и по смисъла на § 13 от ПЗР на ЗЗП и искът й е във връзка с потреблението на ел. енергия, като разпоредбата на чл. 113 ГПК предвижда алтернативна местна подсъдност, която се определя по избор на ищеца - по неговия настоящ или постоянен адрес, като в случая ищцата е предявила иска по постоянния си адрес. Затова въззивният съд е отменил първоинстанционното определение и е върнал делото за разглеждане на първоначално сезирания Тревненски районен съд. Касационно обжалване на определението следва да се допусне по разрешения процесуален въпрос - налице ли е потребителски спор и подсъдността следва ли да се определи по чл.113 ГПК, който въпрос е релевантен за делото - от решаването му зависи преценката основателно ли е възражението на ответника по чл. 105 ГПК. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като по приложението на чл. 113 ГПК няма установена съдебна практика, което предпоставя и противоречивото му решаване от съдилищата. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Частната жалба е основателна. Предявеният иск пред съда по постоянния адрес на ищцата, е в качеството й на потребител на ел. енергия за битови нужди, съгласно § 1 т. 42 от ДР на ЗЕ - налице е иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. Съгласно § 13 т. 1 от ДР на Закон за защита на потребителите, “потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Ищцата, като физическо лице, на основание сключения с ответника договор за предоставяне на електиречска енергия за битови нужди, ползва тази услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност. Затова качеството на ищцата на потребител в широк смисъл, определя иска като иск на потребител, съгласно чл. 113 ГПК. Ищцата, като потребител, търси правата си срещу ответника въз основа на специален закон - Закон за енергетиката, поради което съгласно §1 т. 42 от ДР на ЗЕ, се преценява качеството й на “потребител на енергия” с оглед сключения с ответника договор, въз основа на който е платила исковата сума и търси връщането й, като платена на отпаднало основание. С оглед поддържаната от ищцата активна легитимация на основание изплатено от нея на ответника обезщетение на основание издадено наказателно постановление срещу сина й П. М. П. , отменено от съда, е без значение обстоятелството, че и П. М. П. има качеството на потребител. Определящото за подсъдността на иска е, че ищцата има това качество. С оглед изложеното правилно въззивният съд е отменил първоинстанционното определение, с което е уважено възражението на ответника по чл. 105 ГПК, и е изпратил делото за разглеждане на първоначално сезирания съд Тревненски районен съд на основание чл. 113 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение   О П Р Е Д Е Л И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “Е” АД - гр. В. срещу О. № 642 от 16. Х.2009 г. по гр.д. № 323/ 20098 г. на Габровски окръжен съд. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: