Р Е Ш Е Н И Е № 450 София, 27.10.2010 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 485 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на К. И. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение № 473 от 20.05.2009 г., постановено по гр.д. № 941 по описа за 2008 г. на Четвърто гражданско отделение и оставеното с него в сила решение от 9.11.2007 г. по гр.д. № 3036 от 2005 г. на С. градски съд, ІV-Г състав, с което са определени равни делбени квоти от по ½ ид.ч. в допуснатия до делба недвижим имот. В молбата са изложени твърдения, че след влизане в сила на решението молителят е открил ново доказателство – договор за дарение на парични средства – което установява вложените от него лични средства при придобиването на делбения имот, т.е. обосновано е основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответницата по молбата Д. П. Б. оспорва същата, като претендира възстановяване на направените разноски. При предявяване на иска за делба ищецът К. И. К. е твърдял, че при придобиване на собствеността на делбения апартамент по време на брака между страните е вложил свои лични средства в размер на 630 923 лв., дарени му и внесени за покупката от неговата майка и 60000 лв., дарени му от неговата баба. В подкрепа на твърденията си е представил вносни бележки, с които са заплащани суми по придобиването на собствеността, по които вносител е майка му Т. И. и е ангажирал свидетелските показания на същата. Съдът е приел, че дори да се кредитират показанията на свидетелите за произхода на средствата за изграждане и закупуване на апартамента – лични на възходящи на ищеца, то липсват доказателства за даряването им само на него. Предаването на сумите по банков път не е доказателство, че вносителят дарява ищеца, а не двамата съпрузи. Сумите са внасяни за строително-монтажни работи по жилището, което е изграждано по време на брака между страните по делото и следователно не може да се приеме, че вносителят изразява намерение за даряване само на единия от съпрузите. В нито един счетоводен документ за плащане не е изразено дарствено намерение на вносителката, а токова не е изразени и по друг начин и не е обективирано, за да се направи извод, че платените от Т. И. суми са били дарени на сина й, а не на семейството за задоволяване на нуждите му. В настоящото производство за отмяна са представени страница от нотариална книга /в която е описан/ и писмен договор между К. И. К. и майка му Т. И. К. от 12.11.1996 г. за дарение на парични средства в размер на 557 862 лв., заплатени за строителството на делбения апартамент, за който молителят твърди, че е открит едва във втората фаза на делбеното производство при извършения от вещото лице оглед на имота. Основанието по чл.303, ал.1 т.1 от ГПК е приложимо в две хипотези. Първата е когато след влизане в сила на решението се открият нови писмени доказателства, т.е. документи, подкрепящи твърдени от страната факти, които обаче са останали недоказани в процеса. Втората е когато се открият нови обстоятелства, т.е. факти за които липсват твърдения на страната. Новооткритите документи или обстоятелства трябва да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната, т.е. непълнотата на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда, се разкрива след като решението е влязло в сила и не се е дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В настоящия случай посочените предпоставки не са налице. В хода на исковото производство по допускане на делбата К. К. не е навел твърдения, че е сключен писмен договор за дарение между него и майка му, а доколкото същия е страна по този договор, не би могло да се приеме, че това обстоятелство му е било неизвестно и съответно наличието на писмен договор за дарение на парични суми не съставлява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Не може да се приеме, че се касае и до новооткрито доказателство, доколкото същото следва да установява твърдени, но останали недоказани в процеса факти, а в случая по делото не са навеждани твърдения за сключен между К. К. и майка му Т. К. договор за дарение. В обобщение не са налице предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Ответникът по молбата Д. П. Б. не е представила доказателства за направени в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да й се присъждат. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. К.,[населено място],[населено място], ул.”8-ма” № 13 за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение № 473 от 20.05.2009 г., постановено по гр.д. № 941 по описа за 2008 г. на Четвърто гражданско отделение и оставеното с него в сила решение от 9.11.2007 г. по гр.д. № 3036 от 2005 г. на С. градски съд, ІV-Г състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: