Ключови фрази
Грабеж на движима вещ в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен * формиране на вътрешно убеждение * изпълнение на задълженията на въззивната инстанция * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е
№ 558

гр. София, 27.12.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 декември, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Бисер Троянов
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора А. Лаков
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 1546/2012 година.

Касационното производство е образувано по жалба на подс. К. Т. В. от гр. София, чрез неговият защитник – адвокат М. П., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № П- 39/2012 г. Твърди се, че съдебният акт в наказателно – правната му част, е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание - явно несправедливо. Исканията са за неговата отмяна, оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване размера на определеното наказание и приложение разпоредбите на чл. 66 НК.
Повереникът на гражданският ищец счита, че жалбата не следва да бъде уважавана.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С решение № 49/13.06.2012 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 5-ти състав, е отменил присъда от 22.02.2012 г., постановена по нохд № С-475/2010 г., 22-ри състав, наказателно отделение на Софийски градски съд в гражданско – правната й част, като е отхвърлил като неоснователни гражданските искове предявени от И. Калем срещу подс. К. Т. В..
Потвърдил е изцяло присъдата в останалата й част, с която този подсъдим е бил признат за виновен в извършено на 25.07.2000 г., в гр.С., престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК осъден на десет години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим в затвор и решен въпроса за веществените доказателства.
По довода, за допуснати съществени процесуални нарушения:
Оплакването е неоснователно. При касационната проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. К. В., така както се твърди в жалбата. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес - чл. 12, 13, чл. 14, 18, 19 НПК. Такива нарушения не са допуснати. Софийският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви, обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена защита на подсъдимия и възможност за искания и устно отношение по изложените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Подс. В., е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, в присъствие на адвокат и да дава обяснения по обвинението. В хода на събиране и проверка на доказателствата е бил спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите по установяване на правнорелеватните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Данните от доказателствените материали са били обсъдени подробно и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията и изводите относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. Следователно, вътрешното убеждение на предходните инстанции не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Ето защо, оплакването в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно.
Въззивната инстанция, подробно в мотивите си – л. 40 - 43 и в съответствие с данните по делото е посочила, защо не е възприела изложените от подсъдимия и неговата защита също такива доводи, относно противоречията в гласните доказателствени средства, кредитирането на показанията на пострадалия свидетел Калем и останалите свидетели, протокола за разпознаване и след пълният разбор на събраните доказателства е направила своя извод кои се ценят за достоверни, кои не и защо. Изложените съображения в тази връзка са подробни, логични и убедителни, възприемат се изцяло и от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. При положение, че не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав, да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. След като е установено по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
Настоящата инстанция счита, че решението на въззивният съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. По повод на подадена жалба пред него, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от подсъдимия и че са били допуснати съществени процесуални нарушения.
И настоящата инстанция счита, че не е било нарушено правото на защита, на подс. В. с постановяването на осъдителната присъда. Както във въззивната жалба, така и в съдебно заседание не е поискано събиране на допълнителни доказателства. Предходната инстанция е направила своя собствена преценка на събраните по делото, възприела е изцяло съображенията на първоинстанционният съд, отговорила е убедително на направените възражения в нея, поради което по никакъв начин не са били нарушени процесуалните права на подсъдимия.
Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.
По довода за нарушение на закона:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възражението, което се прави в жалбата и поддържа в съдебно заседание е, че липсват категорични доказателства подсъдимият да е извършил инкриминираното деяние.
При приетите за установени фактически положения от съдилищата, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. В., е осъществил състава на посоченото престъпление, правилно квалифицирано по посочения текст от НК, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства - кредитираните показания на посочените в мотивите свидетели – л. 41, от приложените писмени доказателства, включително протоколи за разпознаване на лица и предмети и за претърсване, обиск и изземване, от експертните заключения по ТДЕ и СОЕ. Следователно, както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че съставът на престъплението, при съответната посочена квалификация, е осъществен от подсъдимия, действувайки при пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован отказ защо отхвърля възраженията на подсъдимия. Изложил е и убедителни съображения на кои данни се дава вяра и на кои се гради направения извод за виновността му. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите и на този съд, че се касае за извършено престъпление по посочения от него текст от НК, са напълно законосъобразни.
Посочените възражения по този касационен довод, са били предмет на внимание, на въззивният съд. Същият в мотивите си подробно и задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема и защо дава пълна вяра на посочените по – горе доказателства. Твърденията на подсъдимия и неговата защита, че липсват доказателства относно обективната и субективна страна на престъплението, се опровергават от кредитираните показания на св. И. К., С., В., Б., С. и Б., протокола за извършеното разпознаване на нападателя, относно времето и мястото на събитието и участниците в него, сочещи недвусмислено участието и ролята на подсъдимия В.. Отдадено е необходимото значение и подробно обсъдени протокола за разпознаване, противоречията в показанията на св. Калем, съпоставени са с данните от другите доказателствени средства и е даден убедителен отговор кои от тях се кредитират и защо – л. 41 и 42 от мотивите. Точно е посочено от една страна, че при осъществяване на разпознаването са били спазени всички процесуални правила, поради което протокола се явява годно доказателствено средство и от друга, след извършена проверка на показанията, на пострадалия свидетел, включително и чрез извършена очна ставка, защо счита, че следва да им се даде вяра. Настоящата инстанция възприема тези изводи и счита, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни по делото и излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. В настоящият случай, съдилищата в мотивите си са направили вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно подс. В., като извършител на деянието.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. В. е извършил престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и увеличено обезщетение:
Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, също така не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Санкцията по вид и размер, така както е определена от решаващия съд при условията на чл. 55 НК, поради изтеклия дълъг период от време от извършване на престъплението до реализацията на наказателната отговорност и потвърдена от въззивната инстанция, е напълно справедлива. Съставът на тази инстанция, извършвайки и собствен разбор на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, законосъобразно е стигнал до извода, за справедливостта на наказанието от десет години лишаване от свобода. И според настоящият съдебен състав при определянето му, са били отчетени всички обстоятелства за деянието и дееца, които имат значение за това, степента на обществената им опасност, поради което счита, че не съществува възможност с друго по-леко по размер наказание, да бъде поправен и превъзпитан и да се въздейства и върху останалите членове на обществото. Спазени са били точно правилата за индивидуализацията му и по - голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия по чл. 36 НК.
Ето защо, касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 49/ 13.06.2012 г., постановено по внохд № П-39/2012 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 5-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: