Р Е Ш Е Н И Е № 11 [населено място] 12.07. 2023 год. В и м е т о н а н а р о д а Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА при участието на секретаря: А.Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 346/2023 г. Производството е по чл. 47 ЗМТА, образувано по иск на „СТИЛ ТРЕЙД“ ООД, [населено място] срещу „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, [населено място] за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА на постановеното от Арбитражен съд при Българска търговско – промишлена палата решение от 24.10.22 г. по в. а. д.№ 105/2021 г. С цитираното решение, Арбитражният съд при Българската търговско – промишлена палата е уважил исковете, предявени от „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД против „СТИЛ ТРЕЙД“ ООД за заплащане на следните суми: 168 000 евро, първоначална вноска, дължима съгласно чл. 6.2. от Общите условия към договора за финансов лизинг; 40 лв., заплатена от лизингодателя и подлежаща на възстановяване от лизингополучателя, съгласно чл. 12.2.11 от Общите условия към договора, такса за вписване в ЦРОЗ; заплатени от лизингодателя и подлежащи на възстановяване от лизингополучателя, съгласно чл. 12.2.7. от Общите условия към договора за финансов лизинг застрахователни премии по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – 155.11 лв. /за зърнокомбайн NEW HOLLAND, сериен № 7С2020003/ по застрахователна полица № BG/06/121001898241, 155.11 лв. /за зърнокомбайн NEW HOLLAND, сериен № 7С2020007/ по застрахователна полица № BG/06/121001897823; заплатени от лизингодателя и подлежащи на възстановяване от лизингополучателя, съгласно чл. 12.2.7. от Общите условия към договора за финансов лизинг застрахователни премии /първа вноска/ по застраховка „Каско +“ - 804.97 лв. /за зърнокомбайн NEW HOLLAND, сериен № 7С2020007/ по застрахователна полица № 440221213014081, 155.06 лв. /за хедер за бяла жътва NEW HOLLAND, сериен №[ЕИК]/ по застрахователна полица № 440221213014072; заплатени от лизингодателя и подлежащи на възстановяване от лизингополучателя, съгласно чл. 12.2.7. от Общите условия към договора за финансов лизинг застрахователни премии /първа вноска/ по застраховка „Каско +“ - 46.08 лв., /за колесар за хедер COCHET сериен № 110405/ по застрахователна полица № 440221213014078, 180.15 лв. /за хедер за бяла жътва NEW HOLLAND, сериен №[ЕИК]/ по застрахователна полица № 440221213014070, 46.08 лв., /за колесар за хедер COCHET, сериен № VPWW1SAB1LSEB1616/ по застрахователна полица № 440221213014075, 804.97 лв. /за зърнокомбайн NEW HOLLAND, сериен № 7С2020003/ по застрахователна полица 440221213014086, 0.80 лв., неустойка поради неплащане на такса ЦРОЗ, дължима на основание чл. 15.3 от Общите условия към договора за финансов лизинг. Отхвърлени са исковете в останалата част за сумите: 500 евро, дължима и неплатена лизингова вноска за месец септември 2021 г., както и искането за заплащане на законна лихва за забава за времето от подаване на исковата молба- 03.11.2020 г. до окончателното изплащане на главницата върху сумата 168 500 евро, първоначална вноска, дължима съгласно чл. 6.2. от Общите условия към договора за финансов лизинг и сумата 2388 лв. невъзстановени разходи по договора за финансов лизинг. С решението, поправено с решение от 05.01.2023 г. са присъдени арбитражни разноски и разноски по обезпечително производство по ч. гр. дело № 12944/2021 г. на СГС в полза на ищеца в размер 23114.69 лв. В исковата молба, както и в допълнителна молба № 1652/17.02.2023 г. се поддържа, че цената на иска е 168 000 евро, присъдена на ответника първоначална вноска, дължима съгласно чл. 6.2. от Общите условия към договора за финансов лизинг; 2192.47 лв., сума представляваща присъдени на ответника плащания по застраховки във връзка с договора за финансов лизинг, 40 лв., сума, представляваща присъдена на ответника такса вписване в ЦРОЗ, 0.80 лв., сума, представляваща присъдената на ответника неустойка за неплащане на такса ЦРОЗ. В исковата молба като основание за отмяна на арбитражното решение се поддържат хипотезите на чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 1-во и 2-ро ЗМТА. Ответникът – „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД е на становище, че не са налице поддържаните от „СТИЛ ТРЕЙД“ ООД доводи за наличието на основания за отмяна на арбитражното решение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното : Исковата молба е подадена на 13.02.2023 г. Представено е заверено от адвокат З. И., пълномощник на ищеца, копие от съобщение, обр. 243 за връчване на пощенска пратка, с която е изпратено копие от решение по арб. дело № 105/2021 г. на Арбитражен съд при Българска търговско – промишлена палата, видно от което решението, предмет на настоящия иск е получено от „СТИЛ ТРЕЙД“ ООД на 11.11.2022 г. Срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА спрямо датата на получаване на решението изтича на 13.02.2023 г., когато е подадена исковата молба. При тези обстоятелства следва да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в срок и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. Ищецът не установява наличие на обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 5, предложение второ ЗМТА. Това основание е налице, когато арбитражният съд е излязъл извън предмета на спора, като е присъдил нещо различно или в повече в сравнение със същия предмет. Предметът на спор се дефинира като претендираното или отричаното от ищеца субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез твърденията в исковата молба и се индивидуализира посредством основанието и петитума на иска. Основанието представлява съвкупност от съдържащи се в исковата молба обстоятелства, представляващи по естеството си правни твърдения, т.е. факти, подлежащи на доказване, от които произтича субективното материално право. Тази им характеристика ги определя като правопораждащи по отношение на субективното материално право. В случая, Арбитражният съд при БТПП е бил сезиран с искова молба, в която са изложени следните обстоятелства: Твърди се, че между страните е бил сключен договор за финансов лизинг по силата, на който „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД /лизингодател/ е поел задължение да придобие право на собственост върху лизингови вещи, подробно изброени в исковата молба и да предостави същите за ползване на „СТИЛ ТРЕЙД“ ООД /лизингополучател/ срещу възнаграждение. Посочено е, че в изпълнение на договора лизингодателят бил сключил договор с „ИНТЕРАГРИ БЪЛГАРИЯ“ АД за покупко-продажба на процесните лизингови вещи, които предоставил на лизингополучателя. Твърди се още, че било уговорено да се заплати първоначална вноска от 140 000 евро без ДДС, съставляваща 22% от стойността на лизинга, както и да се заплати остатъчна главница в размер на сумата 500 000 евро без ДДС на месечни вноски, съгласно погасителен план. Ищецът поддържа, че към датата на исковата молба не са заплатени от ответника първоначалната вноска, първата лизингова вноска за месец септември 2021 г., еднократни вноски такса ЦРОЗ, застрахователни премии, неустойка по договора, подробно изброени в обстоятелствената част на исковата молба или ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати 168 500 евро и 2388.33 лв. Ответникът, в отговора на така предявената искова молба твърди, че ищецът не е изпълнил задължението за предаване на лизинговите вещи в срок, съответно до 12.07.2021 г., не било изпълнено тристранно споразумение, съгласно условията, на което доставчикът на процесните селскостопански машини – „ИНТЕРАГРИ БЪЛГАРИЯ“ АД следвало да изкупи от лизингополучателя стара селскостопанска техника, срещу което стойността на същите да се приспадне от стойността на лизинга, лизингодателят да заплати на доставчика стойността на лизинга без сумата 168 000 евро, отговаряща на стойността на старата селскостопанска техника, оценена на сумата 168 000 евро, като лизингополучателят няма да заплаща първата вноска за новите машини в същия размер. Ответникът твърди още, че доставчикът отказал да приеме условията на тристранното споразумение, по– точно, че цената за изкупената и употребявана земеделска техника покрива цената на нова такава, предмет на договора за финансов лизинг /ИНТЕРАГРИ БЪЛГАРИЯ“ АД уведомил „СТИЛ ТРЕЙД“ ООД, че договорът за продажба на стара техника бил сключен от представител, действал извън пределите на представителната власт, както и че тристранното споразумение не било сключено в писмена форма/. След този отказ машините били налични, но недоставени в срок. Поради недоставяне на машините в срок, ответникът счита, че е „прекратил договора чрез разваляне“, правните последици на същия отпаднали и претенциите били неоснователни, както и поддържа, че било налице неизпълнение на задълженията по договора от лизингодателя, поради непредаване на вещите, което обуславяло липсата на изискуемост на вземанията на лизингодателя. С тези, процесуално въведени от страните, обстоятелства е очертан и предмета на спор. В арбитражното решение, чиято отмяна се иска, решаващият орган е разгледал именно тези изложени в обстоятелствената част на исковата молба правни твърдения, релевантни за формиране на субективното материално право, като се е произнесъл по доказателствата, представени от ищеца в подкрепа на претендираното от него право и по доказателствата на ответника в подкрепа на отричаното от него право. Съставът е приел, че предметът на спор включва дължимостта на първоначалната вноска, първата лизингова вноска, възстановяване на платените суми по сключени застраховки и такса за вписване в ЦРОЗ по силата на сключения договор за финансов лизинг. В решението е посочено, че страните не спорят по валидността на договора, приемането на Общите условия към него, но изразяват различни твърдения относно факта дали същият е развален /според формулировката в писмения отговор на „СТИЛ ТРЕЙД“ ООД – „прекратен чрез разваляне“/. Разглеждайки посочените от ищеца и ответника обстоятелства, съставът на Арбитражният съд е приел още, че между страните е сключен договор за финансов лизинг с посоченото по-горе съдържание, който е валиден и чието действие не е прекратено. Изразеното виждане на състава относно направеното от ответника възражение е, че продължителността на забавата сама по себе си не е достатъчно основание, за се приеме, че за кредитора изпълнението е станало безполезно, а е необходимо да се установи отпадане на интереса в резултат на забавата. Отпадането на интереса, според развитите в решението мотиви следва да бъде обосновано и доказано. В тази връзка е цитирана практика на състави на Върховния касационен съд. В заключение съставът е обобщил, че дори и да се приеме, че е налице забава от страна на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД относно доставката на лизинговите вещи въз основа на писмото на „СТИЛ ТРЕЙД“ ООД от 07.08.2021 г. не е доказана безполезност на изпълнението. Затова Арбитражният съд е пристъпил към разглеждане изпълнението на задълженията на ответника по претенциите. Въз основа на доказателствата е обсъдена дължимостта на първоначалната вноска – иск по чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 288 ТЗ и е прието, че посоченото по-горе тристранно споразумение не е подписано от „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, поради което не го обвързва. Направен е извод, че изкупуването на стара селскостопанска техника на стойност 168 000 евро, която цена да покрие първоначалната вноска по договора за лизинг не е посочено като условие в договора за финансов лизинг, поради което двете правоотношения са самостоятелни и изпълнението на задължението по единия договор не обуславя изпълнение на задължението по другия договор. Въз основа на по-нататъшните изводи за настъпил падеж на плащането и липсата на доказателство за заплащане на сумата е обоснован мотив за основателност на иска. По останалите искове по чл. 342 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 288 ТЗ, за възстановяване на платените суми по сключени застраховки и такса за вписване в ЦРОЗ по силата на сключения договор за финансов лизинг са развити съображения за настъпил падеж на задължението за възстановяване на направените разноски и липсата на доказателства за заплащане на сумите, поради което е постановено уважаване на тези искове. Приета е доказаността на иска за неустойка поради неплащане на такса ЦРОЗ. От подробно обсъдената по–горе искова молба, съдържаща обстоятелства, формиращи фактическото основание на исковете, въведените от страните доводи и възражения, с които е проведено сезирането на решаващия орган, както и от постановеното от същия орган арбитражно решение се установява, че разгледаният от него фактически състав от значение за възникване на спорното право не е различен от предявения, поради което не е налице отклонение от диспозитивното начало в процеса, респективно не е налице поддържаното от молителят основание по чл. 47, ал. 1, т. 5, предложение второ ЗМТА. Единственият довод в изложението на исковата молба, с който се поддържа посоченото основание е, че Арбитражният съд се е произнесъл по спор за развалянето на договора за финансов лизинг, но развалянето не било релевирано от ищеца. Възражението за прекратяване на договора чрез развалянето му, според формулирането, въведено от ответника в арбитражното производство е направено от последния, като насрещно правопогасяващо възражение срещу претенциите. Спорът за изпълнението на процесния договор имплицитно съдържа и произнасяне по посоченото възражение, защото изпълнението, респективно неизпълнението на насрещни задължения е възможно по валидно и действащо между страните материално правоотношение, чийто източник според заявената в исковата молба обстоятелствена част е описания договор. Спрямо заявеното основание по чл. 47, ал. 1, т. 5, предложение първо ЗМТА, спорът от фактическа страна се очертава като съвкупност от правни твърдения, поддържани от ищеца и релевантни за формиране на субективното материално право и срещупоставимите им и насрещни правни твърдения, поддържани от ответника и релевантни за погасяване на субективното материално право. Затова разглеждането на посоченото възражение не съставлява произнасяне извън предмета на делото по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 5, предложение второ ЗМТА. Спорът за произнасянето на Арбитражния съд по възражението за разваляне на договора за финансов лизинг е относим към другото поддържано основание за отмяна на арбитражното решение, а именно основанието по чл. 47, ал. 1, т. 5, предложение първо ЗМТА. То е налице, когато решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, а не когато съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Нормата на чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА визира две самостоятелни основания за отмяна на арбитражно решение, всяко от които се характеризира със собствено съдържание. По-горе бе изяснено съдържанието на основанието по чл. 47, ал. 1, т. 5, предложение второ ЗМТА, което видно от изложените до тук мотиви по въведените в исковата молба обстоятелства не е налице. Ищецът не установява наличие на обстоятелства, обуславящи отмяна на арбитражното решение и по другото основание, а именно чл. 47, ал. 1, т. 5, предложение първо ЗМТА. За да е налице посоченото основание страната следва да установи, че е направила възражение относно компетентността на арбитража да се произнесе по спор, въведен от ищеца в делото, но непредвиден в арбитражното споразумение. Възражението относно неприемане компетентността на арбитража, да се произнесе по този спор трябва да се направи в срока по чл. 20, ал. 1 ЗМТА, като липсата на това възражение преклудира възможността на страната да го предяви в производството по чл. 47 ЗМТА. В случая от данните по делото се изяснява, че възражение относно неприемане компетентността на арбитража да се произнесе по спор, непредвиден в арбитражното споразумение не е било направено от „СТИЛ ТРЕЙД“ ООД в арбитражното производство. С отговора на исковата молба „СТИЛ ТРЕЙД“ ООД въвежда възражението си за разваляне на договора, без предоставяне на допълнителен срок за изпълнение тъй като лизинговите вещи е следвало да бъдат предадени непременно в уговореното време, но поради забавата на лизингодателя, изпълнението е станало безполезно за „СТИЛ ТРЕЙД“ ООД. Развито е разбиране, че процесният договор, от който черпи правата си ищецът „е прекратен чрез развалянето му“ от страна на „СТИЛ ТРЕЙД“ ООД и правните последици от сключването му са отпаднали с обратна сила, поради което претенциите за реално изпълнение на задължения на „СТИЛ ТРЕЙД“ ООД по този договор са лишени от основание. В първото по делото заседание след доклада на председателя на Арбитражния съд, „СТИЛ ТРЕЙД“ ООД е продължил да поддържа възраженията си, както за това, че „договорът е прекратен поради разваляне“, така и за неизпълнение на задълженията от лизингодателя и доставчика. Или ответникът в арбитражното производство - „СТИЛ ТРЕЙД“ ООД не е направил възражение за неприемане компетентността на арбитража да се произнесе по спор, който според него бил за разваляне на договора за финансов лизинг, като непредвиден в арбитражното споразумение. Нещо повече, такъв иск ищецът не е предявявал, възражението е на ответника / сега ищец по чл.47 ЗМТА/ т.е. самият той е сезирал / счел е за компетентен/ арбитражния състав да разгледа така въведеното му процесуално, твърдение, поради което и не може да се позовава на чл.47,т.5 предл. първо ЗМТА. С оглед изложеното не е налице основание за отмяна на арбитражното решение на основанието по чл. 47, ал. 1, т. 5, ЗМТА и искът като неоснователен следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА, предявен от „СТИЛ ТРЕЙД“ ООД, [населено място] срещу „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, [населено място] за отмяна на арбитражно решение от 24.10.2022 г. по в. а. д. № 105/2021 г. на Арбитражен съд при Българската търговско – промишлена палата. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: