5 5 Р Е Ш Е Н И Е № 155 София 26 ноември 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ : РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 636/2020 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.2 от НПК по жалба на подсъдимия И. К. Ч. срещу въззивна присъда № 1952/15.05.2020 г., постановена по ВНОХД № 60/2020 г. от Окръжен съд - Благоевград. В жалбата се изтъква, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. В допълнението към касационната жалба се поддържа, че съдът не е съобразил показанията на свидетелите Ч. и Н.. Изразява се несъгласие с фактическите констатации на втората инстанция, като се предлага собствен доказателствен анализ, според който деянието на подсъдимия от обективна страна осъществява състава на престъплението по чл. 207, ал.1 от НК от НК, но същото е останало недовършено поради неизтичането на предвидения седмодневен срок. Отправеното искане е за оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият Ч. и неговият защитник не се явяват, редовно призовани. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище, че подадената касационна жалба на посочените основания е неоснователна. Предлага да се извърши преценка дали деянието не осъществява състава по чл. 194, ал. 3 от НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 351/23.01.2020 г., постановена по НОХД № 453/2019 г., Районният съд – Гоце Делчев признал подсъдимия И. К. Ч. за невинен в това да е извършил на 30.04.2019 г. престъпление по чл. 195, ал.1, т. 2 от НК, поради което го е оправдал по повдигнатото обвинение. По протест на прокурора е образувано ВНОХД № 60/2020 г. С атакувания сега съдебен акт така постановената присъда е била отменена на основание чл. 336, ал.1, т. 2 от НПК и подсъдимият Ч. е признат за виновен в това, че на 30.04.2019 г., в [населено място], Област – Благоевград, в района на хотел „Г. хилс“ е отнел чужда движима вещ – блутут колонка, описана по марка и модел, на стойност 709,71 лева от владението на А. Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като откраднатата вещ е върната до приключване съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 197, т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б“ от НК му е наложено наказание пробация, включващо пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от девет месеца. Подсъдимият Ч. е признат за невинен и оправдан по първоначалното обвинение по чл. 195, ал.1, т. 2 от НК. Касационната жалба е допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна. Част от доводите, подведени под касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК, са относими към оплакване за необоснованост, която не е сред тези, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК. Допустимите оплаквания, отправени с жалбата, за пороци в доказателствената дейност на въззивния съд не се оправдават от данните по делото. Вззивният съдебен акт не е опорочен от съществени процесуални нарушения, свързани с проверката и анализа на доказателствата и доказателствените средства. В жалбата се акцентира върху необсъждане на показанията на свидетелите Ч. и Н.. Този довод се опровергава от съдържанието на мотивите на въззивната присъда. Принципно претенцията за игнориране на един или друг доказателствен източник би могла да се поддържа успешно, когато съдът е оставил без обсъждане съдържащата се в него доказателствена информация или анализът е неизчерпателен и/или необективен. По конкретното дело решаващият съдебен състав не е пренебрегнал свидетелски показания на Ч. и Н.. Същите са били подложени на дължимия анализ, при който не се откриват белези на едностранчивост и превратност. В мотивите на присъдата се съдържат съображенията на съда за отхвърляне обективността на показанията на посочените свидетели, обвързани от роднински и приятелски отношения с подсъдимия, но не това е бил решаващият мотив, а констатираната противоречивост както помежду им, така и с останалите доказателства по делото. Непредубеденият прочит на мотивите към присъдата дава основание да се приеме, че фактическите положения, възприети от окръжния съд, са изведени в резултат на пълен, обективен и комплексен анализ на доказателствената съвкупност, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Въззивният съд е дал отговор на възраженията на защитата, повдигнати и сега с касационната жалба, че подсъдимият не следва да отговаря за отнемане на вещ, тъй като поведението му очертава проявление на обективните елементи на престъплението по чл. 207, ал.1 от НК, което е останало недовършено. Преди всичко следва да се спомене, че присвояването на намерена вещ е формално престъпление, осъществявано чрез бездействие, поради което опит към него е невъзможен. По - важното разбира се е, че съдът, съобразно фактите по делото, правилно е приел, че в конкретния случай не става дума за вещ, намерена от дееца, което предполага преди това тя да е загубена от някого. В тази връзка са обсъдени данните по делото, че свидетелят Д. е оставил процесната вещ на тротоара до ползвания от него автомобил, непосредствено пред входа на хотела и не я е губил. Мястото, където се е намирала „блутут колонката“, е било достатъчно указателно за това, че предметът не е загубен. Временното отдалечаване на свидетеля Д. от неговата вещ за не повече от минута не означава, че същата е излязла от фактическата му власт. С вземането на колонката подсъдимият е прекъснал фактическата власт на Д. и е установил своя такава, осъществявайки по този начин престъплението кражба по чл. 194, ал.1 от НК. Фактическите данни по делото, отнасящи до вида и стойността на предмета на престъпното посегателство -709, 71 лева, не дават основание да се приеме, че е налице маловажен случай на кражба. Вярно е, че подсъдимият не е осъждан, но е наказван по реда на чл. 218б от НК (виж, наказателно постановление, л.47 и сл. от досието на досъдебното производство) за деяние, извършено през м. август 2018 г., което сочи на трайни проявени от него наклонности за посегателства срещу собствеността. Претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание е декларативно заявена в касационната жалба. Обстоятелствата, които имат значение за определяне обема от наказателна принуда, са оценени от предходната инстанция по най-благоприятния за подсъдимия начин. Наказанието е определено по реда на чл. 55 от НК, а пробацията като съвкупност от мерки е ограничена само до двете задължителни по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК. Така определената санкция ще осигури необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и общопревантивната функция на наказанието. С оглед на казаното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 348, ал. 5 от НПК, налагащи упражняване на правомощията по чл. 354, ал.2, т. 1 от НПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 1952/15.05.2020 г., постановена по ВНОХД № 60/2020 г. от Окръжен съд – Благоевград. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.