Р Е Ш Е Н И Е № 337 гр. София, 05.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора П.Маринова изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 950 /2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл.422,ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдения С. П. П. за възобновяване на нохд № 1620/2011 г. по описа на Районния съд в гр.Стара Загора. В искането се твърди, че първоинстанционата присъда и потвърждаващото я решение на въззивната инстанция са постановени в нарушение на закона и процесуалните правила. Установената фактическа обстановка не сочи на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, а на гражданскоправни отношения. Решението на въззивния съд не отговаря на доводите на защитата, поради което е допусната липса на мотиви. С тези доводи се претендира отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, или, алтернативно - намаляване на наказанието или ново разглеждане на делото. Пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането. Прокурорът пледира за неговото отхвърляне. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на производството , установи следното : Районният съд в гр.Стара Загора с присъда № 116 от 22.05.2012 г. по нохд № 1620/2011 г. признал подсъдимия С. П. П. за виновен в това, че на 01.11.2010 г. в гр.Ст.З. противозаконно присвоил чужда движима вещ – преносим компютър на стойност 599 лева, собственост на П. К. К., която владеел, поради което и на основание чл.206, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Съгласно чл.68, ал.1 от НК съдът постановил подсъдимият да изтърпи и наложеното му по нохд № 1608/2009 г. на Районен съд – Стара Загора наказание една година лишаване от свобода, при същите условия. С първоинстанционната присъда подсъдимият бил осъден да заплати на гражданската ищца П. К. К. обезщетение в размер на 716, 64 лева ведно със законната лихва. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски и дължимите такси. Окръжният съд в гр.Стара Загора с решение № 40 от 11.03.2013 г. по внохд№ 1313/2012 г. отменил присъдата в частта й относно гражданския иск и прекратил производството по него. В останалата част присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е адресирано към съдебен акт, подлежащ на ревизия по реда на глава тридесет и трета от НПК. То е допустимо, но неоснователно по същество. Установената от двете предходни инстанции фактическа обстановка е базирана на доказателства, събрани при точно спазване на процесуалните правила. Показанията на свидетелката П. К., върху които е съсредоточена атаката на осъдения, са ценени след внимателна проверка на свидетелската й годност, изследвана с помощта на съдебна психолого - психиатрична експертиза. Вещите лица са изслушани от въззивната инстанция, пред която потвърдили заключението си, че в инкриминирания период свидетелката била психически годна да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, възприема правилно фактите и може да дава достоверни обяснения за тях. Експертите отбелязали, че П. К. се характеризира с повишена внушаемост, но в рамките на допустимите вариации. Това уточнение било необходимо на съда, за да изясни доказателствената стойност на приложените по делото разписки, подписани от П. К.. Според тази от тях, която била изготвена първа по време, свидетелката получила от подсъдимия 780 лева /по обяснения на П. – за лаптопа/, а според втората -лаптопът й бил върнат.В контекста на свидетелските показания житейската алогичност на двете разписки получила убедително обяснение, възприето в атакувания съдебен акт. П. К. била манипулирана от подсъдимия, който забелязал нейната внушаемост и емоционална незрялост и се възползвал от стремежа й към сърдечна връзка, за да придобие фактическа власт над нейни вещи, една от които е и процесният преносим компютър. Не е вярно твърдението в искането, че съдът пренебрегнал показанията на свидетелите Х. и И. и обясненията на подсъдимия, подкрепящи оневиняването му. Напротив, тези доказателствени средства присъстват в мотивите на предходните инстанции, но правилно съдът не е съзрял в тях данни за несъставомерно поведение на П.. Обясненията на искателя са изключително противоречиви и непоследователни - той непрекъснато менял позицията си за разпореждането с компютъра, за отношенията с П. К., за сумите, които двамата похарчили и които той възстановил, за обстановката, в която това се случвало. Показанията на цитираните свидетели са подробно обсъдени . Съдът процесуално точно отбелязал противоречията между тях – така например свидетелят Х. твърдял, че П. получила парите за лаптопа в присъствието на свидетеля И., но последният отрекъл подобно нещо. Ето защо предходните инстанции извлекли от тези показания единствено безспорния факт, че подсъдимият имал фактическата власт върху компютъра на свидетелката К. и се разпоредил с него, като го продал . Напълно произволно е твърдението на осъдения , че вещта била обща, тъй като по делото няма никакви данни в тази насока. К. лично я закупила и заплатила цената .Уговорката между нея и П. включвала залагане на вещта, а не продажба. Опитът на подсъдимия да докаже, че е заплатил компютъра, не получил доказателствена подкрепа. При тези обстоятелства налице са съставомерните признаци на възприетата от съда правна квалификация на деянието по чл. 206,ал.1 от НК. Категорично е доказано, че в резултат на съзнателно поведение на осъдения П. свидетелката П. К. била лишена от възможността да се разпорежда с компютъра т.е. противозаконното присвояване на вещта било завършено с нейната продажба. Изключена е възможността за приложение на чл.206, ал.6 от НК, тъй като до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция вещта не била нито върната, нито заплатена. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че всички доводи на защитата на подсъдимия пред двете инстанции, в голямата си част повторени и пред настоящия съдебен състав, са намерили отговор в актовете на районния и окръжния съд. По тази причина не може да бъде възприето и последното оплакване на осъдения за липса на мотиви. Лишено от правно основание е бланкетно отправеното искане за намаляване на наказанието. Отмереният срок лишаване от свобода е близко до легалния минимум и отразява адекватно обществената опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи , че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. П. П. за възобновяване на нохд № 1620 / 2011 г. по описа на Районния съд в гр.Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.