Р Е Ш Е Н И Е № 223 София, 23.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1463/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Т. И. Д.,чрез процесуален представител адв.Ц. Ч., срещу решение от 21.12.2013 г. по гр.д.№6538/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-д гр.отделение. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения по чл.281 т.3 ГПК. Касаторът намира ,че въззивният съд не е изложил мотиви, съдържащи отговор на всички наведени доводи за основателност на предявения иск, а е селектирал само тези, срещу които е формулирал насрещни аргументи. Обсъдил е §11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт /ПЗР ЗСВ/ единствено във връзка с чл.164 ЗСВ и е дал неверен отговор относно нормативно уреденото равенство в статута на магистратите и арбитрите от Държавния арбитраж.Поддържа становище, че Държавният арбитраж и съдът са функционирали като правораздавателни органи с нормативно обособена материална компетентност и че арбитражът като държавен орган е бил част от съдебната власт до реформата от 1991 г., а двете правораздавателни институции са осъществявали единната правосъдна дейност. Липсата на изрична правна норма, която да приравнява зачитането на стажа на арбитрите и приравняването му към съдийския намира, че е резултат на становището на законодателя за несъмненост. Поддържа, че с § 11 ПЗР ЗСВ се урежда изцяло правното положение на юристите, работили като арбитри и че то се отнася и за хипотезата на чл.225 ал.1 ЗСВ, поради наличието на пълно юридическо тъждество в статута на арбитрите и съдиите.Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде произнесено друго, с което исковете да бъдат уважени. Ответникът по касационната жалба Върховен касационен съд в писмено становище, подадено чрез процесуален представител М. Н. – началник отдел „Правен”,отправя искане решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. С определение № 737/03.06.2014 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК при липса на съдебна практика касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос : следва ли стажът набран в качеството на арбитър в органите на Държавния арбитраж да бъде зачетен като стаж в органите на съдебната власт в хипотезата на чл. 225 ал.1 ЗСВ . По поставения въпрос настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира следното: Отговорът е в пряка връзка с въпроса за осъществяването на правораздавателната дейност като държавна функция от органите на правосъдието и от други оторизирани органи и дали всички те принадлежат към съдебната система, а с това и дали статутът на работилите в тях лица е тъждествен. Съгласно Конституцията на НРБ от 1947 г./отм./правосъдието се осъществява само от законоустановените съдилища, като могат да се създават особени съдилища за съдене на определени спорове-чл.59. Според чл.1 от Закона за устройство на народните съдилища от 1948 г./отм./ правосъдието в страната се осъществява от: околийски съдилища, областни съдилища и Върховен съд на Народната република, а според Закона за устройство на съдилищата от 1952 г./отм./ съдебната система се състои от народни и окръжни съдилища,Върховен съд и особени съдилища.Като такива са определени военните съдилища и съда по транспорта. Прокуратурата е извадена от съдебната система и е поставена на подчинение на Народното събрание,дейността й като самостоятелна институция е регулирана от Закона за прокуратурата от 1948 г./отм./ Закона за прокуратурата на НРБ от 1960 г./отм./ и Закона за прокуратурата от 1980 г./отм./ Със Закона за държавния арбитраж /ЗДА/от 1950 г./отм. /е създаден Държавен арбитраж, в чиято компетентност е да решава преддоговорни и гражданскоправни имуществени спорове между социалистически организации. Същевременно той осъществява и други функции, като: съдейства за изграждане на договорните връзки в народното стопанство , упражнява контрол за своевременното сключване на договорите между социалистическите организации, възлага задължения за договаряне в случаи,определени от Министерския съвет, уведомява компетентните органи за установените от него нарушения на плановата,финансовата и договорната дисциплина и други недостатъци в дейността на социалистическите организации и предлага мерки за тяхното отстраняване, въздейства за изпълнение на плана, за повишаване ефективността на стопанската дейност и опазване на социалистическата собственост, изисква сведения от социалистическите организации за структурата на договорните връзки и извършва проверки за сключването и изпълнението на договорите-чл.1 и чл. 2 ЗДА /отм/. Върховният държавен арбитраж е към Министерския съвет, а окръжните /градски/държавни арбитражи –към Върховния държавен арбитраж,като М. съвет определя техните райони-чл.3 ЗДА /отм/.Могат да бъдат създавани държавни ведомствени арбитражи, които да решават споровете между социалистическите организации от системата на съответното министерство или ведомство. Окръжните /градските/ държавни арбитражи поддържат непосредствена връзка с изпълнителните комитети на съответните окръжни /градски/ народни съвети и съчетават своята дейност с контролните органи на територията на окръга- чл.3-а ЗДА /отм/. Органът при който е учреден държавният арбитраж упражнява надзор и ръководство върху неговата дейност.М. съвет упражнява надзор върху дейността на държавните арбитражи и може да определя и друга компетентност и ред за решаване на преддоговорните спорове-чл.7 ЗДА /отм/.Следователно Държавният арбитраж освен с правораздавателни функции е натоварен и с решаването на управленски задачи. Организационно той допълва дейността на някои държавни органи от изпълнителната власт. Неговите актове не подлежат на контрол от Върховния съд.Той е структуриран не като част, а извън съдебната система.Поради това не може да бъде определен като особен съд, в съответствие с предвидената конституционна възможност, а като орган съчетаващ компетенциите на особена юрисдикция по граждански дела между социалистически организации и орган на държавно управление със специфични организационни и превантивни функции. С Конституцията на Република България от 1971 г./отм./ осъществяването на правосъдието е възложено на съдилищата,които са районни, окръжни, военни и Върховен съд,като също е предвидена възможност за определени видове дела да се създават със закон други правораздавателни органи- чл.125 и чл.126. Надзор за точното и еднакво изпълнение на законите се осъществява от главния прокурор-чл.133.Според чл.3 от Закона за устройство на съдилищата от 1976 г./отм.1994г./ съдебната система се състои от Върховния съд, окръжните,районните и военните съдилища. Със Закона за отмяна на Закона за Държавния арбитраж от 1991 г. е предвидено бюджетът, щатът и имуществото на Върховния държавен арбитраж и окръжните държавни арбитражи да бъдат разпределени от Министерския съвет между Министерството на правосъдието и Върховния съд.Това е сторено с Решение № 431/13.12.1991 г. на Министерския съвет.Бюджетът и щатните бройки за служители на Върховния държавен арбитраж са преминали от 19.03.1992 г. към Върховния съд, а относно арбитрите е предложено на Висшия съдебен съвет да увеличи щата на Върховния съд с 43 съдийски бройки и на окръжните и районни съдилища с 93 съдийски бройки и да се произнесе по кандидатурите на арбитрите за назначаването им за съдии от съответните съдилища. С Конституцията на Република България от 1991 г. се извършват основни промени в организацията на съдебната власт.В нея се включват не само органите на правосъдието, но и на прокуратурата и следствието-чл.128.Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища,със закон могат да се създават специализирани съдилища-чл.119 ал.1 и 2.Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата-чл.126. В Законите за съдебната власт от 1994 г./отм/ и от 2007 г.като органи на съдебната власт са посочени съдилищата, които са районни, окръжни, административни, военни, апелативни, специализиран наказателен съд, апелативен специализиран наказателен съд, Върховен касационен съд и Върховен административен съд; прокуратурата, която се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, апелативна специализирана прокуратура, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, специализирана прокуратура, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури; в състава на окръжните прокуратури има окръжни следствени отдели, а в състава на специализираната прокуратура - следствен отдел; следствени органи са Националната следствена служба, окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура. Дейността на органите на съдебната власт изброени по-горе се осъществява от съдиите,прокурорите и следователите. В глава девета от ЗСВ е уреден техният статут.Според разпоредбата на чл.225 ал.1 ЗСВ при освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20.От изложеното следва ,че това са прослужените години в органите на съдебната власт като съдия, прокурор или следовател. Не могат да бъдат зачетени годините в Държавния арбитраж ,тъй като този орган за цялото време на съществуването си не е функционирал като част от съдебната власт- нито при учредяването си, нито впоследствие е бил включен в нея както прокуратурата и следствието.С цитираните по –горе Закон за отмяна на Закона за държавния арбитраж и Решение № 431/13.12.1991 г. на Министерския съвет са уредени само организационни въпроси, но не и въпросът за приравняване на прослужените години от арбитрите на съдийски стаж.Прослужените години като прокурор и следовател се зачитат поради обстоятелството, че в резултат на законодателни промени прокуратурата и следствените органи макар и да не осъществяват правораздавателна дейност са включени в системата на съдебната власт. Разпоредбата на §11 ПЗР ЗСВ/ §13 ПЗР ЗСВ /отм./,според която за стаж като съдия по чл.164 ал.1-7 ЗСВ се зачита и стажът като арбитър по отменения Закон за държавния арбитраж се отнася за стаж, придобит на длъжност, изискваща висше юридическо образование и имащ значение за възможността да бъде заета съдийска длъжност, но не и за стаж като магистрат, прослужен в органите на съдебната система,обуславящ правото на обезщетение при освобождаване.Няма равенство в статута на магистратите и арбитрите относно това право и поради липсата на изрична правна норма, която да го урежда. По делото съдът констатира следното: С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 20.01.2012 г. по гр.д.№ 22255/ 2011 г. на Софийски районен съд, 74 състав в частта, с която е уважен предявеният от касатора иск по чл.225 ал.1 ЗСВ и вместо това е постановил отхвърлянето на същия за сумата 8798 лв., представляваща неизплатена част от еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения ,колкото прослужени години има в органите на съдебната власт,но не повече от 20 и е потвърдил същото в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 1 286 лв.обезщетение за забава за периода 01.01.2010 г.-25.05.2011 г. За да постанови този съдебен акт въззивният съд е приел, че ищецът-касатор в настоящото производство, е освободен от заеманата длъжност съдия във ВКС-ТК на основание чл. 165 ал.1 т.1 ЗСВ, считано от 31.12.2009 г.Със заповед № 1927/11.12.2009 г. на председателя на ВКС е наредено да му се изплати еднократно парично обезщетение в размер на 18 брутни месечни заплати на основание чл. 225 ал.1 ЗСВ. Касаторът е работил като арбитър от 06.07.1987 г. до 19.12.1991 г., когато поради закриването на арбитража е преминал на работа като член-съдия в СГС , а впоследствие и във ВКС и където е работил до пенсионирането си. Въззивният съд е намерил е предявеният иск за неоснователен, тъй като имущественото право на еднократно парично обезщетение при освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател с повече от десет години стаж на такава длъжност по чл. 225 ал.1 ЗСВ изисква стажът да е набран в органите на съдебната власт,като продължителността му над 10 до 20 години определя размера на обезщетението.Направил е извод, че стажът в органите на съдебната власт не включва работа изобщо в правораздавателен орган , че разпоредбата на § 11 от ПЗР ЗСВ е неприложима и не може да бъде зачетен стажът на касатора като арбитър в Държавния арбитраж периода 06.07.1987 г.-19.12.1991г. Счел е ,че не е налице и запазване на трудовото правоотношение в хипотезите на чл.123 КТ при закриване на арбитража и преминаване на арбитрите на работа в съответните съдилища, тъй като те са били назначени, а не преназначени като съдии.Направил е обобщаващ извод ,за липса на равенство в статута на арбитрите и магистратите . С оглед дадения отговор на поставения въпрос, следва да се приеме, че становището на въззивния съд е правилно. Към неговите мотиви следва да се добави и извод за неоснователност на довода,че до 1991 г. липсва правна норма,която да се произнася по зачитането на стажа на арбитрите и приравняването му към съдийския,като аргумент за демонстрирана от законодателя воля за пълно приравняване на статута им.Различието в статута на арбитрите и магистратите е относно гратификационното имуществено право на обезщетение при освобождаване, което е уредено за пръв път със ЗСВ от 1994 г. /отм./- чл.139-г и относно което не е предвидено приравняване на прослуженото време. По останалите доводи на касатора са изложени мотиви с отговора на поставения правен въпрос. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 21.12.2013 г. по гр.д.№6538/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-д гр.отделение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: