3 Р Е Ш Е Н И Е № 142 С., 31.04.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на единадесети април , две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д. О. К. При участието на секретаря Аксения Григорова и след като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 929/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Делото е образувано е по касационна жалба на Нася А. Г. , действаща като малолетна чрез своята майка и законна представителка С. А. Н. от [населено място], срещу решение № 62/ 16.04 200 год. по гр.д. № 50/2010 год. на Великотърновския апелативен съд , с което след като е отменено първоинстанционното решение по гр. д. №1109/2007 год. на Окръжен съд , [населено място], е постановено ново решение , с което е отхвърлен предявеният от Нася А. Г. , действаща като малолетна чрез своята майка и законна представителка С. А. Н. иск против [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 50 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А. К. Г. , починал на 11.04.2005 год. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 49 ЗЗД. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с която предявеният иск да бъде уважен. Ответникът по касация [фирма], оспорва основателността на касационната жалба, в писмен отговор по делото. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. С определение от 26.01.2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение , с оглед вероятната му недопустимост.Съдът се е позовал и е допуснал решението до касационно обжалване на това основание служебно, съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС по т.д. №1/2009 год. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. счита, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, което обуславя и недопустимост на постановеното по делото решение. Съображенията за това са следните: С исковата молба по делото съдът е бил сезиран с искове срещу П. К. П. от [населено място] , обл. Р. и [фирма], [населено място] , Обл. Р. като ищцата е поискала да ангажира тяхната солидарна отговорност по реда на чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за претърпените от нея неимуществени вреди от настъпилата смърт на нейния баща А. К. Г.. Посочено е, че отговорността на дружеството се ангажира като възложител на работата , при извършването на която А. Г. е загинал. Отговорността на физическото лице - първи ответник по делото П. П., /който е и управител на дружеството , към момента на катастрофата/ е обоснована единствено с воденото срещу него наказателно производство.В последствие предявеният срещу него иск е бил оттеглен и образуваното по този иск производство – прекратено, с влязло в сила определение. В съдебно заседание от 28.10.2009 год. процесуалният представител на ищцата е уточнил , че под „работа” следва да се разбира извършения полет на самолета, в който е бил загиналия , която работа е била възложена от [фирма] на Е. П., който е пилотирал самолета. При тези данни очевидно ищецът е поискал да ангажира отговорността на ответника [фирма] в качеството му на възложител на работата – полета, при който наследодателят на ищцата е загинал. Ищецът обаче не е посочил всички обстоятелства, на които се основава предявеният от него иск. Отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е безвиновна и гаранционно – обезпечителна , но за да бъде ангажирана, следва вредите да са виновно причинени от лицето, на което е възложено изпълнението на работата при и по повод на която същите са настъпили.С оглед на това ищецът е следвало да посочи и изложи обстоятелства относно това в какво се изразява виновното поведение на изпълнителя на възложената работа - в случая пилотът, в резултат на което са настъпили твърдяните вредоносни последици. Съгласно чл.100,ал.1 ГПК / отм./ във вр. чл. 98,ал.1,б. „г” ГПК/ отм. / посочването на обстоятелствата, на които се основава искът представлява изискване за редовност на исковата молба като при констатиране на нередовност в този смисъл, съдът е длъжен служебно да предприеме действия за отстраняването й. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №1/2001 год. от 17.07.2001 год. по гр.д. № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС такова правомощие има и въззивната инстанция, когато нередовността не е установена и отстранена от първоинстанционния съд. Доколкото това не е сторено, въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Редовността на исковата молба представлява положителна процесуална предпоставка от вида на абсолютните. Нейната липса обуславя недопустимост на постановеното решение. С оглед на изложеното, въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на въззивният съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото нередовността на исковата молба следва да бъде отстранена съобразно изложените по- горе мотиви. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 62/ 16.04 200 год. постановено по гр.д. № 50/2010 год. на Великотърновския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: