2 Р Е Ш Е Н И Е № 528 гр. София, 28.11. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1161 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение № 45/10.01.2011 г. по въззивно гр. дело № 2916/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което, като е потвърдено решение № 2094/24.06.2010 г. по гр. дело № 1117/2010 г. на Пловдивския районен съд, са отхвърлени исковете по чл. 59 и чл. 92 от ЗЗД на молителя срещу П. В. Д. за сумата 1 119.88 лв., като припадаща се на последния част от разходите за поддържане и ползване на общите части на търговски комплекс (ТК) „Форум Т.” през периода м. януари 2009 г. – м. ноември 2009 г., както и за сумата 3 847.43 лв. – неустойка в размер 2 % на ден върху главницата за периода м. февруари 2009 г. – 20.01.2010 г. В молбата, като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че след влизане в сила на атакуваното решение молителят открил нови обстоятелства и се снабдил с нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които не са могли да бъдат известни при разглеждането и решаването му, а именно: решения по протокол от 22.05.2012 г. на общото събрание (ОС) на етажната собственост (ЕС) на ТК „Форум”, допълнително споразумение от 05.06.2012 г. към договор за управление от 21.06.2010 г. между [фирма] и молителя, удостоверение, издадено от управителя на [фирма] не по-рано от 06.06.2012 г. (предвид съдържанието му) и входящ № 6-11РЕС-Т-96/03.07.2012 г. на заявление на етажна собственост до [община]. Ответникът П. В. Д. излага съображения за неоснователност на молбата, като изтъква, че молителят представя новосъздадени документи и се позовава на нововъзникнали обстоятелства, а не на новооткрити такива. Ответникът претендира присъждане на разноските, направени за настоящото производство. Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. Отмяната по реда чл. 303 и сл. от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК причини. В случая твърденията на молителя следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Писмените доказателства могат и да са новосъздадени документи, стига да удостоверяват факти, които са от значение за спорното право и са се осъществили преди приключването на устните състезания пред инстанцията по същество. Нововъзникнали факти обаче – такива, осъществили се след приключване на устните състезания, не са основание за отмяна на влязлото в сила решение. Такива обстоятелства не се считат преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Същите, доколкото са породили права за молителя, могат да бъдат заявени с нов иск, но не са от значение в производството по чл. 303 и сл. от ГПК. Именно такава хипотеза е налице в случая. Представените от молителя четири писмени доказателства са новосъздадени документи, които обективират, респ. удостоверяват нововъзникнали факти, тъй като решенията на ОС на ЕС на ТК „Форум” са взети и са влезли в сила (според твърденията на молителя), респ. допълнително споразумение към договора за управление е сключено след влизане в сила на атакуваното решение. Тези обстоятелства не са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, поради което не се и обхващат от формираната от него сила на пресъдено нещо. Тези обстоятелства биха могли да бъдат основание на нов иск, но същите, респ. писмените доказателства, които ги удостоверяват, не съставляват основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. По изложените съображения, подадената молба следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на молителя не се следват разноски по делото, каквито той претендира, а на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 81 от ГПК, молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника, претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, а именно - сумата 1 200 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 45/10.01.2011 г. по въззивно гр. дело № 2916/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2094/24.06.2010 г. по гр. дело № 1117/2010 г. на Пловдивския районен съд; ОСЪЖДА [фирма] да заплати на П. В. Д. сумата 1 200 лв. (хиляда и двеста лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.