Р Е Ш Е Н И Е № 734 София, 11.01.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори ноември , две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска При участието на секретаря Цветанка Найденова и след като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 449/2010год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „П. В.” Е. гр.В. срещу решение № 1736/28.12.2009 год., постановено по гр.д. № 2218/2009 год. на Варненския окръжен съд ,с което е потвърдено решението на Районен съд гр. В. по гр.д.№ 5032/2009 год. , с което е отменено като незаконно уволнението на Й. Т. Г. , извършено на осн. чл. 328,ал.1,т.6 КТ със заповед №11/19.03.2009 год. на И.. Д. на дружеството, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Инспектор в отдел „Човешки ресурси” в „П. В.” Е., гр. В. и дружеството е осъдено на осн. чл. 225,ал.1 КТ да му заплати сумата от 3177,92 лв., представляваща обезщетение за вредите от незаконното уволнение за времето, през което служителят е останал без работа. В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на решението. Касаторът сочи, че съдът е отменил уволнителната заповед като е изследвал въпроса доколко е целесъобразна промяната в щатното разписание на длъжностите и дали е имало обективна необходимост от завишаване изискванията за заемане длъжността „инспектор” в отдел „Човешки ресурси” на дружеството. Тези въпроси според касатора не подлежат на съдебен контрол. С оглед на това решението е постановено в нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Ответникът по касация Й. Т. Г. от гр. В. оспорва касационната жалба в писмен отговор по делото.Представя и писмена защита. Моли решението да бъда оставен в сила. С определение №862 от 05.08.2010 год. по делото, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос подлежи ли на съдебен контрол целесъобразността на издадената заповед за уволнение по чл. 328,ал.1,т.6 КТ и може ли на това основание същата да бъде отменена след като на работодателя е предоставено правото при уволнение на това основание, да прекрати трудовото правоотношение с работник и служител, който не отговоря на новите изисквания за заемане на длъжността . Касационното обжалване е допуснато на основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК , доколкото спорът касае специфична хипотеза във връзка с приложението на чл. 328,ал.1,т.6 КТ и предвид необходимостта от разграничение на действията по целесъобразност и законосъобразност на работодателя в производството по прекратяване на трудовото правоотношение на процесното правно основание във връзка с пределите на съдебния контрол при оспорване на уволнението. В отговор на поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното : Съгласно чл. 344,ал.1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред съда като иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Следователно при реализирана по съдебен ред защита срещу уволнението , уволненият работник или служител може да се позовава на незаконност на уволнението , а не на неговата нецелесъобразност. С оглед на това и правомощията на съда при разрешаване на спора , с който е сезиран, са относно проверка законността на уволнението, а не на неговата целесъобразност. Това е така, независимо от основанието, на което уволнението е извършено. Следователно и когато същото е на осн. чл. 328,ал.1,т.6 КТ, както в настоящия случай. . Уволнението е незаконно, когато е извършено на несъществуващо в закона основание , при липса на елементи от състава на съответното материалноправно основание на което уволнението е извършено , при допуснато нарушение на процедурни правила във връзка с извършване на уволнението, когато такива са предвидени / напр. при дисциплинарното уволнение/, при неспазване на предвидена в закона предварителна закрила при уволнение или други изисквания във връзка с упражняване правото на уволнение - напр. подбор. по чл. 329 КТ. Критерият за разграничение между незаконосъобразност и нецелесъобразност на действията на работодателя във връзка с извършено от него уволнение е относимата към съответния вид уволнение законова регламентация. Когато оплакванията касаят нарушение на тази законова регламентация, очевидно се оспорва законосъобразността на уволнението. В останалите случаи същите касаят целесъобразността на заповедта за уволнение е не могат да служат като основание за нейната отмяна. По основателността на касационната жалба: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът – ответник по касация, е уволнен със заповед № 11/19.03.2009 год. на И.. Д. на „П. В.” Е. на осн. чл. 326,ал.1,т.6 КТ –поради липса на необходимото образование .Прието е ,че според щатно разписание / без дата/ е въведено ново изискване за образование относно длъжността , заемана от ищеца, а именно изискване за висше образование. Това ново изискване е залегнало в длъжностната характеристика, изготвена за длъжността, „ инспектор” в отдел „Човешки ресурси” . По делото е безспорно, че ищецът е бил със средно образование и с оглед на това същият не е отговарял на въведеното ново изискване. Независимо от това въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, доколкото по делото е установено, че в дружеството е имало общо четири щатни бройки за процесната длъжност като към момента на уволнението всичките са заемани от лица със средно образование. Работодателят обаче е прекратил трудовото правоотношение поради липса на необходимото образование само със ищеца – ответник по касация. Според въззивният съд, анализът на данните по делото сочи, че целта на въведеното ново изискване за образование е била прекратяване на трудовото правоотношение с ответника.По тези съображения съдът е приел, че извършеното уволнение е незаконно и го е отменил. Този извод не намира опора в закона и не може да бъде споделен. В случая е безспорно установено, че са налице всички елементи на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в разпоредбата на чл. 328,ал.1,т.6 КТ. С ново щатно разписание, в сила от 01.01.2009 год. до 31.12.2009 год. за заеманата от ищеца длъжност е въведено ново изискване за образование, а именно изискване за висше образование.Това изискване е отразено и в изготвената нова длъжностна характеристика за длъжността , връчена както на ищеца, така и на другите служители ,заемащи тази длъжност. Безспорно е, че ищецът не е отговарял на това изискване. С оглед на това за работодателят е възникнало правото да прекрати трудовото правоотношение с него на осн. чл. 328,ал.1,т.6 КТ . В случая обстоятелството, че работодателят е уволнил само един от служителите, които не отговарят на новото изискване, не води до незаконност на уволнението. Н. право е да уволни един, няколко или всички служители, които не отговарят на това изискване и това е въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност поради което не подлежи на съдебен контрол. Също така въпрос на целесъобразност и собствена преценка на работодателя , а не на законосъобразност, е въвеждането на нови изисквания за заемане на определени длъжности. Въвеждането на такива нови изисквания би било незаконосъобразно , а и от там такова би било и извършеното уволнение, само в случай, че тези изисквания влизат в противоречие с нормативно въведени изисквания за заемане на съответната длъжност . По делото обаче такива доводи не се навеждат. Следователно уволнението е извършено в съответствие със законовите изисквания . Като приел обратното, въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с материалния закон. Решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. С оглед изхода от делото, ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на касатора направените по делото разноски в размер на 530 лева, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1736/28.12.2009 год., постановено по гр.д. № 2218/2009 год. на Варненския окръжен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Т. Г. от гр.В. срещу „П. В.” Е., гр. В. искове с пр. осн. чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ за отмяна на уволнението , извършено на осн. чл. 328,ал.1,т.6 КТ със заповед №11/19.03.2009 год. на И.. Д. на дружеството; за възстановяване на Й. Т. Г. на заеманата преди уволнението длъжност „Инспектор” в отдел „Човешки ресурси” в „П. В.” Е., гр. В. и за заплащане на обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на сумата от 3177,92 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ. ОСЪЖДА Й. Т. Г. да заплати на „Пристанище В.” Е. , гр. В. разноски за всички инстанции в размер на 530 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: