Р Е Ш Е Н И Е № 119 гр. София, 06 април 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : СЕВДАЛИН МАВРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 103/2015г. Производството е образувано по искане на осъдения Н. Б., на основание чл.425, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, за възобновяване на нчд №2607/2014г., по описа на Бургаски районен съд /РС/ и внчд №712/2014г. на Окръжен съд /ОС/- Б., и отмяна на постановеното по тях и влязло в сила определение от 26.06.2014г., в частта с която е приложен института на чл.24 от НК. В депозираното саморъчно написано от осъденото лице изложение се релевират оплаквания, индициращи на несъгласие с обявения съдебен акт, с аргументи за наложено със съдебен акт, по нчд №3636/2013г. на Бургаски РС, при условията на чл.25, вр.чл.23 и чл.24 от НК общо наказание, при предходна частична кумулация. В съдебно заседание на 24.03.2015г. осъденият Н. Б. и назначеният му служебен защитник пледират за уважаване на искането за възобновяване, по изложените в него съображения. Представителят на ВКП дава мотивирано заключение за неоснователност на искането, като се базира на установените факти за множеството предходни осъждания на осъденото лице. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на осъществения извънреден контрол, взе предвид следното: С определение №787 от 26.06.2014г., по нчд №2607/2014г., в производство по чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, инициирано по предложение на Районна прокуратура, [населено място], компетентната съдебна инстанция е лимитирала на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23 ал.1 НК, една обща най-тежка наказателна санкция на Н. К. Б. по нохд №1068/2013г., нохд №1226/2013г., нохд №534/2013г., нохд №1876/2013г., нохд №3241/2013г. и нохд №2885/2013г., по описа на Бургаски РС - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор, като е постановено отделно изтърпяване на наказанието по нохд №2365/2013г. на РС-Бургас. С визирания съдебен акт първостепенният съд в съответствие с разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК е приспаднал от така наложеното наказание фактически изтърпяната част от определената по нчд №3636/2013г. на Бургаски РС обща санкция-ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, отмерена при предходното групиране по нохд №1068/2013г., нохд №1226/2013г., нохд №534/2013г., нохд №1876/2013г., нохд №3241/2013г., считано от 08.04.2013г. В рамките на реализирана въззивна процедура по внчд №712/2014г., първоинстанционното определение е изменено с решение №223 от 03.11.2014г. и съгласно установения в чл.24 от НК нормативен регламент, наложеното на Н. Б. по чл.25, вр.чл.23 от НК наказание е увеличено с ШЕСТ МЕСЕЦА. Депозираното искане на осъденото лице за възобновяване на нчд №2607/2014г., по описа на Бургаски РС и внчд №712/2014г. на ОС- Бургас е допустимо за разглеждане при условията на чл.419-426, гл.ХХХІІІ от НПК, регламентираща извънреден способ за съдебен контрол - възобновяване на наказателните дела, но е неоснователно. Атакуваният и влязъл в сила съдебен акт е постановен в съответствие с процесуалните предписания, при съобразяване на материалния закон, и на константната съдебна практика по правоприлагане на чл.25, ал.1, вр чл.23 и чл.24 от НК. Упражнявайки възложените правомощия в рамките на процедурата по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, решаващият орган след всестранно, обективно и пълно изследване на приобщения доказателствен материал по делото, и при съблюдаване на принципа на най-благоприятното за осъдения Б. съчетание е изградил заключение за наличие на реална съвкупност от престъпления по отношение на инкриминираните деяния, предмет на нохд №1068/2013г., нохд №1226/2013г., нохд №534/2013г., нохд №1876/2013г., нохд №3241/2013г. и нохд №2885/2013г. на Бургаски РС, приемайки че с оглед параметрите на диференцираните санкционни последици, следва да бъде наложено едно общо най-тежко наказание - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, като постановил отделно изтърпяване на наказанието по нохд №2365/2013г. Правилна е и преценката на въззивния съд за необходимостта от прилагане на материалноправната разпоредба на чл.24 от НК, с оглед степента на обществена опасност на включените в множеството от престъпления деяния, наказателните санкции, за които са групирани по чл.25, вр. чл.23 от НК, и предвид личността на осъденото лице. Обществената опасност и характеристиките на извършените от Н. Б. престъпни посегателства против собствеността на гражданите, субсумиращи квалифициращия признак опасен рецидив; предходните 7 /седем/ на брой осъждания на лицето за реализирана през периода 2008г.-2011г. престъпна дейност по чл.195, ал.1 и чл.198, ал.1 от НК, наложените наказания за които са изтърпени без нужния поправителен, предупредителен и възпитателен ефект спрямо него; и демонстрираната престъпна упоритост на осъдения, проектирана в неправомерните прояви, индициращи на изграден стереотип на асоциално поведение, обуславят категорични изводи, че и най-тежката наказателна санкция за формираната съвкупност от престъпления не ще изпълни предвидените в чл.36 от НК цели. Генералната и индивидуална превенция на наказанието, с поставен акцент на изискуемото се личностно въздействие на произтичащите от описаната престъпна дейност санкционни последици, предпоставя приложение на института на чл.24 от НК. В коментирания смисъл несъстоятелни са възраженията в искането на осъденото лице за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неоправдано правно действие на нормата на чл.24 от НК, мотивирано с наложено с влязъл в сила съдебен акт, по нчд №3636/2013г. на Бургаски РС, при условията на чл.25, вр.чл.23 и чл.24 от НК общо наказание, при предходна частична кумулация. Визираното определение не носи характеристиките на стабилен съдебен акт и не притежава очертаната от молителя обвързваща сила. Според дадените в Тълкувателно решение №3 от 16.11.2009г. на ВКС, по т.д. №3/2009г. указания, промяната в наказателноправното положение на осъденото лице, обективирана в последващо осъждане, обуславя преценка на цялостната му престъпна дейност и налага ново произнасяне с присъда или по реда на чл.306, ал.1,т.1 от НПК досежно подлежащите на изтърпяване общи наказания за инкриминираните деяния, включени в обхвата на множеството престъпления, и осъществени при условията на съвкупност и рецидив, при спазване на очертаното в Постановление №4/1965г. на Пленума и Решение №11/1987г. на ОСНК на ВС на Република България, основно начало. Такава е конкретиката по разглежданото дело. Предложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав за законосъобразност на атакувания и влязъл в сила съдебен акт, и предпоставят неоснователност на искането на осъденото лице за възобновяване на нчд №2607/2014г., по описа на Бургаски РС и внчд №712/2014г. на ОС- Бургас, по реда на чл.425, ал.1, т.3, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Б., за възобновяване на нчд №2607/2014г. на Бургаски РС и внчд №712/2014г. на ОС-Бургас, и за ревизия на обявеното и влязло в сила определение от 26.06.2014г., чрез отмяна на института на чл.24 от НК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.