Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 101   София, 16 февруари 2010 година     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 февруари две хиляди и десета  година, в състав:               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                        ЧЛЕНОВЕ:  ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                             при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 757/2009 година.     Производството е образувано по искане на осъдения Д. Д. С. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение №143/ 19.11.2009 год. по в.н.о.х.д. № 551/2009 год. на Шуменския окръжен съд. В искането, поддържано и в съдебно заседание, като основания за проверка на въззивното решение се сочи, съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправени са алтернативни искания за отмяна на атакувания акт и упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.последно НПК, респ.-връщане на делото за ново разглеждане или неговото изменение, с намаляване размера на наложеното наказание. Представителят на върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно.   Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на искането за възобновяване на наказателното дело, намира следното: С въззивното решение, е потвърдена присъда № 364/23.09.09г по н.о.х.д. № 169/09г на Новопазарски районен съд, с която е признат за виновен подсъдимият С за извършени престъпления по чл.143, ал.1 НК и осъден на 1 година и три месеца лишаване от свобода и по чл.170, ал.2 НК-осъден на 1 година и шест месеца, като му е определено общо наказание по реда на чл.23 НК-лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при първоначален”общ” режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от „закрит”тип.   Искането е процесуално допустимо. Постъпило е във ВКС на РБ на 17.12.2009год., а съдебният акт- влязъл в законна сила на 19.11.2009год., т.е. в законоустановения по смисъла на чл.421,ал.3 НПК срок. Разгледано по същество е неоснователно. Касационната инстанция намира, че при постановяване на атакувания съдебен акт, не са допуснати твърдяни процесуални нарушения. В съответствие със задълженията си по чл.339, ал.2НПК, окръжният съд е отхвърлил с аргументирани съображения аналогичните възраженията, изтъкнати във въззивната жалба. Извършен е съвкупен анализ на доказателствената съвкупност и аргументирано-посочено защо са кредитирани показанията на свидетелите А, Ст. Н. , Цв. В. , депозирани в досъдебната фаза на процеса по реда на чл.223 НПК и приобщени по съответния процесуален ред към доказателствения материал-логични и последователни, с незначителни противоречия по между им и не променящи крайния фактически извод. В противовес на заявената в искането липса на аргументация, относно това защо показанията на посочените свидетели, депозирани в досъдебната фаза на процеса, са получили кредит на доверие от съдилищата, настоящият съдебен състав счита, че в достатъчна степен са обосновани тези изводи - на базата на противоречивия характер на доказателствените източници от съдебното следствие и безспорно установения натиск, който е оказан на свидетелите, в хода на наказателното производство. Обективно, всестранно и пълно са изследвани правно значимите факти и обстоятелства, правилно оценени събраните доказателства, като не е даден приоритет на едни пред останалите.   Въз основа на възприетата фактическа обстановка са изведени верни правни изводи. Несъстоятелен е доводът, изтъкнат в искането за несъставомерност на извършеното от подсъдимия по смисъла на чл.143,ал.1 НК.пражненото насилие спрямо пострадалия, макар и от другите двама подсъдими/за тази форма на въздействие молителят е оправдан/, за да претърпи нещо противно на волята му, е възприето, както от свидетелите К, така и от С. и М. Всички доводи за неяснота на обвинението, във връзка с упражнената психическа принуда при осъществяване на деянието са несъстоятелни, защото прецизно и ясно е формулирано обвинението и осигурена реална възможност за адекватна защита. Вън от всякакво съмнение е установено по делото, че молителят е предприел действия, с цел да застави пострадалия да извърши нещо противно на волята му-да влезе в лек автомобил „ВМВ”, като употребил за това заплашване. Неоснователни са и възраженията, визирани в искането, относно осъждането на С. за престъпление по чл.170,ал.2 НК. Безспорно подсъдимият е проникнал в чуждо жилище, с употреба на сила, нощем, в съучастие с повече от две лица и по отношение на повече от две лица. В тази насока са изтъкнати и доводи по оспорване факта на разбиване на входната врата, които не могат да бъдат оценявани от настоящата инстанция, с оглед характера и естеството на настоящата проверка. Както бе посочено по-горе, липсват нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда и фактическите изводи са изведени на база на обстоен анализ на събрания доказателствен материал.   Наложеното на подсъдимия наказание, е справедливо определено. Степента на обществена опасност и на деянието и дееца са високи. Смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства са оценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност и даден приоритет на първите, като целите на специалната и генерална превенция се постигат с този вид и размер наказание, а начинът на изтърпяване-определен от невъзможността за приложение на условното осъждане. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно. Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Д. Д. С. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 143/ 19.11.2009год. по в.н.о.х.д. № 551/2009 год. на Шуменския окръжен съд . Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: